Колко често, в моменти на угризение на съвестта, се заричаме, че ще започнем да вършим добри дела от утре, някой ден ще оставим греха, ще се покаем в края на живота.
Но това утре се повтаря всеки изминал ден, краят на живота сякаш е все още далеч, а с нашите добри намерения проправяме пътя си към ада. В края на краищата, уви, бъдещето за нас може да не настъпи и изведнъж, заобикаляйки бъдещето, вечността ще се отвори.
Вечността е неизбежна! И каква ще бъде тя?
***
Не забравяй за Бога, защото с Него и трудностите ще преживееш по-леко, самотата изчезва и твоята слабост ще бъде укрепена от силата на Бога!
Вижте също:
