Трябва да държим духовното си зрение продължително отворено, за да видим истината. Това е истината - не бива да забравяме това. Щом се държим за истината, няма от какво да се боим. Когато Пилат запитал нашият Христос и му казал, че има власт да Го пусне или да Го разпне, Христос му отвърнал: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; дойдох на света, за да свидетелствувам за истината (Йн. 19:11 и 18:37). Тогава Пилат Му рече: „Що е истина?” При все това веднага излязъл от стаята, тъй като не бил достоен да чуе „що е истина”. За да разбере истината, човек трябва да е достоен за това. Така истината ще го освободи от лъжата и тежестта напроклятието. Що е истина? Тя се състои в следното: Нужно е да обичаме нашият ближен по правилния начин. Любовта ни не трябва да бъде замърсена с микроби, чужди елементи или прикритимотиви. Днес човечеството се нуждае от истинска, неподправена, Християнска Православна любов.

Огради се с мълчание и внимавай над себе си.

Не казвайте – това стана случайно, а това от само себе си.

Във всичко съществуващо няма нищо неустроено, нищо неопределено, нищо безцелно, нищо случайно…

Колко са космите върху главата ви?

Бог няма да забрави ни един от тях.

Нима не виждате как нищо, дори и най-малкото, не се изплъзва от Божия взор?

Почитаеми архиереи, уважаеми свещенослужители и събратя - монаси, скъпи братя в Христа,

През последните месеци братството на Зографската св. Обител е свидетел на явна клеветническа кампания срещу него, която по различни канали и в различни форми се излива върху църковното и гражданското общество в Родината ни и се старае да руши доброто име на манастира. Донякъде и ние с нашите човешки слабости сме виновни за това, което се постарахме да изясним в кореспонденция със Софийската св. митрополия. Бихме искали да уверим вярващите, че манастирското ръководство взе необходимите мерки за преодоляване на смущенията.

От друга страна тези прояви на човешки слабости и грешки се използваха извънредно активно от определени среди и станаха повод за обвинения срещу манастира, които са изцяло клеветнически. Такива са, например, публикацията на архим. Никанор "Право на отговор: Старият стил и старостилието" от 26.11.2017 г. в портала "Двери на православието", както и анонимната статия в същия портал "Софийска епархия излезе с увещателно послание до отклоняващите се по пътя на псевдомонашеството" от 20.07.2017 г. Германският манастир също стана обект на нападки и злостни клевети (вж. напр. статията "За историята около Германския манастир" от 23.12.2017 г., също в "Двери"). В тези и редица други материали по некоректен начин се смесват действителни събития с предположения и фантазии, за да се създаде образ на зографските монаси като ръководители към разкол и нездрави разбирания. Паралелно с това е налице създаване на постоянна дезинформация в управленските учреждения на българската държава, както и сред църковната йерархия. Разпространява се слухът, че Зографският манастир е пълен с руски монаси и българският му характер е сериозно застрашен. Подобни слухове се използват включително с цел да се внушава, че манастирът не е в състояние добре да управлява имотите си в България, което създаде сериозни проблеми пред манастирското ръководство съвсем неотдавна.

Чрез настоящото кратко обръщение бихме искали да заявим следното.

Интервю на отец Георги Максимов с Елена Смирнова, бивша вещица (Част първа можете да прочетете тук)

Кондак 1

На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!

За съжаление, в нашето общество има бедни деца, чиито родители не са могли да им дадат нищо... освен пари.

Скръбта ни по близките би била неутешима и безгранична, ако Господ не беше ни дал вечен живот. Животът би бил безсмислен, ако свършваше със смъртта… но човекът е създаден за безсмъртие – за тези, които повярваха в Него и живеят праведно.

Понякога пътят към Светлината продължава години, през които хората служат на тъмните сили. Това се случило и с Елена Смирнова, днешният гост на отец Георги. Тя практикувала вещество и езотерика и призовавала зли духове. Елена ще ни разкаже дали тези, които призовават тъмните сили, са господари или роби на тези сили. Също така ще разберем какво я е довело до Христос и в какво тя вижда мисията си днес.

Когато имаш възможност, помагай и материално. Но повече се отзовавай на тези, които са редом с теб, с ето такава помощ: разговаряй с тях, изслушвай ги, когато искат да ти разкажат своите трудности, да ти споделят своята болка, поседи заедно с тях, така че да не се чувстват самотни.

О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче, добри пастирю, учителю и наставниче!

Бог създал духовната същност, тоест ангелите и всички небесни чинове, тъй като ангелите, без никакво съмнение, имат духовна и безтелесна природа; безтелесна, но в сравнение с грубостта на материята, тъй като единствено Божеството е действително нематериално и безтелесно. Освен това Бог създал и чувствена същност, тоест небето, земята и това, което се намира между тях. И така Той създал първата същност подобна на Себе Си, тъй като разумната природа, постижима само с ум, е подобна на Бога. А втората същност създал доста отдалечена от Себе Си, тъй като тя е напълно достъпна за сетивата. Но трябвало - както казва богоречивият Григорий - да възникне и съчетание между двете същности - образец на висша мъдрост и великолепие по отношение на природите, сякаш някаква връзка между видимата и невидимата природа. Казвам: "трябвало", като имам предвид тук волята на Твореца, тъй като тя е най-съвършеният устав и закон. И никой не ще каже на Твореца: "Защо си ме създал такъв?", защото грънчарят има властта да изработва от глината си различни съдове (срв. Рим. 9:21), за да явява мъдростта си.

Горният случай показва човек, който не е бил добре подготвен за изхода си от този свят. Сега ще ви разкажа за случай на добре подготвен духовен човек, така че да можете да видите разликата в тези два примера.

Пред мъченическата си смърт през 305 г. св. великомъченица Екатерина се молела така:

Спаси ме от ръцете на бесовете, понеже те като много песове ме обкръжиха

Канон за изход на душата от тялото

Когато братството ни бе първоначално основано, се случи страховит, но и същевременно поучителен инцидент със стареца на скита; по-възрастните отци със сигурност помнят това. Този старец, който боледуваше от сърце, ме извика един ден, за да го изповядам. Наистина, проведохме изповедта, ала изкусителят се намеси и убеди стареца да скрие някои свои прегрешения. Вероятно те се бяха случили, докато той все още живеел в света. Когато сърдечното му състояние стана сериозно и той разбра, че времето на отпътуването му от този свят наближава, той изпрати своят брат да се върна за нова изповед. Неговият брат, който също бе монах, ми каза, че старецът е нетърпелив и ме помоли да разбера какво се случва и да се опитам да го поуспокоя, преди душата му да си замине. Бях изненадан от това, тъй като знам, че поначало монасите са търпеливи при изкушенията и болестите и не се притесняват особено от болката.

Православието е онова, което Христос е учел, апостолите проповядвали и отците запазили.

Бойте се от злото като от огън. Не му позволявайте да се докосне до сърцето ви, дори нещо да изглежда на пръв поглед справедливо и правилно. Независимо от обстоятелствата, не му позволявайте да влезе във вас. Злото винаги си остава зло. Понякога злото представя себе си като стремление към Божията слава или като нещо добро спрямо вашия ближен. Дори в тези случаи, не се доверявайте на това чувство. Това е грешно и лишено от смисъл. Вместо това, работете върху това да го прогоните от себе си.

Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

„И аз бих искал да напиша две думи за чудото и помощта на све­ти Лука спрямо моя син и семейство.

Когато беше на две години, след пристъп на много остра болка, който отмина и след като отидохме в болницата и нищо не му откри­ха, в 1.00 ч. през нощта напълно случайно срещнахме един лекар, сякаш Бог го изпрати. С негова помощ започнахме много прегледи и откриха, че детето имаше вроден ектопичен бъбрек в областта на дебелото черво близо до половите органи. Докато лекарите разберат какво е това и ни го кажат, представяте си, бяхме живи-умрели.

Можеш да имаш дар несравнимо по-голям от дара да възкре­сяваш мъртви, да даваш зрение на слепите и да вършиш всичко, което са правили Апостолите. Кой е този дар? Любовта!