Винаги съм знаела, че има сили, които са отвъд нашия контрол - ч.1

от Предание БГ

Понякога пътят към Светлината продължава години, през които хората служат на тъмните сили. Това се случило и с Елена Смирнова, днешният гост на отец Георги. Тя практикувала вещество и езотерика и призовавала зли духове. Елена ще ни разкаже дали тези, които призовават тъмните сили, са господари или роби на тези сили. Също така ще разберем какво я е довело до Христос и в какво тя вижда мисията си днес.

Отец Георги Максимов: Здравейте. Вие сте с „Моят път към Бога", предаване за хора, чийто живот претърпява драстична промяна след като се обръщат към Христа. Понякога хората се обръщат, след като са били безкрайно далеч от християнството. Точно такъв е и случаят с днешния ни гост. Преди да открие Бога тя общувала със зли духове. Елена Николаевна, бихте ли ни разказали как започна всичко? Правилно ли е да мисля, че сте израснали в нерелигиозно семейство?

Елена Смирнова: Семейството ми бе православно, но не бяхме религиозни. Ходехме на църква веднъж годишно на някой празник, за да запалим свещички. Имах някаква доста смътна представа за Църквата. Родителите ми са ме кръстили малко след раждането ми. Баба ми помогна това да се случи. Тя покани свещеник у дома и той дойде и извърши Кръщението. След това тя извърши магически ритуал, за да ме предпази от херния. Родителите ми бяха досущ като нея. Те вярваха в Бог, но и вярваха в домашните духове също. Майка ми казваше, че домашен елф дошъл при нея, когато била във вилата ни. Баба също разправяше такива истории. Те ми разказваха множество удивителни истории, когато бях дете. Като дете бях саможива и обичах да си мечтая. Мисля, че се научих да предсказвам, когато бях във втори клас. Моята майка ми показа простички начини как да разбера дали желанието ми ще се сбъдне. Това бяха първите ми опити в гадаенето.

Гледах на няколко момичета и осъзнах, че това ми дава власт над останалите хора.

Отец Георги: Навярно тогава това ви е изглеждало като игра?

Елена Смирнова: Да. Но го бях вече прихванала. Казаха ми, че дори имало вещици в рода ми и че много от близките ни практикували тези тъмни изкуства. Когато бях дете, ми харесваше да се преструвам на такава. Усещах, че имам влечение към тези неща. Истинският ми интерес обаче се прояви в училище. Бях на четиринадесет. Веднъж съучениците ми започнаха да се задяват с мен. Видяха красивия ми магически медальон и полушеговито ме попитаха: „ Ама ти да не си вещица?” Отвърнах „Да”, а те рекоха: ”Докажи го!” И така предсказах на няколко момичета. В единия случай случайно налучках, а в друг правилно предположих и така някои от предсказанията ми се сбъднаха. Съучениците ми спряха да ми се подиграват и разбрах, че това ми дава някаква власт над останалите. Започнах да чета за това и задълбочих познанията си. По време на рождественските празници майка ми показа как да гадая и ми обясни значението на картите. Тя не беше вещица; тя просто вярваше, че да се съберем подир Рождество и да хвърлим обувка, така че да разберем кога ще намерим любовта и други подобни неща бе просто обикновено момичешко забавление. Беше ми наистина интересно, защото всичко това бе много вълнуващо и загадъчно.

Не мога да кажа, че търсех Бог през детството си, но винаги съм знаела, че има сили, които са отвъд нашия контрол. Не можех да разбера как можех да съм жива сега, а после ще умра и няма да ме има? Чувствам, мисля и обичам. Не мога просто да изчезна! И така започнах да търся отговор на този въпрос и си помислих, че мога да го намеря в магическите ритуали. Четях също така книги за религия, но те ми изглеждаха твърде сложни и скучни. Да ходя на църква също не ми се виждаше интересно. Естествено, когато бях дете, харесвах красивата украса в храма, но по-късно, когато пораснах, си помислих, че истината не е там. Като подрастваща, търсех нещо по-вълнуващо.

Момичетата от моя клас започнаха да ме молят да призовавам духове, така че организирахме сеанси и използвахме Уиджа дъска (масичка за спиритически сеанси - бел.прев.), за да призовем духовете на Пушкин и Лермонтов, както и да ги питаме въпроси за момчетата. След тези сеанси, дори когато бях на 14, не се чувствах добре. Усещах, че имам треска и ми беше отпаднало. Обаче не обръщах особено внимание на това. Спомням си, че веднъж ми се присъни, че вървя по тъмен коридор към светлина. Тогава чух глас, който питаше „Защо призоваваш духове на Възнесение?” Събудих се и попитах майка какво е Възнесение, защото не знаех дори какво означава тази дума. Мама рече, че това е някакъв православен празник. Не обърнах особено внимание на това също.

На 16 бях напълно погълната от тези неща. Спомням си, че отидох в една книжарница и попаднах на рафтове, пълни с книги, т.нар. „Езотерични науки”. Има толкова много книги за това!

Отец Георги: За съжаление, все още се продават доста от тях. От тях ли получихте повечето информация?

Е.С.: Докато ходех на училище, четях книгите. По-късно започнах да се занимавам с по-практични неща. Опитвах медитация, астрална проекция, както и придобиването на определени състояния на съзнанието. Например, за да бъдете в по-добро настроение и да направите подобрения в живота си, трябва да затворите очи, да си представите „ангела-хранител” и да говорите с него. Основно, трябва да постигнете променено състояние на съзнанието. Същевременно започнах да се уча на ясновидство с карти за игра.  

Веднъж една приятелка ми рече: „Общуваш с духовете на Пушкин и Лермонтов, но има един много силен дух от ада, един от най-близките до лукавия. Ако го призовеш, можеш да поискаш желанието ти да се сбъдне.” Не знам какво съм си помислила на 16 за това и защо съм го направила, но веднъж, когато бях сама, наистина призовах духа, използвайки самоделна Уиджа дъска, която бях направила от една чиния. Почувствах се много силна и щастлива, защото успях да направя нещо, което другите не можеха. Призовах го и поисках да изпълни някои от юношеските ми желания. Същата нощ преживях първата си силна болка. Чувствах, че някакво същество стои върху ми и ме души.  Сърцето ме заболя, цялото ми тяло ме болеше; чувствах се, сякаш умирам. Събудих се и прочетох „Отче наш”. По някаква причина, молитвата бе първото нещо, за което се сетих. Не знаех други молитви. Заспах отново и имах същото преживяване. Това продължи през цялата нощ. Едва успях да стана на сутринта. Когато отидох на училище, онова момиче ми каза: „Нима си мислиш, че просто ще си общуваш с духовете? В моята книга пише, че когато казваш заклинанието, даваш душата си.” При все това имах глупостта да го призова отново. Казах му, че нямам желания за сбъдване, ала това не бе от полза и кошмарите ми продължиха. При все това не прекратих опитите си и не спрях търсенията си. Спомням си, че се молех на Господ, застанала пред иконите. Исках някои от желанията ми да се сбъднат. Мислех си, че всички духовни неща са някак си взаимосвързани.

Отец Георги: Не знаехте ли неодобрителното отношение на Църквата към магията и ясновидството?

Елена Смирнова: Знаех, но когато започнах да се срещам с гадатели, видях, че те имат икони. Обичат да ги слагат край тях. Ясновидците ми казаха, че има и бяла магия и че ако правиш добрини, това не противоречи на учението на Църквата. Сред приятелите ми нямаше вярващи хора. Някак си разбирах, че това, което върша е нередно, но си нямах представа колко лошо е. И така продължих да практикувам всичко това. В резултат на това заболях сериозно, когато бях на 19. Болестта бе много странна. Към кошмарите, които продължаваха, започнах да виждам разни същества, когато бях будна. Бях постоянно уплашена, сърцето и главата ме боляха, ушите ми пищяха... Когато извикахме линейка, лекарите казаха, че съм имала сърдечен пристъп или паник атака, ходих при разни доктори, ала не откриха нищо нередно.

По това време имах достъп до интернет и в един църковен сайт прочетох, че хората трябва да вземат Причастие. Вече имах ум, ориентиран към магьосничеството и смисълът на православието не ми бе ясен. Вероятно нямаше да го разбера, дори някой да ми го бе разяснил. Ако имаш магически ориентиран ум, мислиш, че Бог е вселената и щом направиш нещо, безличната вселена реагира в отговор. По някаква причина мислех, че Бог е нещо огромно и непроницаемо, но не и личност. Отидох на втора изповед и Причастие, което направих като магически ритуал. Не се покайвах и не исках да се променя, но си мислех, че ще се почувствам по-добре след изповедта и Причастието. Не опитах да се подготвя и да се информирам и все още не разбирах дълбочината на всичко това, или може би просто не желаех.

Отец Георги: Понякога, когато човек избере грешен път или се поддаде на даден грях, той има нещо като вътрешна слепота. Това доброволно греховно състояние причинява определена слепота на ума, така че да не можеш да погледнеш на себе си отстрани и да размислиш. Трудно е.

Е. С.: Много е трудно. Нещо повече, всичките ми приятели от тогава ми акомпанираха и окуражаваха: „Да, едно и също е, иди да се изповядаш и причастиш, ако помага.”

Отец Георги: Предполагам, че подобна изповед и Причастие не са ви се отразили никак добре. Разбира се, не сте знаели това тогава и по някакъв начин сте го правели по незнание. Искам обаче да обърна внимание на читателите, че ако човек идва на изповед, Причастие или да се кръсти по някакви други причини, а не да се съедини с нашия Господ Иисус Христос, особено ако го правят по окултни причини, това е голям грях. Чувал към хора да казват, че са ходили на врачки, които им рекли „Кръстете се”, или „Идете се изповядайте и тогава ще ви гледаме или ще направим, каквото искате.” Това кара някои хора да мислят, че тези гадатели са православни. Това е демонска измама, защото за тях е по-интересно да заблудят християните, а не тези, които не са кръстени. Така че предполагам, че във вашия случай това не ви е помогнало да получите онова, което сте очаквали, защото сте го правили с цел, която е различна от тази, за която са предназначени тези тайнства.

Е.С.: Макар че това бе сторено с погрешни мотиви, изитвах известно облекчение след Причастие. Трябваше да се досетя, че това е знак, който ми казва къде мога да намеря закрила от нападенията на злите духове. Но мисля, че подсъзнателно не исках да се оттърва ат тях... макар че се чувствах зле. Когато изучаваш езотеричните науки, усещаш, че знаеш нещо тайнствено, че не си като останалите и мисля, че тази гордост ми попречи. Не бях готова. Сега, когато говоря с хора, които все още се занимават с това, те все още мислят с магическа нагласа и просто не чуват нищо. Много е трудно да стигнеш до тях.

При все това, с напредването на годините, изучавах различни способи за гадателство с карти за игра, все още мислейки, че мога да намеря нещо полезно в това. Също така си спомням, че когато чуех някой да говори против Христос, като например някои от езичниците, които познавах, винаги исках да Го защитя по някаква причина. И когато езотерици или последователи на Ошо ми казваха, че християнството не става за нищо и че е предназначено за роби, винаги усещах някакво вътрешно противоречие. Като поостарях започнах да чета най-различни книги с източен мистицизъм, като бях решила, така да се каже, да развивам своята духовност.

Отец Георги: И къде по-точно бяха насочени вашите търсения?

Е.С.: В интернет има всичко. Запознах се с някои хора, купих си разни книги. Обичам да чета и книгите ме привличат. Тези книги изглеждат много добре, особено книгите на Ошо за любовта. Има красиво цвете на корицата, но съдържанието бе ужасно. Това, което ме порази бе, че той бе представен като мъченик. По онова време не знаех нищо за християнските мъченици, така че той ми се струваше велик човек, който е останал неразбран, който е направил важни открития и е разбрал, че хората трябва да са свободни.  Тези книги не казват открито: „Забавлявай се, прелюбодействай и бъди свободен.” Всичко е представено по измамлив начин, така че мисля, че човек дори не бива да разгръща тези книги, защото ако се зачетете, умът ви започва да се променя.

След като прочетох книгите на Ошо, започнах дори да мисля за атеизъм. Преди това се смятах за православна, макар да не бях такава в истинския смисъл на думата; но книгата ме убеждаваше, че християнството не е необходимо. Там се твърдеше, че Иисус Христос е бил обикновен човек, който не е умрял на кръста, но отишъл да живее някъде след разпятието. Тези книги съдържат какви ли не небивалици, измислени от Ошо. Отначало ме вдъхновяваха, но по-късно, когато четях творбите му по-внимателно, осъзнах, че той повтаря едно и също и че има доста противоречия. Учудена съм, че хората все още им вярват. Разбира се, бях невежа и никой не ми бе обяснил нищо... Можех да потърся истината и сама, ала вместо това търсех нещо, което удовлетворяваше нуждите ми. След като поживях известно време според ученията на Ошо, станах по-лош човек, по-сладострастна, егоистична и безразлична към страданията на околните.

Отец Георги: Защо хората му вярват? Защото от една страна неговото учение съдържа някаква общочовешка мъдрост. Ошо също така е добре начетен и може да вкара различни афоризми в творенията си. От друга страна основното му послание е, че хората са добри такива, каквито са и никой няма право да им казва какво да правят. Така че те просто трябва да се наслаждават на живота и да правят каквото поискат. Именно това желаят да чуят хората, които се поддават на своите страсти. Обаче хората, които живеят според своите страсти, имат вътрешен конфликт, защото съвестта им казва, че това, което вършат, е грешно. Можеш да напълниш главата си с какви ли не идеи и да повярваш, че си свободен, че няма Бог, че ти си бог или пък че има богове, които одобряват това, което правиш. Можеш да съчиниш всичко това. В крайна сметка обаче извършваш прегрешения срещу Единия Истинен Бог. Защото Соломон е рекъл: Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд (Еклесиаст 11:9). Този вътрешен глас на съвестта, който казва на хората, че са поели в погрешна посока, създава чувство на дискомфорт, което води до депресия и стрес, макар че наглед всичко изглежда наред. Например може да решите, че действията ви не са погрешни и че ще си живеете както си искате. Тъй като това е вашият избор, изглежда, че можете вече да живеете и да се наслаждавате. Ала не можете. Има някакво вътрешно противоречие. Хората усещат този дисбаланс и това ги тревожи. Учението на Ошо изглежда, че успява да заобиколи този вътрешен дисбаланс чрез самохипноза и инжектирането в съзнанието на доза твърдения, като „Добре, всичко е наред, прав съм, не трябва да съжаляваш за нищо.” Поради това тези идеи са популярни, но те не карат хората да стават по-добри.

http://orthochristian.com/

(следва)