Бог е огън, съгряващ и възпламеняващ сърца и утроби. И така, ако ние почувстваме в своите сърца хлад, който е от дявола, понеже дяволът е хладен, да призовем Господа и Той ще дойде да съгрее нашето сърце със съвършена любов, не само към Него, но и към ближния. И пред лицето на топлината ще изгори студа на доброненавистника.

„Аз съм кръстен, но не нося кръст. Толкова ли е важно това?"

Православният християнин задължително трябва да носи кръст, за да спазва древната християнска традиция. Когато над човека се извършва тайнството Кръщение, свещеникът слага кръст на новокръстения и мирската неосветена ръка не трябва да го сваля. Кръстът ни съпътства през целия ни живот. При необходимост може да го заменим с друг, но никога не трябва да го сваляме.

Из “Проповеди на разни случаи”,

+ Видински Митрополит Неофит

Нека си уясним, какво е значението на храма Божий за християнити частно и за народа изобщо. Храмът е място за обществено богослужение, за обща молитва. Той се нарича още дом Господен, свято място, дето се проявява благодатната сила Божия. Нашият Спасител, Христос Господ, често отивал в храма да се моли и да поучава. Защото църковният амвон е една катедра, от дето се пропоявядват божествени истини. А чистата истина просветлява ума, възражда душата, облагородява сърцата. От църковния амвон се благовествуват Божиите повели за вяра, братолюбие, правда и нравствена чистота. Тия божествени повели могат да се проповядват на всяко място. Но те залягат по дълбото в сърцето, когато се говорят и слушат в храма, който е дом Божий, селение на Божията слава.

За да премине живота на християнина в благоденствие и за да принесе спасителни плодове, той трябва да е в съответствие с Божията воля. Видим знак за преподаване благодатта на Св. Дух върху човека е благословението. Бог благославя не само човека, но и всички важни негови начинания – учението, създаването на семейство, възпитанието на децата, работата и неговите добри дела. Въпреки, че видимото действие се извършва от свещеника, само Бог може да освещава. Това означава, че Господ благославя дома, семейството за живот в съгласие с божествените заповеди.

– Отче, когато се готвя да бодърствам в килията и се появи някакво препятствие, каква е причината за това?

– Ако Бог допуска да се появи препятствие, значи ще излезе нещо по-добро.

– А ако това се случва постоянно?

– Значи, има гордост.

Всичкото свое внимание Църквата съсредоточава върху това да познаем в какво се състои най-дълбокият, основен проблем на човека.

Защо се разпадат семействата? След щателно изследване на нещата стигаш до извода, че коренът на проблема е в едно сериозно заблуждение, широко разпространено в нашето общество.

Колко тирани са се опитвали да победят Църквата! Колко пещи, зъби на зверове, изострени мечове! И не са я победили. Къде са враговете ѝ? Млъкна ли са и предадени на забвение. А къде е Църквата? Тя сияе по-светла от слънцето.

Пишеш, че всичките ти вещи и имот са били разпродадени в замяна на дългове. Намерил си се на улицата без нищо и никого и си се запътил към гробището, решен да се самоубиеш. Няколко часа си прекарал в колебания и размисли. Изтерзан от мъчителните размишления, си легнал на гроба на родителите си и си заспал. Майка ти ти се явила в съня и ти казала, че в рая има много хора, които на земята са били просяци, но няма нито един, който съзнателно се е лишил от живот. Този сън те е спасил от самоубийството. Твоята мила майка наистина те е спасила по Божия Промисъл. Започнал си да просиш и да се изхранваш от милостиня. И ето, питаш ме дали чрез това не погазваш Божия закон.

– Отче, след една некрасива постъпка от моя страна помисълът ми казва, че молитвата ми не е угодна на Бога.

– Отче, когато се моля за някого с Иисусовата мо-литва и изведнъж почувствам умиление, спирам да се моля за този човек и започвам да се моля за себе си.

– Защо? Нима този човек не се нуждае от молит-ва?

– Нуждае се, отче, но аз искам в този момент да се моля за себе си, защото не знам кога друг път ще по-чувствам умиление.

– Чудесно: значи ти ще си се наслаждаваш, а за другия ще казваш: „Остави го, не си заслужава“? Поне се моли с: „Помилуй нас.“ „Нас“ съдържа в себе си и теб, и всички останали. Когато аз се моля, казвам: „Господи Иисусe Христе, Сине Божий, помилуй нас. Помилуй всички и мен, непотребния.“
Много е полезно да разделяш молитвата на три части: първата – молитва за себе си, втората – за живи-те, и третата – за починалите. Макар че и в този случай за себе си се молим повече, отколкото за всички оста-нали, защото аз съм един, а живите и починалите са безчислено множество.

– Отче, кога нашата молитва за другите е най-угодна на Бога?

– Когато я чувстваме. А чувстваме я, когато се поставяме на мястото на другите. Ако се поставим на мястото на болните и починалите, това ще ни помогне да се молим със състрадание – състраданието слиза в сърцето и молитвата ни става сърдечна.

– Отче, когато затъвам в помисли, не мога да се моля.

Изпратете сън на тези, които не могат да заспят

– Отче, защо често ми се спи по време на молитва?

– Защото живееш отпуснато. Разслабила си се и сега е нужно да тикаш самата себе си напред. Когато се вълнуваш и тревожиш за нещо, нима можеш да спиш спокойно? Човек в знак на благодарност може да не спи цяла нощ и да се моли за своя благодетел. Но след това е длъжен да се замисли: „Заради човека, който ми оказа благодеяние, не спах цяла нощ; нима заради Бога, Който е претърпял разпятие за мен, няма да пободърствам в знак на благодарност към Него?“

През месец август 1963г, 75 души от Ливаната посетили манастира, където се подвизавал св. Давид Евбейски. Ливаната било родния място на светеца. В чест на своя покровител, св. Давид, седемдесетте и пет поклонници дали обет, че ще направят дарение на манастира, било то в пари или работа. Поради това свое обещание те усърдно помагали при водоема на манастира, където се трудили още 15 човека от манастира. Старецът Яков ръководел работата и той трябвало да се осигури храна за тези любочестни хора.

– Отче, как е могъл свети Георги, игумен Синайски, от Синай да отиде в Йерусалим и там да се причасти?

– Отишъл и се върнал в един миг. Бил въздигнат в състояние на възторг.

– Едновременно, отче, е бил и в своята килия?

– Не, не е бил в килията си; за няколко секунди е бил в Йерусалим, причастил се и с огромна скорост се върнал обратно на Синай.

– Летял ли е, отче?

– Заредил бензин Супер! Пътувал с духовен билет.

– Как е възможно, отче, даден светец да се намира едновременно на две места?

"Когато причастявам хората" - казваше старецът, - "никога не гледам лицата им. Но някой път помисълът ме кара да ги погледна. И това което виждам са лица на кучета, маймуни или други животни. Изглеждат страховито. Но също така виждам и такива, които излъчват радост и ведрина, такива които след като се причастят излъчват светлина."

+++

„Дойдете да се поклоним…“

Поклоните принасят по-голяма полза от всички други духовни упражнения

- Отче, боли ли ви тялото?
- Не, защото се занимавам… с духовна гимнастика.
- Как така, отче?

За да ни чуе Бог

Страстите са пречки за общението с Бога

- Отче, ако в мене има страстност, може ли сърцето ми да се потруди в молитва?

- Как сърцето ще се труди в молитвата, когато в тебе има страсти? Вземи един ръждив кабел и го свържи към телефона. Нима ще може да се говори по него? Връзката ще бъде лоша, ще се прекъсва, а в слушалката ще чуваш само пращане. Така е и при човека – когато вътре в него има ръжда, страсти, то в духовния му живот ще се случват къси съединения по негова собствена вина. Поради това, когато човекът е обладан от страсти, Божията благодат не може да го посети и той няма сили да се помоли. Нужно е да очисти своите „кабели“ от ръждата, за да бъдат те добри проводници на тока и той да може да общува с Бога. Колкото повече човек се очиства от страстите, толкова повече ще преуспява в молитвата.

Мобилизация чрез молитвата

- Отче, ще има ли война?

- Вие молите ли се? Аз от пролет до есен провеждам мобилизация чрез молитвата, без шум, моля се, Бог да ни помилва, за да избегнем войната и мобилизацията. Веднъж получих следното известие: „Усилено се молете, та на турците да им бъде попречено, защото в неделя на 16-ти октомври те възнамеряват да ни нападнат.“ Слава Богу, докато Богородица ни пази, ще се надяваме, че ще ни пази и занапред.

- Отче, сега, когато при нас отмина опасността, трябва ли да продължаваме да се молим за това?

- Отче, често изпадам в празнословие, а след това се огорчавам.

- Нима не е по-добре да разговаряш с Христа? Който говори с Христа, никога не се разкайва. Разбира се, празнословието е страст, но ако го използваш за духовни цели, може да стане начало на молитвата. Другите даже ги мързи да говорят. А в тебе има сила и порив за разговор. Ако използваш това за духовни цели, то твоята душа ще се освети. Постарай се с хората да говориш само за необходимото, а през цялото време да говориш с Христа. Трябва само да започнеш смирена беседа с Него и веднага ще престанеш да забелязваш какво се случва наоколо: толкова сладко и интересно ще бъде това общение. Мен ме изморяват дори разговорите на духовни теми, а в молитвата истински си почивам.

Молитвата е разговор с Бога

Блажени са тези, които са установили връзка с Небето

- Отче, какво означава за Вас молитвата?

- Да изпращаш сигнали, да просиш за помощ. Аз постоянно прося помощ от Христа, от Божията Майка, от светиите за себе си и за другите. Ако не прося, няма и да получа.
Спомням си как по време на гражданската война ни обкръжиха бунтовниците – хиляда и шестстотин човека. Нашите бяха само сто и осемдесет. Ние се укрепихме зад едно възвишение. Ако ни бяха хванали, щяха всички ни да погубят. Аз се опитвах да монтирам антената, за да установя връзка с центъра. Но нищо не се получаваше: постоянно беше събаряна от вражеския обстрел. Капитанът започна да крещи: „Зарежи я, идвай тук да помогнеш да замъкнем гранатите“. От време на време изтичваше при картечниците, за да провери как са там нещата. И едвам щом обръщаше гръб, аз веднага притичвах при радиостанцията. Докато той даваше нареждания, се опитвах да монтирам антената, а след това отново изтичваха да помагам с мъкненето на сандъците, за да не се кара командирът. В крайна сметка, с помощта на една пръчка и сапьорска лопата успях да вдигна антената и да установя връзка. Казаха всичко на всичко две думи. И това се оказа достатъчно! На сутринта авиацията успя на време да ни се притече на помощ и да ни спаси. Не е за вярване – сто и осемдесет човека бяха обкръжени от хиляда и шестстотин и успяха да се измъкнат.