1. Дете мое, винаги бъди внимателен – и когато си щастлив, и когато си тъжен. Когато си щастлив не трябва да губиш контрол чрез прекалена емоционалност и смях, нито като си тъжен трябва да показваш мъката си. Причината е, че сатаната ни праща мисли като стрели, но не знае дали нашето сърце ще ги приеме. Но тъй като той е експерт, след като прати стрела - имам предвид, когато ни нападне със зли помисли – той наблюдава нашето лице и всички движения на нашето тяло и въз основа на тях преценява доколко успешно стрелата се е забила в нашето сърце.

Чистотата има свойството да отблъсква мухите и микробите и да носи здраве на човека. Така и душевната чистота прогонва демоните, ако ние не им даваме права над себе си. Естествено не можем да им пречим да бъдат отвън, но и те не могат да навредят на душата ни.

Св. Паисий Светогорец

"Вярващ не е онзи, който вярва на всичко, а онзи, който вярва Богу, и само такъв се нарича вярващ. Остави изследванията и приеми вярата. Вярата просвещава всичко, вярата освещава всичко, вярата прави човека достоен за Светия Дух."Светител Йоан Златоуст.

Льжеучението за преражданията е пълно с противоречия, макар да претендира, че може да обясни защо често пъти добри хора страдат в този свят, а лоши хора благоденствуват. Това уж се дължало на тяхната карма, т.е. на делата им от техните “предишни съществувания”. Тук вместо яснота се получава дълбока мъглявост и вместо разрешаване на въпроса възникват нови недоумения. Ето два случая на типични противоречия.

Познаването на Божията воля е един от най-деликатните и сложни въпроси в нашия живот, особено за тези, които се оптиват да я разберат чрез молитвата. Защото макар Неговата воля да се открива в съответствие с думите Му: „Искайте, търсете, хлопайте и ще ви се даде“, то тя изисква търпение, преодоляване на изпитянията, на изкушенията, изисква аскетически опит, за да бъде изкоренена собствената ни воля и страсти, които не са способни да понесат неизразимата нежност и чувстителност на Божествената благодат.

Старец Йосиф Исихаст

Скръбта е нещо неприятно. На зад всички това – болка, печал, изпитания – се крие Божие благословение, духовно раждане, усъвършенстване на човеко или на неговото семейство. Почти всички хора свързват повратните моменти от своя живот с някакво изпитание.

Спасението се състои в възстановяането на нашето общение с Бог.

Нещастен е този, който е доволен от собствената си човешка праведност, защото такъв не се нуждае от Христос, Който е казал: "Не съм дошъл да призова праведници, а щрешници към покаяние" (Мат. 9:13)

Св. Игнатий Брянчанинов

Кръщението още не означава спасение - то е само посвещение в числото на воините за битка с греха, която трае цял живот. Кръщението дава на човека оръжие за тази битка, но той трябва да я спечели сам. Разбира се, това е невъзможно без Божията помощ, но и собственото участие и усилие на човека е задължително.

Обичам всички, моля се за всички и съм с Бога.

Отец Димитриос Гагастатис

източник: pemptousia.gr

Бог иска да се сражаваме на първа линия.

Св. Паисий Светогорец

източнник: pemptousia.gr

Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му. (Йак. 1:18)

Бог създал човека по Свое желание и воля. Той поискал и ни създал – не ни е създал по необходимост. Необходимост е например храненето. Казваме, че това са нашите естествени нужди. Имам нужда да ям, пия, дишам, спя. Бог обаче няма нужди. Той не е подвластен на никаква нужда. Защото, горко, ако Бог бе подчинен на нужди, тогава Той би бил подчинен на нещо по-висше от Него, тоест тази нужда би била по-голяма от Бога. Бог няма нужди, а създал всичко по Своя воля. Казвам това, защото в миналото имало еретици, които учели, че след Второто Пришествие Бог отново ще създаде друг свят, защото какво щял да прави след това? Така казвали: „Той няма какво да прави и ще създаде друг свят, защото Негова естествена нужда е да бъде Творец“. Не. Бог не е създал света и човека по необходимост, а по Собствено желание от безкрайна любов, за да може той да стане причастен на Неговата любов. Бог това поискал. Това означава свободата.

Днес 11 май Св. Православна Църква почита паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Този ден е бил преди 9-ти септември празник на град Ловеч и след 1991 г. става отново такъв.По Божия милост днес е и празник за Ловчанска Епархия, защото званието „Почетен гражданин на град Ловеч“, което ми беше присвоено, е награда за многото свещеници, монаси и миряни, с които заедно работим и градим духовните и материални блага на Ловчанска Епархия. Сърдечно благодаря от мое име и от името на клира и паството ни на ръководството на Ловешка Община в лицето на г-н кмета Минчо Казанджиев, на г-н председателя на Общинския Съвет Тихол Тихолов, на общинските съветници и на много други хора, които издигнаха моята кандидатура и единодушно гласуваха за нея.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Когато нашият Бог и Спасител Иисус Христос поради своето голямо и неизказано човеколюбие се смили над човешкия род, понеже не можеше да понася да бъде завладяно Неговото създание чрез дяволската измама, Той доброволно понизи Себе Си и се въплъти от Светия Дух и от пречистата и славна Богородица и Приснодева Мария. Той се яви на земята и живя между човеците. Като беше с образ, напълно еднакъв на нашето тяло, Господ осъди греха чрез своята плът, та онези, които умират чрез Адам, да оживеят чрез Иисус Христос.

Св. Никодим Светогорец казва: „Някои хора, които мислят, че са добродетелни, когато стане някакво падение, изобщо не искат да се успокоят, не намират мир“.

Защото си мислят, че са били ангели и сега са отпаднали от ангелския чин и определени пъти използват Тайнството Изповед не толкова за да изцелят душата си чрез покаянието, колкото да възстановят картината, която са имали за себе си, тоест да си оправят имиджа и да кажат: „В крайна сметка, отидохме, казахме го и край!“ Те не се занимават с това да се покаят истински, да се поправят, да възлюбят Христос и да придобият смирението, което е почвата, върху която Бог ще построи. Това, което ги занимава, е тяхната външна картина, която имат за себе си, и това е много тежко.

Нищо не се случва без Божия промисъл, а където е Божият промисъл, това, което се случва, колкото и горчиво да е, със сигурност ще донесе полза за душата.

Преп. Паисий Светогорец

- Ваше Високопрео-свещенство, празнуваме Гергьовден. В граждански план – деня на храбростта. Какво не ни достига на нас, българите, за да сме доволни не само в битов план?

- Необходима ни е повече църковност. Да, именно църковност, защото църковността е духовен живот, нравственост, етичност във взаимоотношенията – неща, които са дефицит в обществото ни. Когато човек е вярващ християнин, той поставя на първо място Евангелието и според него подрежда живота си. Останалото идва на втори ред.

Въпрос:
По какво можем да разберем дали дадено добро дело е Божие благоволение или вражеско изкушение, когато се случи да се съмняваме в това, тоест когато един помисъл ни подтиква да го извършим а друг, обратно, пречи на извършването му?

Ако хората можеха поне да отидат при някой духовник, за да се изповядат и да престане демоничното влияние, за да могат малко да се осъзнаят. Сега дори не могат да мислят поради демоничното влияние. Покаянието, изповедта отнемат правата на дявола.

В главата ти е влязла мисълта, че християнската вяра е направила света по-беден. Това те изпълва с негодувание. Искаш да се върнат времената на езическия разкош. Да не дава Бог да се изпълни твоето желание. Защото външният разкош като правило означава вътрешна нищета. А християнската вяра е дошла, за да изпълни човешките души с непреходно богатство, да ги обогати с Бога.

„Останалите пък от умрелите не оживяха, докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години". (Откр. 20:5-6)