На вечернята

Слава на Господи возвах, глас 6

Седеше Адам срещу рая и, оплаквайки своята голота, ридаеше: "Горко на мен, повярвалия на лукавата измама, ограбения и от славата отделен! Горко на мен, който бях оголен и сега съм в смущение! Но, о раю, повече няма да се насладя на твоята красота, не ще видя вече Господа и моя Бог и Създател; защото в земята ще отида, откъдето бях взет. Милостиви, Щедри, зова към Теб: Помилвай ме, падналия!

Слава на стиховните, глас 6

Изгонен беше Адам от рая чрез храната и, като седеше срещу него, ридаеше, стенеше с глас на умиление и казваше: горко ми, как пострадах аз, окаяният. Една заповед на Владиката престъпих и от всички блага се лиших. Раю най-въжделени, който заради мен беше насаден и заради Ева затворен, умолявай Този, Който те сътвори и мен създаде, да се наситя от красотата на твоите цветя! Затова и Спасителят му рече: "Не искам да погине моето създание, но искам да се спаси и достигне до познание на истината, защото който дохожда при Мен няма да изпъдя вън!".

На утренята

Седален след 3-та песен, глас 4

Изгонен беше Адам от райската сладост чрез горчивото вкусване, като в невъздържание не спази заповедта на Владиката. И се осъди да обработва земята, от която сам беше взет, и с много пот да яде своя хляб. Затова нека да обикнем въздържанието, та да не възридаем извън рая, но в него да влезем.

На хвалитните, първа самогласна стихира, глас 5

Горко ми, Адам, ридаейки, възкликна, защото змията и жената ме отделиха от Божественото дръзновение и от райската сладост вкусването от дървото ме лиши. Горко ми, не мога да търпя вече унижението: защото някога бях цар на всички земни създания Божии, а сега се оказах пленник поради едно беззаконно внушение; някога бях облечен в славата на безсмъртието, а сега жалко, като смъртен, нося кожата на умъртвяването. Горко ми, кого да повикам за помощник в моите ридания? Но ти, Човеколюбче, Който ме създаде от земята и в милосърдие се облече, освободи ме от робството на врага освободи и ме спаси.