Неотдавна в Русия се появиха игралните домове - казината. Хората се отнасят към това напълно снизходително, някои дори "си опитват късмета".

Хазартните игри изобщо, а и играта на карти в частност напълно заслужават осъждане. Църквата винаги е осъждала решително подобни игри. Наистина в древността игрите на карти не са съществували, но все пак хазартните игри на нашето време представляват копие на езическите игри. Езичниците са играели с монети, както в наше време обикновените хора и децата играят на ези-тура, играели са на дама, както у нас днес играят шах или домино, а игралните шестоъгълни или четириъгълни кости с номера върху тях представляват прототип на нашите игрални карти.

Съкрушаването за греховете не е просто чувство: предел на сърдечното съкрушаване за греховете е твърдото намерение да не оскърбяваме повече Бога с греховете си.

Св. Теофан Затворник

Да се опишат козните и дейността на дявола не е лесно. Трудността идва от там, че само тези, които са успели да избягат от неговото влияние, могат ясно да разпознаят неговите дела. Като изследваме ученията на светците, обаче, ние също можем да разпознаем личността на дявола и начините, които използва, за да плени хората и да ги държи под свой контрол. Разчитаме основно на наставленията на светците, които са били победители над дявола чрез силата на Христос. Така и ние можем да повторим словата на апостол Павел: защото не са ни неизвестни неговите замисли (2 Кор. 2:11). Опитът на Църквата е изобличил всички схеми на дявола и начина му на мислене.

През този период ние навлизаме в голямата духовна арена на благословения Велик Пост. Светият и Велик пост е време на покаяние, разкаяние, за сълзи, за промяна на себе си, за ново стъпало в духовния живот. Подобно на любяща майка, грижеща се за своите деца, за нас, християните, Църквата е определила периода на Поста като такъв, посветен на борбата, за да помогне на своите деца да укрепнат в битките, за се пречистят, да се приближат по-близо до Бога и да бъдат счетени достойни да отпразнуват великият ден на светоносното Възкресение.

Християнинът не бива да помни злото, но е длъжен от сърце да прощава на онези, които са съгрешили пред него. (Св. Василий Велики)

*

Не бива да помним злините на съгрешил към нас и покаял се, а трябва да му простим от сърце. (Св. Василий Велики)

*

А в лето 1796 нападнаха пазванските хайдути и изполниха вси села и касаби. Вече не можих да изляза нигде. Проваждах поповете да собират мирията, ала нужно половината не можаха да уземат. На тая са година повдигна Урумели-валиси Мустафа паша сас 40 хиляди войска верх Пазвантоолу. И держаха Видин много време на майсере, и не можиха да му сторят нищо. И като си пойде Мустафа паша, пазванските хайдути пак изполниха епархията моя все.

С падението се изменило и тялото, и душата на човека. В собствен смисъл падението било за тях и смърт. Видимата, наричана от нас смърт всъщност е само разделяне на душата от тялото, преди това вече умъртвени поради отдръпването от тях на истинския живот, Бога. Ние се раждаме вече убити от вечната смърт! Ние не чувстваме, че сме убити, както и на всички мъртъвци е свойствено да не чувстват смъртта си! Недъзите на нашето тяло, неговата зависимост от враждебното влияние на различни вещества от материалния свят, грубостта му - всичко това е следствие от падението му. По същата причина тялото ни е попаднало в рода на животинските тела; то съществува чрез живота на падналото естество. То служи за тъмница и гроб на душата. Силни са тук употребените думи! но дори и те недостатъчно изразяват сгромолясването на тялото ни от духовната висота до плътското състояние. Нужно е самоочистване чрез дълбоко покаяние, за да се получи представа за бедственото състояние на тялото ни, За неговата умъртвеност поради отдалечаването му от Бога. В това състояние на умъртвеност понеже са крайно груби и веществени, телесните сетива са неспособни да общуват с духовете, не ги виждат, не ги чуват и усещат.

Днес мнозина се опитват да опорочат всичко: семейството, младежта, Църквата. В нашето съвремие наистина можем да кажем, че държавата води война срещу божествената правда. Нейните закони за насочени против Божиите Закони.

Днес те се опитват да разрушат вярата, а за да рухне зданието на вярата те тохомълком първо махат един камък, а след това друг. Но всички ние сме виновни за разрухата; не само онези, които рушат, но и ние, които виждаме как се подкопава вярата и не полагаме усилия да я заздравим. В резултат на това съблазнителите добиват смелост, така че да създават дори по-големи затруднения за нас, като техният гняв против Църквата и монашеският живот нараства.

Следва да имаме предвид истината и хармонията в ученията на Отците на Източната Църква и Светото Писание, и същевременно погрешната посока на аскетите на Западната Църква и техните писания.

Понастоящем чета книги на славянски, на руски и други езици. В това число е и Сборник на мисли на Светите Пустиножители в Египет. Тези мисли са безценни перли! Гмуркачите в морските дълбини проникват в дълбочините на океана в търсене на скъпоценни перли. А Светите Отци се оттеглят в дълбините на пустинята и се спускат дълбоко в себе си, за да открият най-различни безценни духовни перли: Христоподобно смирение, детска простота и липса на лукавство, ангелско безстрастие, духовна мъдрост и проницателност. С една дума, открили са Евангелието.

Христовата Църква на земята, представлявайки по своята същност духовно царство, има, разбира се, и външна форма на своето битие, тъй като тя се състои от хора, облечени в тленна плът. За съжаление, не всички хора приемат християнската вяра по вътрешно убеждение, с желание във всичко да следват Божията воля. Някои стават християни по силата на стеклите се обстоятелства, например: следвайки общия пример, или несъзнателно, бидейки кръстени в детството от своите родители. Други хора, макар и стъпили на пътя на спасението с искреното желание да служат на Бога, с времето са намалили своето усърдие и са започнали да се поддават на своите предишни грехове и пороци. По силата на тези причини към Христовата Църква могат да принадлежат и често действително принадлежат немалък брой хора, които допускат разни порочни постъпки, явно грешат. Разбира се, техните осъдителни постъпки извикват обвинения, хвърлят сянка на цялата Христова Църква, към която тези грешници формално принадлежат.

Ето какво е необходимо да се спазва, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо, трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща; не бива да се допуска не само загриженост за някаква работа или случай, но дори и споменът за тях, а също трябва да се спрат развлеченията, празнословието, многословието и шегите, а най-вече трябва да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и да бъде изтръгнато от корен всяко възбуждане на плътска похот и влечение към сребролюбие.

1. Злословенето е голямо зло. Както малкият рул насочва целият кораб накъдето пожелае, така и езика води човека или към добро, или към зло. Светите Отци силно порицават осъждането на греховете на другите хора, техните грешки или порочни навици. Когато съдим нашия ближен, навличаме върху себе си голям грях. Но когато покрием нашия брат, Бог също ще ни защити от големи грехове. Когато изобличаваме нашият брат, прогонваме далеч от нас Божията благодат и Той допуска ние да извършим същия грях, така че да разберем, че всички сме немощни и Божията благодат е тази, която ни крепи. Този, който внимава над езика си, пази своята душа от големи грехове и тежки падения. Главната причина за осъждането и злословието са гордостта и егоизма, тъй като човек смята себе си за по-добър от останалите. Поради тази причина е от голяма полза за човек да смята себе си за по-ниско от всички останали, така че да счита своите ближни за по-добри от него и по този начин, с Божията помощ, да се избави от това зло.

Изкуството на християнина, което не съществува извън Църквата, е оползотворяването на скърбите, както Христос Бог, Църквата, светите отци ни показват. Ние не можем да ги избегнем, но нека ги оползотворим, да ги превърнем в духовен труд, във вечен живот, в духовна полза.

Лимасолски митрополит Атанасий (из "Думи за живот", т. 1)

Престанете да вярвате, че има саламандри и русалки, и съдба, и късмет, и вампири, понеже който признава, че има съдба и късмет, и останалите неща, отпада от догмата и мъдростта на християните според св. Анастасий Синаит, който казва: „Ако християнинът признае съдбата, отпаднал е от християнското учение и мъдрост“(Въпрос 19).

Как са свързани душата и тялото? Трябва ли да се тревожим за телесното си здраве? Защо грижата за физическото здраве е безсмислено без грижа за душата? Каква е опасността от култа към здравето? Свещеник Олег Стеняев отговаря на тези въпроси.

За съжаление в наше време има определен култ към човешкото здраве. Дори не става въпрос за лечението на болести, но за безкрайните превантивни мерки за всякакви възможни неразположения. Могъща индустрия предлага широк диапазон от цени, за да ни предпази от гледна точка на физическото ни здраве.

Архимандрит Лазар излезе с обръщение към православна Грузия, публикувано в портала «Знеоба».

„В нашата Църква вярващите и даже някои от средите на духовенството проповядват за приближаващо се религиозно „възсияване“ (възраждане) и говорят, че идва светло време за християните, че в последните, апокалиптични времена антихристът ще властва повсеместно, но че в Грузия няма да дойде и т.н.

Лимасолският митрополит Атанасий излезе с официално писмо до Синода на Кипърската църква относно провеждането на предстоящия Всеправославен събор. Публикуваме словото му без редакторска намеса.

Нека разгледаме кои за признаците на любовта към Бога, така че да нямаме лъжовна представа за любовта вместо за истинската любов. В нищо човек не се заблуждава толкова много, колкото за любовта. Признаците на любовта са:

Християнинът е длъжен винаги да помни Бога; защото е писано: обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце (Втор. 6:5), тоест обичай Господа не само когато влизаш в молитвения дом, но и когато си на път, беседваш или вкусваш храна, имай памет за Бога и любов и привързавост към Него.

Св. Макарий Египетски