С всички сили трябва да съхраняваме душевния си мир. Човек трябва да се потруди, за да може винаги да пребивава в радост на духа. А бесовете искат през цялото време да бъдем печални.
Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували.
Да се говори за вярата трябва тогава, когато ви попитат за това и приемат вашия отговор. Ако почнат възражения и спорове, то значи, че човекът не е готов да възприеме духа и учението на християнството. Християнството не трябва да се предава като наука или да се доказва като философия. Християнството се възприема чрез сърцето; а ако човек не чувства неговата живителна сила, то външните доказателства са безполезни. През земния живот на Спасителя много очевидци на Неговите чудеса не повярвали в Него като в Месия. Затова погрижете се за мира в собственото си сърце.
Ние страдаме, тъй като нямаме смирение и любов към ближния. От любовта към ближния идва любовта към Бога. Хората не се учат на смирение и поради своята гордост не могат да получат благодатта на Светия Дух. Поради това целият свят страда.
Християнската духовност се формира в ревностния стремеж за придобиване на вечното небесно царство, стремеж, чието начало се поставя с превъзмогването на този временен свят. Истинският християнски подвижник не намира отдих дори в предвкусването на вечното блаженство, което може да му бъде открито в този живот.