Ние се намираме тук, на земята, като под някаква епитимия. Затова не се удивлявайте, че с вас непрестанно се случват някакви неприятности, нещастия и беди. Всички ние постоянно грешим, подхлъзваме се и падаме. Ние всъщност попадаме в примките на демоните. Светителите постоянно подчертават, че е важно винаги отново да ставаме и да продължаваме пътя си към Бога. Дори и сто пъти на ден да паднете, не се разстройвайте, не спирайте внимание върху това; само станете и вървете напред, без да се обръщате назад. Каквото било, било и е минало. Вие само вървете напред и се молете за помощ от Господа.
Ние не досаждаме на Господа с това, че постоянно за нещо се оплакваме. Дотягаме Му,когато грешим, а не когато постоянно се обръщаме към Него като към най-близък. Господ обича, когато ние Го призоваваме непрестанно и когато изливаме пред Него своето сърце. Молитвата не е нещо, което ти си започнал и завършил, и толкова. Да застанеш пред иконата, да кажеш, което имаш да казваш, и после да вървиш по пътя си. Това не е молитва.
Обичайте малките дела и се стремете към това, което е скромно и просто. А когато душата съзрее, тогава Бог ѝ дава вътрешен мир. Господ сега само гледа към вас и Му е скъпо, че вие се стремите към Неговия мир. Докато душата не съзрее за Господа, Той само понякога ще ѝ дава да вижда, че Той е навсякъде, че изпълва всичко, целия свят, всички твари. Тогава душата е толкова радостна. Тогава тя има всичко. Но после Господ отново се скрива от нас, за да тъгуваме за Него и да Го търсим от все сърце.
Тежко е да се живее с ближните, ако ние се впускаме в мислена война с тях. Не е достатъчно само да се въздържаме от открита война с думи и действия. Не встъпвайте дори в мислена война с тях. От това се изгубват душевният мир и любовта към ближните. Не е нужно да се противопоставяме на ближните, нито да ги убеждаваме. Това е безполезно. Може и на глава да стоите пред тях и нищо да не постигнете. Ближните трябва само да се обичат заради Господа. Господ е и в невярващите, защото, ако Той не беше в тях. нима те въобще щяха да са живи?!
Не придавайте голямо значение на външните събития. Повече бъдете вътре в сърцето си с Господа, а тях ги оставяйте настрана. Само бъдете приветливи и тихи, и ласкави с всички, и не обръщайте внимание на останалото.
