Молитвата е първото дело в християнския живот. Молитвата е възникване в сърцето на благоговейни чувства към Бога. Начини за възпитаване у себе си на молитвен дух.
Господ благоволи да нарича сърцето Свой храм, където ние влизаме мислено, предстоим пред Него и възхождането ни към Него е като благовонно кадене на тамян. Нека да се научим как да постигнем това!
Като се приготвяте да отидете в храма, вие, разбира се, се молите. И като се молите тук, навярно след това и вкъщи не оставяте молитвата си. Затова е излишно да ви говоря за задължението ви да се молите, щом като се молите; но мисля, че никак не е излишно да ви посоча две-три правила за това как да извършвате молитвата, ако не за да ви науча, то за дави напомня. Делото на молитвата е първото дело в християнския живот.
Ако по отношение на обичайния ред на нещата е вярна поговорката: човек, докато е жив, се учи, то още повече е приложима тя по отношение на молитвата, действието на която не трябва да се прекъсва и степените на която нямат предел.
Припомням ви мъдрия обичай на древните свети Отци, според който те, когато са се поздравявали един другиго при среща, са се питали взаимно не за здравето или за нещо друго, а за молитвата, като са казвали: Как е или как върви молитвата? Действието на молитвата при тях е било признак за духовен живот и те са я наричали дихание на духа. Има ли дихание в тялото - тялото живее; прекрати ли се диханието - прекратява се животът. Така е и при духа. Има ли молитва - духът живее; няма ли молитва — няма живот в духа.
Но не всяко извършване на молитва или молитвословие е молитва. Да се застане пред иконата вкъщи или в храма и да се правят поклони, това още не е молитва, а е принадлежност на молитвата; да се казват молитви наизуст или да се четат по книга, или да се слушат от друг, който ги чете - още не е молитва, а само оръдие или начин за нейното разкриване и събуждане. Молитвата е възникване в сърцето ни едно след друго на благоговейни чувства към Бога - чувство на смирение, преданост, благодарност, славословие. прощаване, усърдно припадане, съкрушение, покорност на Божията воля. Цялата ни грижа трябва да е за това - по време на нашето молитвословие тези и други подобни чувства да изпълват душата ни, за да може, когато езикът чете молитви или ухото слуша, а тялото прави поклони, сърцето да не е празно, а в него да има такива устремени към Бога чувства. Когато ги има тези чувства, нашето молитвословие е молитва, а когато ги няма, то още не е молитва.
На пръв поглед какво по-просто и естествено може да бъде за нас от молитвата или устремеността на сърцето към Бога? А всъщност това не е у всички и не винаги го има. Трябва да се пробуди и после да се укрепи или, което е същото, трябва да възпитаме в себе си молитвен дух. Първият начин за това е молитвословие чрез четене или чрез слушане. Извършвай както подобава молитвословието - и непременно ще събудиш и утвърдиш възхождането към Бога в сърцето си, или ще влезеш в молитвения дух.
В молитвениците ни са поместени молитви на светите Отци - Ефрем Сирин, Макарий Египетски, Василий Велики, Йоан Златоуст и други велики молитвеници. Изпълнени с молитвен дух, те са изразили с думи внушеното им от този дух и са ни го предали. В молитвите им има голяма молитвена сила и който с голямото си внимание и усърдие се прилепва към тях, той по закона на взаимодействието непременно ще вкуси молитвена сила според мярата на сближаването на своето разположение със съдържанието на молитвата. За да направим молитвословието си действително средство за възпитаване на молитвата, трябва така да го извършваме, че и мисълта, и сърцето да възприемат съдържанието на молитвите, които се съдържат в него. Ще посоча три най-прости начини за това: 1. Не пристъпвай към молитвословие без предварителна, макар и кратка, подготовка; 2. Не го извършвай как да е, а с внимание и чувство; и 3. Не пристъпвай веднага след молитвите си към обичайните си занимания.
Дори молитвословието да е най-обичайното за нас дело, въпреки това то изисква подготовка. Има ли нещо по-обичайно от четенето или писането за онези, които умеят да четат и пишат? Но когато сядаме да пишем или да четем, не започваме да вършим това веднага, а малко се забавяме, поне дотолкова, че да заемем удобно положение. Още по-необходими са подготвителните действия преди молитвата - особено тогава, когато предишното ни занимание е било от съвсем друга област, различна от тази на молитвата.
И така, когато пристъпваш към молитвословие, сутрин или вечер, постой малко, или поседи, или походи, и се постарай през това време да отрезвиш мисълта си, като я откъснеш от всички земни дела и предмети. След това помисли, Кой е Този, към Когото ще се обърнеш в молитвата си и кой си ти, който се каниш да се обърнеш сега към Него с молитва — и в съответствие с това събуди в душата си разположение на смирено и изпълнено с благоговеен страх предстоене пред Бога в сърцето си. В това е цялата подготовка - благоговейно да застанем пред Бога — изисква малко труд, но не е малка по значение. Тук се полага началото на молитвата, а доброто начало е половината от делото.
Като се настроиш вътрешно така, застани след това пред иконата, направи няколко поклона и започни обичайното молитвословие: „Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе! - Царю Небесний, Утешителю, Душе на истината, дойди и се всели в нас ... “, и т.н. Чети бавно, вниквай във всяка дума и довеждай до сърцето си смисъла на всяка дума, като същевременно правиш поклони. В това е цялото дело на приятното за Бога и плодоносно четене на молитвата. Вниквай във всяка дума и довеждай смисъла на всяка дума до сърцето си или, казано другояче, разбирай, което четеш, и чувствай, което си разбрал. Други правила не са нужни. Тези две - разбирай и чувствай - изпълнени, както следва, украсяват всяко славословие с подобаващо достойнство и му предават цялото плодотворно въздействие. Четеш: „Очисти ни от всяка сквернота“ - почувствай сквернотата си, пожелай чистота и с упование я потърси у Господа. Четеш: „Прости дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ - и в душата си прости на всички, и със сърцето си,простило всичко на всички, моли от Господа прошка за себе си. Четеш: „Да бъде Твоята воля“ - и в сърцето си предай напълно участта си на Господа и покажи готовността си безпрекословно и благодушно да посрещнеш всичко, което на Господа е угодно да ти изпрати. Ако правиш така при всеки стих на молитвата си, то ти ще имаш истинско мо- литвословие.
За да можеш по-успешно да извършиш всичко по този начин, направи ето какво:
1. С благословението на духовния си отец имай молитвено правило, не голямо, такова, което би могъл да изпълняваш, без да бързаш, при обичайния ход на делата си.
2. Преди да се помолиш, през свободното време чети с внимание молитвите, които влизат в правилото ти, проумей напълно всяка дума и я почувствай, за да знаеш отнапред при коя дума какво трябва да ти е на душата, а още по-добре, ако научиш наизуст нужните молитви. Когато направиш така, то по време на молитвословието ще ти е по-леко да разбираш и да чувстваш. Ще остане една трудност: разсеяната мисъл все ще се отклонява към други предмети. Затова ето какво трябва да се направи:
3. Трябва да се постараеш да запазиш вниманието си, като знаеш отнапред, че мисълта ти ще се отклонява. След това, когато по време на молитвата тя се отклони - върни я обратно; като се отклони пак - върни я отново; и така всеки път. Но всеки път не забравяй да прочетеш отново онова, което е било прочетено при отклоняването на мисълта ти и следователно без внимание и чувство; и макар мисълта ти няколко пъти да се е отклонявала на едно и също място, няколко пъти го чети, докато не го прочетеш с разбиране и чувство. Като преодолееш веднъж това затруднение, друг път то може и да не се повтори или ще се повтори, но не с такава сила. Така трябва да постъпваш, когато мисълта ти се отклонява и разсейва. Но може да се случи и така, че някое слово така силно да подейства върху душата ти, че душата да не иска да продължи нататък в молитвата и макар езикът да чете молитвите, но мисълта все да се връща назад, към мястото, което така ѝ е подействало. В този случай:
4. Поспри, не чети по-нататък, а постой внимателно и с чувство на това място, нахрани душата си с него или с мислите, които то поражда. И не бързай да се откъсваш от това състояние; така че, ако няма време, по-добре остави правилото си незавършено, но не нарушавай това състояние. То може би ще те осенява и през целия ден като Ангел пазител!
Такива благодатни въздействия по време на молитва означават, че духът на молитвата започва да се внедрява и че следователно опазването на това състояние е най-надеждното средство за възпитание и утвърждаване на молитвения дух в нас.
Накрая, като завършиш молитвата си - не преминавай веднага към други занимания, а също постой и помисли, макар за кратко, че това е извършено от теб и какво те задължава то, като се стараеш, ако ти е дадено да почувстваш нещо по време на молитвата, да го запазиш и след молитвата. Впрочем, ако някой извърши молитвата си точно както трябва, той и сам няма да поиска да се занимава с други дела. Такова е свойството на молитвата! Това, което са говорили предците ни, когато са се връщали от Цариград: който вкуси от сладкото, няма да поиска горчивото - същото се случва и с всеки, който добре се е помолил по време на молитвословието си. И следва да се знае, че вкусването на сладостта на молитвата е и цел на молението и че ако молението възпитава молитвения дух, то става именно чрез това вкусване.
Ако изпълнявате тези няколко правила, то скоро ще видите плода на молитвения си труд. А който ги изпълнява и без това напътствие, разбира се, той вече вкусва този плод. Всяко молитвословие ще остави следа от молитвата в душата; постоянното му продължаване в този ред ще я вкорени, а търпението в този труд ще породи и молитвен дух. Да ви дарува Господ това по молитвите на Пречистата Владичица наша Богородица!
Посочих ви първия, началния начин за възпитаване на молитвен дух, тоест съобразно с предназначението си извършване на молитвословието - вкъщи сутрин и вечер, и тук, в храма. Амин.
