Йерусалим бил напълно разбунен от новината за изключителното чудо, свързано с възкресението на умрелия преди четири дни Лазар от Господ Иисус Христос.

Те трябвало да посрещнат със слава този Чудотворец, подобен на Когото светът не бил виждал дотогава, Този, Който извършил това безпрецедентно чудо.

Архиереите на Св. Синод на Българската Православна Църква показаха, че догматическата им съвест е будна и не прави компромиси с чистотата на Православната вяра. Днес Св. Синод с пълно мнозинство осъди неправославните и еретически идеи, които се съдържат в документа "Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят", подготвен за разглеждане на всеправославния събор през месец юни на о-в Крит. На редовно заседание Св. Синод е разгледал писмо на Ловчанския митрополит Гавриил, с приложена подписка на свещениците от Ловчанска епархия във връзка с горепосочения документ. Така също Св. Синод е разгледал и писмо на Пловдивския митрополит Николай, с приложена подписка на 240 свещеници от Пловдивска епархия в подкрепа на изразеното становище на Ловчанска епархия по горепосочения документ.

След проведено гласуване по въпроса Св. Синод с пълно мнозинство е приел следното:

Тази седмица приключи и последната от свещеническите конференции в Ловчанска Епархия, които по традиция се провеждат всяка година по време на Великия Пост. По време на проведените конференции в 5-те духовни околии на Епархията беше разгледана и позицията на Ловчанския митрополит Гавриил относно предсъборния докукмент върху икуменизма, одобрен за раглеждане на всеправославния събор на о-в Крит през месец юни тази година. Във всичките 5 духовни околии на Епархията свещенослужителите единодушно застанаха зад Ловчанския митрополит и подложиха на силна критика неправославните и еретически идеи, съдържащи се в документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят". В резултат на това декларацията, която първоначално беше приета от Ловчанска, а след това и от Троянска духовна околия, беше приета и от останалите три духовни околи - Тетевенска, Ботевградска и Пирдопска, и стана декларация на цялото духовенство на Ловчанска Епархия. 

По-долу отново поместваме текста на декларацията:

Дай ми опрощение, О Господи, изпрати ми и сила. Промени ме, така че да заживея свято, според Твоята свята воля. Очисти от грехове сърцето ми, което се е превърнало в свърталище и жилище на демоните.

Недостоен съм да търся опрощение за себе си, О Господи, защото много пъти съм обещавал да се покая и съм се оказвал лъжец, като не изпълнявах обещаното. Ти много пъти ме повдигаше, ала всеки път аз своеволно избирах да падна отново.

Ако вземеш лекарството на покаянието и отецът ти прочете опростителната молитва, дяволът знае, че те е загубил. Затова те оставя да правиш всичко, освен едно – да се изповядаш. Защото изповедта е смирение. Има срамни неща, които правите и ги казвате на своите приятели, но не и на свещеника. На други можеш да ги кажеш, но на този, които носи епитрахила, не. Защо? Защото дяволът трепери от този епитрахил и от изповедта, която ще направиш не пред друг, а пред свещеника; той от това се страхува, защото знае, че с това ще го поразиш.

Истинският пост е въздържане от грехове.

(Св. Йоан Златоуст)

*
Честта на поста се корени не във въздържанието от храна, но в отдалечаването от греха; онзи, който ограничава поста само до въздържанието от храна, такъв повече го безчести... Нека постят не само устата, но и зрението, и слухът, и нозете, и ръцете -всички членове на тялото ни... Нека пости и слухът, а постът на слуха е в това да не приемаме злословия и клевети.

(Св. Йоан Златоуст)

НЮ-ЙОРК:13 април 2016 г.

Обръщение на Архиерейския Синод на Руската Задгранична църква към клира и паството

Возлюбени в Господа отци, братя и сестри — 

клир, монашестващи и паства на Руската Задгранична църква!

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В светлината на публикацията на документите, които трябва да бъдат разгледани на предстоящия Всеправославен Събор на о. Крит 16-27 юни 2016 г., Архиерейският Синод на Руската Задгранична църква пристъпи към разглеждане на посочените текстове съвместно с множество йерарси, клирици и миряни, които продължават подготовката за Великия Събор; и се стреми да съобщи на богоспасаемото паство и на другите за онези предложения, които внасяме, предвид това, че документите на Събора будят интерес и предизвикват въпроси у твърде много хора. В това дело, както и във всичко, ние помним словата на Господа, обърнати към светия апостол Петър: Господ съобщава, че делото на бъдещия пастир ще бъда да пасе (да храни) Неговите овци (Йоан 21:17); и също така, че храната за онези, които Го обичат, е в усърдното опазване на онова, на което Христос ни учи: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Йоан 14:15), и ако някой Ме люби, ще спази словото Ми (Йоан 14:23).

Тебе, Господи, трябва да търсим, и освен Теб да не търсим нищо друго. Защото който търси Теб, той намира всичко в Тебе. В Тебе, Господи, е богатството за нуждаещите се, сърдечната радост за скърбящите, изцелението за ранените, утешението за всички страдащи. Ти си мирът между царствата и спокойствието вътре в тях. Ти си пълната с благословения нива. Който притежава Теб, той не изнемогва от глад.

Преп. Исаак Сириец

Първо следва да се има предвид как православната традиция разбира значението на Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме.“ Думата „Господ“ е името на Бог, което най-често се среща в Стария Завет в използваната многократно фраза: „Тъй казва Господ…“, или пък в заповедите: „Аз съм Господ, Бог твой.“ Когато православните християни наричат Иисус Христос „Господ“, с това те изповядват, че Той е Богът от Вехтия Завет, Който е говорил с патриарсите – Авраам, Исаак и Иаков. Словото е Личността, дала закона на Мойсей. С други думи, Онзи, Който говорил с пророците, не е Никой друг, а второто Лице на Света Троица, Който по-късно се въплътил и бил съединен с човешкото естество в личността на Иисус Христос. Нещо повече, когато казваме „Господи Иисусе Христе“ с вяра, с цялата сила на сърцето си, попадаме под влиянието на Светия Дух, както казва св. ап. Павел: Никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго (1 Кор. 12:3).

Навпактски митрополит Йеротей (Влахос): Дяволът и неговите козни – ч.1

Навпактски митрополит Йеротей (Влахос): Дяволът и неговите козни – ч.2

Навпактски митрополит Йеротей (Влахос): Дяволът и неговите козни – ч.3

6. Как да се справим с дявола

В библейската и светоотеческата традиция могат да се обособят две гледни точки по отношение на дявола. Първата е, че дяволът не е просто някаква персонификация на злото или нещо абстрактно, а специфично същество, което се стреми да осуети спасението на хората. Втората е, че властта на дявола, силата и енергията му са ограничени след Божието Въплъщение. Превъзходството на Господ над лукавия е очевидно в Преданието.

Понятието "нов световен ред", което звучи все по-често в устата на политици, философи и богослови, не представлява нищо ново. То съдържа същия основен принцип, въз основа на който преди повече от четири хиляди години Нимрод предложил да бъде строена Вавилонската кула. Целта за построяването на кулата е била отхвърлянето на Божията власт, изгонването на Бога от човешкия живот. Това е било сатанизъм и беснуване, изразени чрез окултните символи, които украсявали кулата.

Какво е покаяние и изповед?

Изповедта е Богоустановена заповед и е едно от Тайнствата на нашата Църква. Изповедта не трябва да е формална, извършвана като по навик („за да съм на спасителната страна“ или „предвид идващите празници“), да се извършва насила и без подготовка, изхождаща единствено по задължение или само като психологическо облекчаване. Изповедта винаги трябва да е придружена с покаяние. Един Старец от Света Гора често казваше: „Мнозина се изповядват, малцина се покайват!“(Старец Емилиян от манастира Симонопетра, Света Гора).

Навпактски митрополит Йеротей (Влахос): Дяволът и неговите козни – ч.1

Навпактски митрополит Йеротей (Влахос): Дяволът и неговите козни – ч.2

5. Начините на действие на дявола

Дяволът не просто води война срещу хората, а използва най-удачните методи, за да ги победи. Използва множество тактики. Той е най-опитният генерал в изкуството на войната. Св. Никодим Агиорат(Светогорец) пише по този въпрос:

За пръв път видях архимандрит Йоан (Крестянкин) през 1982 г. по време на първото ми идване в Печорския манастир. Тогава той не ми направи особено впечатление: едно такова благо старче, доста здраво (по онова време той беше само на 72 години), вечно бързащо за някъде, дори суетливо, неизменно заобиколено от тълпа богомолци. Другите обитатели на манастира изглеждаха много по-строго, по-аскетично и дори по-солидно.

В навечерието на Благовещение имаме още един повод за радост: на книжния пазар в България излезе вторият том на сборника "Думи за живот", издание на Ловчанска Света Митрополия. Книгата, която стана любима на хиляди читатели в България, вече се радва и на своето продължение, в което отново звучи живото слово на един от най-авторитетните и обичани йерарси на Православната Църква - Лимасолския митрополит Атанасий.

Вторият том на сборника отново съдържа непубликувани дори във виртуалното пространство беседи на Лимасолския митрополит, но заедно с това изданието е допълнено и с беседи на други двама обичани съвременни проповедници и наставници на Православната вяра - стареца Моисей Светогорец и стареца Никон Светогорец. Беседите на монах Никон Светогорец излизат за първи път на книжния пазар в България.

Преводът е отново на богослова Константин Константинов, който живее в Лимасол и чрез своите преводачески трудове продължава да споделя с българските читатели от богатата духовна съкровищница, която представляват поученията на съвременните гръцки проповедници на Православието.

Стойте твърдо и непоколебимо в уповаването на Бога, и като разкъсате хитросплетенията на дяволските козни, бъдете над страстите, като потъпквате сластта и похотта на плътта, а девството и чистотата ограждате - и душевно, и телесно. Виждате, сега е пролет, когато всяко одушевено естество се събужда за живот. Като се съобразяваме с това, е нужно да установим правило за нашия сън и храна. Апостолът казва: по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правищ нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява (Рим. 14:21).

Св. Теодор Студит

4.По какъв начин дяволът води борба с хората

Дяволът използва много методи, с които да принуди хората да станат негови слуги. В следващите редове ще разкрием начините, по които той действа.

Преди всичко, дяволът има огромна ярост и неугасима омраза към човешките същества. Христос обнови човешката природа и я обожестви. По тази причина дяволът има силна омраза към хората и иска да ги накара да му служат. В своето тълкувание на евангелския текст, в който демоните помолили Христос да им позволи да влязат в стадото свини, след като напускат обладаният човек (Мат. 8:31), св. Григорий Палама пояснява, че по този начин демоните показват, че имат „зли намерения“. Също според неговото тълкувание, причината, поради която Господ им позволява да влязат в свинете „и ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата“(Мат. 8:32) била „за да можем да разберем кой сторил това на прасетата и че те не биха пожалили човека и биха го тласнали към погибел, ако по невидим начин не бяха възпрени по-рано от Божията сила.“ С други думи, Христос постъпва по този начин, за да покаже, че дяволът изпитва такава омраза срещу хората, че ако Самият Той не ги защити, дяволът би ги унищожил напълно.

При преп. Агатон веднъж дошли няколко монаси и желаейки да го изпитат дали няма да се разсърди, казали: „Агатоне, слушали сме за теб, че си блудник и горделивец“. Той отговорил: „Да, истина е“. Те продължили: „Освен това и, че си празнословец и клеветник“. Той отвърнал: „Такъв съм“. „Още се говори, че ти, Агатоне, си еретик”. Той казал: „Не, не съм еретик!“ След това го попитали: „Кажи ни защо първите обвинения приемаше, а последното не понесе?“ Той им отвърнал: „Първите пороци ги приписвам на себе си, защото това признание е полезно за душата ми; а да бъда еретик, означава да бъда отлъчен от Бога – това аз не желая!“ – така разсъждавал великият Божий угодник.