По-добре да страниш от светските среди и да си близо до Бога, отколкото да се движиш в светски сре­ди, уж за да не те считат за необщителен и да се от­чуждиш, без сам да разбереш, от Бога.

Самият аз само веднъж се заех с подобно нещо. Но не с екзорцизъм, разбира се, а само допълних докрай тайнството кръщение на едно момче, съкратено някога от неизвестен свещеник.

„Нежни, но неустрашими свидетели на мъченията и смъртта на Христа са светите жени. Те сякаш окаменели от почуда и ужас. И от това като че ли изгубили дар слово. От тях останали сякаш само очите; всички други чувства оцепенели, само зрението продължавало да действа; все едно че цялата им душа се била събрала в очите, за да могат колкото се може по-добре да видят Христа, колкото може по-добре да напечатат в себе си Неговия многострадален лик и така с този пресвят лик да преминат през този свят на сенките и привиденията.

Ако любовта ни телги да направим някакво добро, а разсъдъкът ни възпира, предупреждава, че на пътя към това добро ще срещнем препятствия, които не е възможно да преодолеем, нека да си спомни за жените мироносици. Невъзможността да отвалят камъка, не ги спряла, и ето камъкът бил отвален от Самия Господ. Така и ние, нека да правим всичко каквото зависи от нас, като вярваме, че невъзможното за нас е възможно за Бога, и Той ще го стори, ако то е според Неговата воля.

Има една прекрасната френска поговорка: „Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще“. Ние, християните, можем малко да я поправим: „Прави, каквото трябва, а останалото възложи на Господа“.

Протоирей Игор Гагарин, източник: pravmir.ru

Греховно и дръзко е човек да счита, че е достоен за Божествени откровения насън или наяве. Правилно би било, човек да не повярва на съня, да не размишлява за съдържанието му. Ако на Бог Му е угодно да го вразуми, Той ще устрои това.

Това, което зависи от нас, е да се трудим, да вършим Божието дело, но кога, как и къде ще дойде резултатът не зависи от нас. Защото Бог иска да имаме не дух на нетърпение, който се основава върху нашето маловерие, а доверие в Него и да знаем, че делата стават чрез Божията сила.

Лимасолски митрополит Атанасий

Църква! Това не е само една обикновена сграда. Това място е свещено. Това е мястото, където хората и в миналото, и сега отиват, за да се молят. Молят се да им бъдат простени греховете, молят се за помощ, молят се, за да бъдат чути от Бог. Църквата означава християнска институция и духовен спътник на българина във трудните времена. Тя е единственият начин за  спасение и обединяване на вярващите под един покрив. Всяка черква е клон, част от голямо дърво, дървото на вярващите. Идеалите са  духовното стъбло на българщината. А корените? Това е миналото.

Истинският приятел се моли на Бог за своите приятели. Грижи се за спасението на техните души. Убеждава ги да се отвръщат от лъжливите пътища и ги подбужда към пътя на Истината. Това е истинското и безценно приятелство.

Св. Николай Велимирович

Един от учителите на Църквата от втори век –Тертулиан, казал удивително верни и дълбоки слова: „Човешката душа по природа е християнка". Тя жадува за духовна храна, чистота и святост, жадува за Христа. Душата по природа е християнка и ако не се храни с духовна храна, за тази нещастна душа настъпва тежък хроничен глад.

Какво време дойде! Преди време, ако някой искрено се разкаеше за греховете си, променяше греховния си живот в добър, а сега често става така: на изповед човек разкаже подробно всичките си грехове, а после отново се залавя за своето.

– Отче, свети Йоан Лествичник казва, че молитвата е „съд преди съда“[1].

– Точна така е. Когато човек се моли правилно, тогава молитвата е „съд преди съда“. Който е духовно здрав, ако, започвайки да се моли, почувства в сърцето си окаменение, ще започне да търси причината за това, за да я отстрани. „Защо се чувствам така – ще запита себе си. – Може би някого съм осъдил или съм приел осъдителен помисъл, без самият аз да го забележа? Или е прелетял горделив помисъл, или в мен има някакво пожелание, което не ми дава да общувам с Бога?“

Освети сърцето си с вяра, укрепи го с надежда, съгрей с любов, освети го с молитва, умий със сълзи, нахрани го с Причастие и го дръж високо, устремено към небето, като горящо кандило. Само така ще можеш достойно да преминеш от земния свят към небесния без угризенията на съвестта и терзанията, който мъчат грешниците.

Св. Николай Велимирович

Каквото посее човек в този живот, това ще пожъне в деня на съда.

Св. Василий Велики

източник: pemptousia.gr

Във Втората неделя на Великия пост, когато честваме паметта на св. Григорий Палама, Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи света Василиева Литургия в параклиса "Въведение Богородично" на новата катедрала в Ловеч. На службата ще присъстват и енориашите от храм "Св. великомъченик Мина" - гр. Търново, сред които ще бъдат университетски преподаватели, както и деканът на Православния богословския факултет към Търновския университет -  доц. д-р Димитър Попмаринов Киров. Гостите от Търново ще изпълнят песнопенията на утренята и Божествената света литургия. След службата доц. Киров ще изнесе лекция, посветена на Божията Майка, чието име носи и осветеният в края на миналата година параклис. 

На Трети март 1878 г. сме се освободили от злото, което ни е постигнало в края на далечния 14 -ти век. Изминалите столетия пазят спомена за хайдушки чети, бунтове, завери монаси и книжовници. През вековете на Османското владичества християнството по нашите земи бива наричано „българска вяра”. В тази пълна с изпитания епоха прадедите  ни са отъждествили вярата с народността.

Кажеш ли със съкрушено сърце греховете си на Господа – и те се стапят; въздъхнеш ли, съжалиш ли за греховете – и ги няма. „Кажи беззаконията си, за да се оправдаеш" (Ис. 43:26). Както идват, тъй си и отиват. Мечтата си е мечта. Осъзнаеш ли, че са мечтание, нелепост, безумие, решиш ли за напред да се държиш изправно – и Бог ги очиства чрез Своя служител и Св. Тайнства.

Тази история се случи преди доста време, в самото начало на моя път в Църквата, когато много силно желаех да променя своята светска работа в църковна.

По-добре е за майката да роди детето, да го кръсти и след това да го убие, отколкото да го убие преди да го роди.

Преподобни Паисий Светогорец

източник: pemptousia.gr

Преподобни Паисий Светогорец:

Дори сърцата са се превърнали в стомана…

Поради това, че съвременните удобства изобилстват отвъд всякакви граници, те са се превърнали в неудобства. Машините са се умножили, а с тях и разрухата; човекът се е превърнал в машина. Всякакъв вид машини и изобретения сега властват над човека. Ето защо и човешките сърца се превръщат в стомана. Всички тези съвременни улеснения правят опазването на съвестта в хората трудно. Едно време, хората работеха с животни и бяха много по-състрадателни. Ако претовареше някое животно и бедното създание паднеше от голямата тежест, ти се чувстваше зле заради това. Ако беше гладно и те гледаше, подсмърчайки, ти се късаше сърцето. Спомням си как една наша крава се разболя, ние страдахме с нея, защото я имахме за член от семейството. Днес хората притежават много уреди, направени от стомана, но за жалост, дори самите им сърца са станали стоманени.