„Бог ме повика и аз отвърнах“ - ч.1

от Предание БГ

Отец Георги Максимов интервюира хора, които са се обърнали към Православието от различни други вярвания. Гостът му днес е Андрей Солодков, сектолог и православен мисионер, присъединил се към адвентистие като млад, завършил тяхната академия и станал пастор. В това интервю той ни разказва как разбрал кое е Истината. Той също така ще разгледа различни теми като значението на съботния ден и Възкресението, Апостолското Предание, Църквата и нейното основаване, както и нашата мисия що се отнася до протестантите и как тя следва да се извърши.

Отец Георги Максимов: Здравейте! Днешният ни гост е Андрей Иванович Солодков, сектолог и мисионер. Веднага ще кажа неговата тайна: в миналото си Андрей Иванович е бил член и дори пастор в Адвентистите от седмия ден.

Моля разкажете ни как започнаха духовните ви търсения и кое ви доведе при адвентистите?

Андрей Солодков: Вероятно това се случи, тъй като бях отгледан в атеистично семейство. Бях кръстен в Православната вяра, но това бе сторено единствено, за да се спази традицията. Спомням си, че баба ми сложи кръщелно кръстче, а майка ми тайничко го махна, тъй като се боеше, че ще изскочи навън, докато си играя и някой ще го види. Подобно на всички по онова време, бях член на Младите (Комунистически) Пионери и по-късно се включих в Комсомола. Обаче никога не станах активист. По-късно, в началото на 90-те, бях един от многото хора в нашата страна, които не бяха наясно какво представлява Църквата наистина и кои са християните. Всеки, наричащ себе си християнин, бе възприеман като член на Църквата, под която се подразбираше Православната Църква. По онова време хората не избираха между Църквата и дадена секта, а между атеизма и каквато и да е информация за Бог, която им се предоставяше. Веднъж едни хора ме заговориха на улицата и казаха: „Искаме да ви поканим на изучаване на Светото Писание“. Попитах ги кои са. Те отговориха, че са християни. И така, аз отидох. Помислих си, че тъй като са християни, би следвало да са православни. И така, аз ги последвах. Изглеждаха приятни хора. Започнах да изучавам Св. Писание с тях. След това те ми казаха, че имат собствена образователна институция, т.нар. Заокская духовна академия. Това се случи през 1992. Постъпих там, за да видя какво бих могъл да науча. Бях допуснат до пасторския факултет на Заокская духовна академия и учих там четири години. На четвъртата година започнах да си мисля: „Дали всичко е точно така?“ Това се случи, защото се запознах с някои доста интересни хора. Например, Олег Михаилович Сенин, учител, завършил магистратура и който между другото напусна адвентизма. Той е много широко скроен човек, поет и писател. Успя да ни накара да проумеем много неща. Можете ли да си представите, той изнасяше презентации, например за св. Сергий Радонежки и неговите аскетични трудове, точно в тази академия? Той също така четеше лекции за св. Серафим Саровски. Той бе преследван за това, разбира се, но въпреки това мнозина го харесваха. Много от хората смятаха, че „адвентизмът трябва да слезе от облаците“. Така че в Русия той трябваше да е много „приземен“, за да не изглежда толкова по американски.

Отец Георги: Разбирам това много добре, тъй като веднъж посетих адвентисти в Черна гора. Бях помолен да участвам в един малък диспут, така че отидох малко преди за започне и разучих обстановката. Първото, което ми направи впечатление бе, колко американизирано бе всичко. Стаята бе подредена и обзаведена по американски начин и дори проповедникът говореше с американска интонация. Вероятно в някоя друга страна това нямаше да е толкова подозрително, но в такава древна и православна страна като Черна гора, да виждаш сърби, които се правят на американци, бе странно и дори нелепо.

Андрей Солодков: Да, наистина. Спомням си какво се случи, когато пастор Марк Финли дойде в нашата страна. По това време бях студент втора година и те ни откараха в Москва, за да дадем подкрепата си по време на неговото изпълнение. Тогава той бе наел един стадион. Дори тогава, имаше неща, които ме притесняваха. Помислих си: „Наблизо има църква. Не мога да повярвам, че тези хора никога не са чували нищо за Библията и никога не са я чели!“ Сред сектантите се разпространява един мит, че православните християни не четат и не познават Св. Писание, като вместо това затъват в езичество. Тази мисъл е твърдо заложена в умовете и сърцата на хората от различни неопротестантски движения. И когато Марк Финли рече: „Ние носим Св. Писание в тази земя!“, аз си казах: „Винаги съм мислил, че Кирил и Методий са сторили това преди хиляда години.“ Протестантското високомерие дори тогава ме поразяваше. Помня това много добре, макар да се случи преди 20 години. Не направих избор между Църквата и адвентизма, но като човек, търсещ Господа, просто последвах онези, които говореха за Него.

Отец Георги: През годините на вашето обучение, вие сте получили кръщение при адвентистите и сте станали пълноправен член на тяхната организация. Добре известно е, че почитането на съботния ден е отличителна черта на адвентистите. Те често изтъкват, че това е, което ги отличава от другите християни: „Ние почитаме съботата, а останалите – не.“ Това притесняваше ли ви, когато решихте да се обърнете от адвентизма към Православието? И ако да, как преодоляхте тази пречка?

Андрей Солодков: Това наистина е много важен въпрос. Същността на адвентистките ценности е спазването на съботния ден, да се въздържаш от яденето на свинско, както и плащането на десятък. Има и други разлики, но сте прав като казвате, че пазенето на съботата е най-важният въпрос. Тук е нужно да направим разграничителна линия между случилото се преди и след Възкресението на Христос. За съжаление, мнозина неопротестанти не правят разлика между тези два периода. В резултат на това, те бъркат неща, които са твърде различни едни от други. Има „Господня чаша“ и „бесовска чаша“ (вж. 1 Кор. 10:21). Има идолски изображения, както и свети изображения. Съществуват човешко предание и Апостолско предание. Има съботен ден като основа при сътворението на този свят в Стария Завет и имаме Възкресението на Христос: И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново (2 Кор. 5:17). Поради това, когато четем в Посланието до евреите: Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна, ще забележим, че казаното се отнася по-скоро за почивка, отколкото за „събота“. Какво искам да кажа? Това е, което е рекъл Христос: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). А именно, че в Христа намираме истински покой за нашите души. Не просто да подчертаваме важността на конкретния ден.

Когато бях адвентист, видях как адвентистите спазват съботния ден. Понякога това граничи с абсурда и като пастор, дори трябваше да се намесвам.

Отец Георги: Как го спазват?

Андрей Солодков: След сутрешната служба, която включва пеене, четене на Библията и изучаване на урока за съботата, адвентистите се прибират вкъщи, хранят се обилно и си лягат. Те дори шеговито отбелязват: „Трябва по-бързо да заспим и да лежим до залез, за да починем и да не правим нищо.“ И се получава следния абсурд: те искат да спят и да избегнат да правят каквото и да е. В Деянията на едно място четем: в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб (Деян. 20:7). Не е нужно да се обяснява на адвентистите кой е „първият ден на седмицата“. Много добре знаят, че това се отнася до неделя. В Първото послание до Коринтяни се споменава, че християните давали дарения на мисиите през първия ден от седмицата (вж. 1 Кор. 16:2), а това е на деня на събранието. Това е бил денят, в който са събирали милостиня за апостолите, така че да могат да изпълнят Христовата заповед: И тъй, идете, научете всички народи (Мат.28:19).

Отец Георги: Да, когато бях поканен да говоря с адвентистки пастор от Белград, който бе на посещение в Черна гора, именно това обсъждахме. Забелязах, че всичките им аргументи са насочени срещу (Римо)католическото учение, че съботата е изоставена и на нейно място е въведена неделята. Те казват: „Добре, къде е написано това? Никъде. Така че това е нарушение на Божията заповед.“ Казах им, че в Православието съботата не е изоставена и има свое специално значение. Според религиозния календар, съботата е краят на седмицата, както е било в древните времена, а неделя е първият ден от седмицата. Съботата е специален ден за Богопочитание, постът не е строг и се извършва литургия. Във всички православни страни, съботата е празнична(почивна). Както виждате, съботата се отбелязва по определен начин. Същевременно, аз се аргументирах:а къде е речено, че Бог не може да определи нещо, което да е по-важно? Кое е най-важното събитие в световната история? Възкресение Христово, разбира се! По подобен начин, също както изгряващото слънце не премахва звездите, но ги прави невидими в своята светлина, Възкресението на Христос не премахва предишните събития от човешката история, включени в Стария Завет, но ги прави по-малко значими. За моите опоненти адвентисти това бе изцяло нов подход, за който не бяха готови.

Андрей Солодков: Съгласен съм с вас, отец Георги. Протестантите и неопротестантите, които идват в Русия, често водят борба срещу догматите на Римокатолическата църква. Поради това винаги ги карам да направят сравнение между догматите на римокатолицизма и Православната Църква и да видят дали нашата Църква наистина проповядва нещата, на които те се противопоставят. Има съществена разлика, когато става въпрос за разбиране на Евхаристията и проблемът с изоставянето на съботния ден. Православната Църква никога не е изоставяла съботата. Всеки адвентист, които се присъедини към Православната Църква, може да пази съботният ден без никакви проблеми. Никой няма да ги наказва или пък да ги съди за това. Ако не желаеш да работиш в събота, тогава недей. Помнете съботния ден. Но, повтарям, това е съботата от Стария Завет, когато се е създавал света, а сега празнуваме Възкресението на Христа.

Интересното е, че освен съботният ден, адвентистите почитат и други празници. Рождество и Нова Година, например. Когато бях първокурсник в Заокская духовна академия, тогава бях на 23 – обличах костюм на Дядо Коледа, посещавах деца и ги правех щастливи. По-късно, когато вече не бях адвентист, преосмислих всичко и се запитах: „Защо празнуват Рождество, но не и Възкресение Христово? Пасха бива някак пренебрегвана. Не е ли странно?“ Те биха ми казали: „Ами…това е денят, в който Христос се е родил“. Аз бих отвърнал: „Тогава изглежда, че Възкресение Христово е по-малко важно от Неговото Рождество. А не следва ли да е тъкмо обратното?“

Отец Георги: В Писанието ясно се казва: ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви (1 Кор. 15:17). Възкресението на Христос, а не Неговото Раждане, е основата на цялата Християнска вяра. Рождество Христово също е събитие от голяма важност в човешката история, ала не е толкова велико като Неговото Възкресение. Защото Неговата мисия на земята, причината за Неговото идване се осъществява в Неговото Възкресение.

Андрей Солодков: Поради това апостол Павел не казва, че съботният ден остава за Божия народ, а използва думата „почивка“ вместо това. Христос ни води към нова почивка чрез Своето свето Възкресение.

Отец Георги: Всъщност, ап. Павел изброява нещата, които християните са спрели да спазват, според предписаното от Божията воля. Той казва: И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота (Кол. 2:16). Когато цитирах това на моите опоненти адвентисти, те рекоха „Това се отнася за Великата Събота (Shabbat ha-Gadol), която се случва веднъж на седем години, това било изоставено, докато седмичната събота остава.“ Но апостолът никога не е казвал това. Той просто казва „събота“, а не Великата Събота.

Връщайки се на вашата история, бих желал да ви запитам: „Как осъзнахте, че истината е в Православието, че трябва да забравите миналото и да се върнете към древната Апостолска Църква?

Андрей Сородков: Не аз се върнах в Православието – Господ ме водеше. Фактът, че съм в Православието вече 20 години, е просто израз на Божията милост към мен. Бях обкръжен от добри хора: вече споменах Олег Михайлович, по-късно се запознах и с отец Олег Стеняев. Вероятно една от крачките към Православието направих бе поради факта, че срещнах истинска и искрена доброта. Не просто по американски начин, а истинско внимание. Бях приет такъв, какъвто съм. Не трябваше да доказвам, че съм по-добър, отколкото всъщност съм, не трябваше да излизам извън себе си, както правят в адвентизма в наши дни. Доброто отношение означаваше, че няма обвинения или укори. Нашият Господ Иисус Христос имал същата нагласа, когато говорил със самарянката.

Друга крачка бе повлияна от божият зов. Бог ме повика и аз отвърнах. Третата крачка бе, когато проучих вярата, за да разбера кое е истина и кое не е. Например важността на Преданието. Адвентистите имат собствен превод на Библията. Дори им съчувствам относно това. Винаги съм ги считал за доста интелигентни и честни хора. Ала забелязах огромни изкривявания на истината в тези преводи!

Всички протестанти, включително адвентистите, казват, че Библията обяснява сама себе си. Но това противоречи на думите на апостол Петър, който пише: и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел(2 Пет. 3:15-16). Това означава, че Библията не е достатъчна, за да обясни себе си, тъй като хората могат да я разтълкуват погрешно, в своя собствена вреда. Този проблем е много съществен. Да избереш вярата си не е въпрос на това да избереш удобно, достъпно и уютно местенце. Преди всичко, това е въпрос на спасение.

Когато започнах да пиша дипломната си работа, исках да докажа тезата, че Преданието не е необходимо. Избрах темата през четвъртата си година в Заокската духовна академия. Спомних си за думите на нашия Спасител: Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене (Йн. 5:39). Ами ако това Писание е изкривено и разбрано по погрешен начин? Това ще заблуди хората.

Това наистина ме порази. Решението да се откажа все още не се бе появило, но вече виждах множество неприемливи неща.

(следва)