Нови истории за св. Гавриил (Ургебадзе)

Животът на стареца Гавриил олицетворява всичките девет блаженства, защото той бе беден духом и намери царството небесно. Той усещаше всяка проява на липса на любов с цялото си сърце и плачеше, бе кротък, бе гладен и жаден за правда - и се насити; той пося словото Божие и пожъна неговите плодове – усилваше вярата на хората, даваше им надежда и любов, водеше ги по истинския път. Бе милостив и чистосърдечен; мир и благодат струяха от сърцето му! Преследваха го заради истината, хулеха го и го гонеха по всякакъв начин заради Господа Бога. Ала той всичко претърпя. Той смело претърпя докрай единствено поради любовта си към Всевишния, Комуто посвети целия си живот.

Ти виждаш, Господи, слабостите на моето сърце.
Ти знаеш колко често се поддавам на дяволски внушения и се изпълвам с гордост и надмeнност.
За себе си мисля повече, отколкото е необходимо,
превъзнасям се над моите близки, от които очаквам да ми оказват зачитане не според достойнството,
което имам като Твое създание и Твое достояние,
а според неугасимата жажда на моето самолюбие.
С мисъл, думи и дела не търся Твоята слава, а своята прослава пред хората.

Как един семинарист си пожела глуха девойка

Един от моите другари семинаристи на всяка цена трябваше да си намери булка, така че да бъде ръкоположен за дякон. И така, докато бяхме втори курс, той се молеше в Троице-Сергиевата лавра по следния начин: „Господи, изпрати ми жена добра, любвеобилна, чиста, целомъдрена, умна, красива, девица и да може да готви, да се грижи за децата“. Измина година, а резултат нямаше.