Ако следвате апостолските Предания, както се изтъквате, защо не се покланяте на Кръста? Нали апостол Павел казва: "На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14)? И пак: "Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор.1:18). А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила?

Тъй като вече написахме много различни неща, чедо мое, то аз, подбуждан от твоята гореща вяра и благоговение, сметнах, че е добре да ти напиша малко и за любовта от това, което узнах от предишните преподобни отци и от четенето на Писанията. Но представяйки си висотата на тази свръхестествена благодат, аз се боя, че може би няма да мога да се справя с това слово. И все пак, съгряван от надеждата във вашите свети молитви, започвам това слово. Защото как мога аз, чедо мое, със своята сила да напиша за толкова велико дарование, което превъзхожда моята сила? И с какъв език следва да разкажа за това пренебесно наслаждение и храна на светите Ангели, пророци, апостоли, праведници, мъченици, преподобни и целия сонм, записан на небесата?

Нашата духовна слепота и егоизъм са причината за нашата тъга – фактът, че се тревожим твърде много при неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Ти, разбира се, осъзнаваш това прекрасно и можеш да приведеш чувствата си под покрова на Божественото Провидение. Желая ти вътрешно спокойствие. Вярното на Господа сърце винаги успява да намери мир! Нека Пресвета Богородица сгрее с майчинска утеха твоята душа!

Интервю с епископ Тихон (Шевкунов)

Животът в Сретенския манастир започва рано: интервюто с отец Тихон започва в 8:30! По това време, част от деня в манастира вече е изминала: братята са отслужили молебен, семинаристите са закусили, преди да започнат уроците, те изпълняват своите послушания – например някои от тях чистят пространствата извън църквата.

Аз стоя в манастирската градина, която по красота не отстъпва на която и де е ботаническа градина. Докато чакам да бъда приета от игумена, наблюдавам израженията на семинаристите и на миряните, забързани към църквата през този обикновен делничен ден, а не е празник и е толкова рано...

Тропар, глас 1

Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.

Възлюбени, нека вярваме така, както вярва светата Православна Христова Църква. Нека имаме чиста, проста, детска вяра. Само такава детска вяра — без колебания и съмнения — ще ни даде чудотворна молитва. Само такава вяра ще разкрие в нас тази благодат на Светия Дух, която живее в нас от момента на кръщението и която получаваме и в другите Тайнства на светата Църква. Само такава вяра ще ни дарува божествена сила да побеждаваме злото, винаги и неотклонно да изпълняваме всички спасителни Божии заповеди, за да се съединим с Христа и да участвуваме в Неговата божествена радост и тук, и в Небесното царство.

В историята на света най-важни са две събития: Първото пришествие на Господ Христос и Второто Му пришествие. Първото е сеитба, второто - жътва; първото показа и даде на човешкия род всички Бо­жествени истини и сили за спасението на хората от греха, смъртта и дявола, второто ще покаже и ще направи явно как човешкият род се е възползвал от това. Това е всецялото Евангелие на Спасителя и всичко, което то е предизвиквало и предизвиква в човешките души: целият Бог и целият човек във всичките си истини и безкрайности. Затова никой от хората не може да знаe, кога човешкият род ще уз­рее за последния Христов съд. Това е тайна, света тайна, към която християнинът смирено върви чрез молитва и надежда на човеколюбивия Спасител, во­дейки евангелски живот (ср. 2 Сол. 2:3, 4).

Когато Светият Дух се засели в едно тяло, докато човекът живее на земята, същият този Свети Дух ще живее в него, след като душата му напусне тялото и силата му го остави; тогава той ще дойде от този свят във вечността.

Някъде в безбрежното море на космоса е захвърлена мъничката световна точка - галактиката, наречена Млечен път. На края на тази галактика, сред билиони други звезди се крие нашата слънчева система, която не можем да разгледаме дори с помощта на най-мощния телескоп. А още по-дълбоко някъде в системата на Слънцето се намира нашата микроскопична планета Земя. И ето на нейната повърхост се суетят някакви си микроорганизми, еднодневни създания - ние с вас! Ако сме толкова нищожни в сравнение с Вселената, то какви сме в сравнение с Този, Който я е създал единствено със Своите слова?

Живейте простичко, с добра съвест, като винаги помните, че Бог ви гледа и не обръщайте внимание на всичко останало.

Ако искаме да добруваме в този живот и да отидем на Небесата, като наричаме нашия Бог любов и отец, трябва да имеме два вида обич: към Бога и към нашия ближен. Съвсем естествено е да ги притежаваме и двете, а обратното е неестествено. Също както лястовичката има две крила, за да може да лети, така и ние трябва да имаме такава любов, тъй като без нея не можем да бъдем спасени.

Предмет на нашата молитва трябва да бъдат неща духовни и вечни, а не временни и веществени. Основната и първоначална молитва трябва да се състои от прошения за прошка на греховете.