Старец Ефрем (Аризонски): Страшна, но и поучителна история - ч.1

от Предание БГ

Спаси ме от ръцете на бесовете, понеже те като много песове ме обкръжиха

Канон за изход на душата от тялото

 

Когато братството ни бе първоначално основано, се случи страховит, но и същевременно поучителен инцидент със стареца на скита; по-възрастните отци със сигурност помнят това. Този старец, който боледуваше от сърце, ме извика един ден, за да го изповядам. Наистина, проведохме изповедта, ала изкусителят се намеси и убеди стареца да скрие някои свои прегрешения. Вероятно те се бяха случили, докато той все още живеел в света. Когато сърдечното му състояние стана сериозно и той разбра, че времето на отпътуването му от този свят наближава, той изпрати своят брат да се върна за нова изповед. Неговият брат, който също бе монах, ми каза, че старецът е нетърпелив и ме помоли да разбера какво се случва и да се опитам да го поуспокоя, преди душата му да си замине. Бях изненадан от това, тъй като знам, че поначало монасите са търпеливи при изкушенията и болестите и не се притесняват особено от болката.

Когато пристигнахме и видях стареца, разбрах, че това не е нетърпение, но че вместо това му се случва нещо непознато, нещо, което касаеше неговата душа. Казах на брат му да ни остави и че желая да поговоря със стареца насаме. Седнах до него и разбрах, че е заобиколен от демони.

„Геронда, заобиколен ли си от зли духове?”, му рекох.

„Да, свети отче.”

Видях, че е развълнуван, оглеждайки се наляво и надясно, сякаш опитвайки се да се защити от подивели кучета, които са го наобиколили и го нападаха. Видях също така, че е много съсредоточен, погълнат от нещо, което демоните му казваха. Опитвайки се да му помогна, промених малко интонацията на гласа си и му казах:

„Геронда, какво ти рекоха демоните?”

„О! Не мога да кажа какво ми казват.”

„Не, не, бъди много внимателен, защото те знаят нашите грехове по-добре, отколкото ние ги помним.”

Малко по малко той започна да ми разказва какво му казват демоните. Те го обвиняваха в най-различни прегрешения, които той не бе изповядал и му ги откриваха, за да го отчаят. Получавах цялата информация чрез него, надявайки се, че Бог ще бъде милостив към този човек в този отчайващ за него момент. Продължавах да настоявам той да изповяда своите грехове както ги чуваше от демоните, което той направи. При все това, като виждах, че той продължава да се мъчи, развълнуван, неспокоен и отчаян, аз му казах:

„Старче, ще излезна за малко, но ще се върна.”

„Не, скъпи ми духовни отче, остани до мен!”

„Всичко е наред, ще изляза само за две-три минутки; няма да се бавя, ще се върна.”

Тръгнах си и отидох при отците от нашето братство, и им рекох:

„Отци, старецът е в затруднено положение. Нека му направим молитвена броеница.” Направихме му броеницата и когато се върнах при стареца, той се бе успокоил.

„Какво става, геронда? Къде са те?”, му казах.

„Тук. Всички псета са още наоколо.”

„А какво ти казват?”

„Сега са замлъкнали.”

„Отлично!”

През нощта, когато влезнах в килията си за личното си правило и започнах да се моля, усетих, че демоните, които бяха при стареца по-рано, сега са в собствената ми килия, като ми причиняваха безпокойство. През всичките тези години, това със сигурност бе първия път, когато се сблъсквах с толкова демони, опълчили се срещу мен, толкова близко, толкова осезаемо. Пуснах осветлението, за да почета, но не можех да чета. Демоните бяха навсякъде, от всички страни. Въобще не се уплаших, защото знаех, че те са тук, за да ме уплашат, така че да не се върна при стареца, за да му помогна. Казах им да вършат работата си, а аз ще свърша своята. След св. Литургия се върнах при болния и почти умрял човек с още един духовен отец, с когото извършваме светите тайнства Миропомазание и Изповед. Попитах стареца точно определен въпрос:

„Добре, само демони ли дойдоха? Къде ти е Ангелът-хранител?”

„Той също е тук.”

„Но защо не те взема?”

„Чака заповед свише.”

„Така, виждаш своя Ангел-хранител, но виждаш ли също така и нашите?”

„Виждам ги. Вашите Ангели носят нещо подобно на корона на главите си. Нещо повече, те носят отличителен знак, че са Ангели-пазители на духовни отци.”

Той също така ми разказа, че в понеделник ще има празник - тогава бяхме петък - на който щяха да присъстват определени хора, които ги нямаше тук.

Разбира се, той говореше за своето погребение и тези хора бяха там наистина в понеделник.

През последните му дни демоните искаха да го съкрушат с нещо сериозно, защото бе изповядал всичко останало. Тъй като бяха изгубили по всички свои обвинения, бяха яростни и се опитваха да го хванат с нещо накрая. Денят преди смъртта на стареца изпратих отец Йосиф на бдение и да се помоли с броеницата за него, за да му помогне. Когато отидох на сутринта, старецът ми рече в присъствието на останалите, които бяха там:

„Добри ми изповедниче, нека ти разкажа как демоните почти ме хванаха и как щях да погубя душата си”.

„Как стана това, геронда?”

„Миналата нощ демоните ми казваха, че ще се оправя и всичко ще отмине, ако изпия ето тази кана, пълна с вода. Разбира се, осъзнах, че ако я изпия, щях да се подуя и умра, и бях завладян от мисълта да го направя, за да прекратя страданията си. А когато помолих един отец да ми подаде каната с вода, брат ми го предотврати, като му каза, че ако я изпия, ще се пръсна. Така, те не ми я дадоха и бях спасен.”

Накратко, след св. Литургия в неделя, посетих старецът отново и го намерих много спокоен, стоящ във фотьойла си.

„Добре съм, скъпи изповеднико. Нека Бог те възнагради за това, което направи.”

„Отивам да полегна за час”, отвърнах аз, „Защото бях на бдение миналата нощ и ще дойда после да те видя.”

„Добре, отиди да починеш, геронда”.

И така, накрая си тръгнах. Когато се събудих след час, отците ми казаха, че камбаната е прозвучала преди поволин час. Ах, рекох си, той трябва да е напуснал този свят. И наистина, старецът бе починал. 

(следва)