Съзнавайки ужасното състояние на душата на довек, лишена от Божествената благодат, един църковен химнограф от XIII век пише: „Като попаднах, оИисусе, в ръцете на душегубителни разбойници, съм лишен сега от Боготъканата си одежда и лежа, покрит с рани, призовавайки: „Христе мой, излей върху мен елей и вино“ („Канон на Сладчайшия Иисус“, 8 песен). Боготъканите дрехи, свалени от разбойниците (демоните) от душата на човека, тук са наречени покровът на Божията благодат (виж Йоан Дамаскин „Точно изложение на православната вяра“).
Огромният опит на борба с греха, събран от християнските подвижници, показва, че пътят на борбата, пътят на покаянието и изправянето, който ни е заповядал Божественият Логос - Богочовекът Иисус Христос - е път на връщането на загубената чрез греха Божия благодат, придобиване от нас на загубеното „първо одеяние“.Това е пътят на обожаването, което става чрез придобиване на благодатта на Светия Дух посредством онези способи и средства, кои то е посочил на хората Създателят. Реалните плодове, дадени на човечеството чрез учението, донесено на земята от въплътилия се Бог, това са многото хора постигнали обожаването в достъпна за хората степен. Животът на прославените, както и на непрославените, по-малко известни на света православни светии, е най-доброто свидетелство за действието на учението на Христос. Точно това е причината за безмерната ненавист на падналите ангели и на агентите на тяхното влияние към Православната Църква, в която благодарение на правилната вяра и на подвига на живот в Христа, а също и чрез Тайнствата човек се изпълва с Божията благодат.
Възможността за въздействието на демоните върху разума, сетивата, емоциите и физиологията на човека не означава обаче, че цялото човечество е станало абсолютно безпомощно и неспособно да се защити от насилието на духовете на злото. Бог не е допуснал падналите ангели изцяло да овладеят човека, като му е оставил възможността да прояви свободата на волята си, като съзнателно я насочи или към доброто и изпълнението на заповедите на Бога, или към злото и изпълнението на внушенията на дявола. Примерът на старозаветните праведници и на всички искрено вярващи християни ни показва, че онези от хората, които доброволно насочат волята си към доброто, могат с Божията помощ да преодолеят всички съблазни на демоните. Но не следва да се залъгваме с личните възможности на човека в борбата против своите греховни наклонности и навици. Волята на демоните е много по-силна от волята на които и да е човек, тъй като ангелите (също и падналите) в духовния свят са много по-могъщи от нас. Но човек „има правото да чака помощ от Бога и да го моли за укрепването на своята отслабена воля. Тази помощ ни е обещана, тъй като самият Христос е казал: Искайте, и ще ви се даде (Мат. 7:7).
Тази помощ се дава в Църквата (не се има предвид сградата, а особената общност от хора в Христа), която тъкмо с тази цел е основал дошлият на земята и въплътилият се (т.е. Който се е съединил с човешкото естество) Създател на света. И макар че в днешно време има много хора, които се считат за вярващи, които мислят, че Тайнствата на Църквата и нейните средства изобщо не са задължителни, за да бъде победен грехът, целият две хиляди годишен опит на историята на Църквата показва обратното. Извън истинската Христова Църква няма и не е имало свят човек, който да задоволи висшите разбирания за душевна и телесна чистота, мъдрост и безкрайна жертвена любов, каквито са имали само православните подвижници. Такива могат да бъдат намерени само сред православните светци, притежаващи истинско безстрастие, за което блаженият Диадох казва: „Безстрастието не е да не бъдеш в борба с бесовете, но когато те се борят с нас, да оставаме непобедими“.
Именно опитът - живият опит показва, че демоничното въздействие реално се разрушава само с помощта на църковните Тайнства и онези методи на аскетическа борба, които Църквата използва от векове. Същият опит доказва, че по друг начин е невъзможно да се придобие благодатта на Светия Дух, отстъпила от човека заради греха. И в това е волята Божия. От Бога ни е предоставена възможност свободно да избираме дали да приемем Божията помощ, за да се борим успешно с демоните заради своята душа, или да се откажем от Неговата помощ. И, разбира се, могат да се намерят много поводи за такъв отказ.
Всеки път в тайнството на покаянието (ако е налице условието на осъзнаване на собствените си грехове) благодарение на очистването на съсъда на неговата душа, Творецът влива в човека малко „жива вода“, т.е. Божествена благодат. А самият извор на вечния живот е Тайнството на Евхаристията. Не бива, обаче да се мисли, че, ако се изповядаме и причастим в Тайнството на Евхаристията на Тялото и Кръвта на Богочовека Иисус Христос веднъж, ще станем свети в пълния смисъл на тази дума. Божията благодат не се завръща веднага с цялата си пълнота, тъй като душата, която няма смирение, не може да удържи Божия дар. За да се променят качествата на душата, за да бъде изцелена тя от греховните навици, се изисква много време. Така Божията благодат се дава от Създателя постепенно само доколкото душата се е очистила от греховете и, на първо място, от греха на гордостта (самолюбието, самопревъзнасянето, тщеславието, обидчивостта, самосъжалението и самооправданието).
Често хората, които са станали членове на Цървата неотдавна, се учудват, че след изповедта и причастието понякога отново падат в същия грях. Те трябва да помнят, че грехът (ако е налице условието на искреното му осъзнаване и изповядване) наистина се опрощава в Тайнството на покаянието, извършвано от православен свещеник, но благодатта, която изцелява душата, не се връща веднага в същата степен, в която е загубена през дългите години на греховен живот. Трябва да се потрудим, за да придобием това завръщане. Тъкмо този труд на лична борба с греха, който значително се облекчава чрез тайнствата, е необходим, за да придобием Благодатта на Светия Дух.
Но понякога става така, че човек, който за пръв път се е покаял искрено и от цялата си душа, чувства лекота, неизразима с думи, и свръхестествен, благодатен мир и божествена радост в сърцето. В тези минути той може да бъде докоснат и от благодатното състояние на божествената любов към Бога и към всички хора по света, така че той престава да усеща разликата между „добри“ и „лоши“, защото обича всички, при това обича „лошите“ с болка в душата, като желае, ако това е необходимо за тяхното спасение, да даде сърцето си за тях. В някои случаи, както показва практиката на духовника, още след първата изповед и причастие могат да изчезнат дългогодишни навици, такива например като пристрастеността към алкохол, тютюн и дори към наркотици. Понякога става също така и чудесно излекуване от npoдължителна и мъчителна болест; това може да станe помощта па други тайнства например Кръщението или Миропомазваното. Не бива тези отделни дарове на така наречената призоваваща благодат да се бъркат с благодатта от другото ниво, наричана от светите Отци очистителна или изцеляваща благодат. Трябва да се помни, че макар душата, която е усетила докосването на призоваващата благодат, да започва да копнее за Бога, тя още не е придобила пълно изцеление от собствените си греховни качества и навици. Човекът, който или чрез Тайнство на Църквата, или чрез кратка молитва, неочаквано е получил призоваващ дар на Божията благодат, великият атонски подвижник на нашето време старецът Йосиф Исихаст (+ 1959), сравнява с риба, „хваната на кукичката на благодатта, където за примамка служи любовта на Разпнатия...“
По този начин общото правило е, че качествената промяна на душата, нейното очистване и излекуване от страстите (егоизъм, надменност, раздразнителност, обидчивост, осъждане, слабоволие, страхливост, разсеяност, разхвърляност, а също и различните плътски похоти и т.н.) става постепенно, чрез дълга и упорита лична борба с греха. На този стадий на духовната работа човек вече има нужда от друго ниво на благодатната Божествена помощ, наричана от гореспоменатия подвижник очистителна благодат. По- нататък старецът Йосиф въз основа на писанията на светите Отци и на собствения си опит пише за още по-голям Божи дар — просвещаващата и съвършена благодат или, казано по друг начин, „по-голяма от естествената".
Игумен Ефрем(Виноградов)
