Не унивай. Не мисли за лошото! Господ е редом с теб. Той всичко вижда. Той е милостив и ще те помилва, Той и сега е милостив към теб, макар и да си болен и опечален. Той изпитва твоето мъжество. Изпитва вярата и надеждата. Бие всеки син, който приема, - говори апостолът (Евр. 12:6), който сам много пъти бил бит. Юдеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един, три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял (2 Кор. 24-25).

Всички тези удари апостолът приемал от хората, но благодарил за тях на Бога така, сякаш ги приемал от Него, и никога не роптаел и не се оплаквал от своите мъчители, но измъчен и гонен, ободрявал другите, говорейки: радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се*. Ще кажеш: аз не съм апостол Павел! Знам, че ти не си апостол, но си християнин – духовно чедо на апостолите, нашите духовни отци, така както и всички ние сме техни духовни деца.

Ти смяташ, че сега няма християни, които с радост понасят удари и мъчения? Сега в Русия се повтаря историята на апостолските страдания. У нас има множество свидетелства за това, с каква радост руските християни понасят мъките и гоненията. И сред нас има християни, които с апостолска радост претърпяват всички жизнени скърби. Но светът не ги познава и вестниците за тях не пишат. Те с шепот се изповядват на духовниците и се молят за своите гонители. Леденият вятър на страданията е безсилен да охлади топлотата на тяхното упование. Как може да бъде наречен човек, който сред студената зима не вярва в настъпването на пролетта? Неопитен. Лютата зима е двойно по-люта за тези, които не очакват пролетта. 

И зимата на твоя живот, по милостта на Твореца, ще се смени с пролет. И ще се възрадваш, и ще се развеселиш, и ще се ядосваш на своето маловерие. Поради това не унивай! Не мисли за лошото. Господ е редом с теб. Ще мине зимата, а пролетта е вече на прага.

Мир на теб и благословение от Господа.

  (превод Ловчанска Света Митрополия)

* Фил. 4:4 – бл. ред.