Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.

Вселената е създадена и устроена от велик и безкраен Разум, Който всичко носи в Себе Си и стои над всичко. Странно е желанието да се обхване необятното! Бог, след като е устроил света, още от първия миг го ръководи и движи, по мъдри и неизменни закони, както ударът движи на кръгове пумпала.Не е самослучайно естеството на този прекрасен и обширен свят, който няма друг равен на себе си - нито пък неговата хилядо­летна история е дело на самослучайни закони. Видял ли си къща или кораб, или колесница, или щит, или шлем, които да не са направени от ръка? Обетът не би преживял толкова много време, ако би бил лишен от начало и закон. Хорът на певците би се разстроил, ако няма кой да го управлява. Не е свойствено за вселената да има друг, освен Този, Който я създал. Ти, който преставляваш звездите за ръководници на нашето рождение, на всеки живот и на целия свят, кажи ми: какво още друго небе ще простреш над звездите и над тях ще поставиш ли нещо друго, което да би ръководило "ръководниците" ? Под една и съща звезда се ражда и цар, и роб, и лош, и добър, и оратор, и търговец, и скитник. Мнозина, родени под разни звезди, еднаква им е участта и по море, и на война. Които пък са свързани по звезди не са еднакви по край на живот. Други пък, макар и разделени по звезди - еднакви са по участ. Ако за всекиго съществува някаква си звезда, или пък има някаква първична необходимост от този род - това е чиста басня.

А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал. 6:14), казва свети апостол Павел. Как светият апостол е достигнал до такова разположение, че да не иска да се хвали с нищо друго, освен с Христовия Кръст?Кръстът е скръб, теснота, унижение; как човек да се хвали с него? Но ето че апостол Павел се хвали с него; а заедно с него се хвалили и всички апостоли, а след тях и всички други кръстоносци. Защо това е така? Богомъдрите мъже са прозрели великото значение на Кръста, високо са го ценили и са се хвалили, че са се сподобили да го носят. Те са виждали в него вместо теснота - широта, вместо скръб - сладост, вместо унижение - величие, вместо безчестие - слава; и са се хвалили с него, както човек с великолепно украшение или отличие се хвали.