Отличието архонт в светлината на решението на Св. Синод на БПЦ от 14 юни 2012 г.

от vbfczAmivepelmDA

На 24 януари 2007 Св. Синод реши:

„1. В наградния фонд на БПЦ и нейните поделения – епархии, манастири и пр. , не съществува званието архонт. То не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие.

2. Извършени удостояния със званието архонт от представители на БПЦ са недействителни“.

Поради което всички отличия, давани от 2007 г. до 14 юни 2012 г., са недействителни, не е имало никакви архонти, още по-малко е имало признание от Св. Синод за някакъв си „висш архонтски събор” с негови идеи. Но въпреки решението на Св. Синод от 2007 година на места продължиха да се дават нови отличия архонт. На заседанието на 14 юни 2012 г. присъстваха 10 митрополита и всички те подписаха решението на Св. Синод, с което се отменя решението от 2007 г. (на което което Синодът има право, ако реши да го направи), и се дава право БПЦ да има отличието архонт, което не противоречи нито на Устава на БПЦ, нито на каноните на Православната църква.

Десетимата митрополити подписаха това решение само с намерението в едно от предстоящите заседания да се определят правилата за утвърждаване и присъждане на почетното звание архонт. На 20 юни 2012 г. Св. Синод прие тези правила, което означава, че всеки един до тази дата направен архонт и след нея, ако не отговаря на тези правила, не е никакъв архонт на БПЦ. По този начин Св. Синод постави практиката на даване на архонтство в определени канонични рамки. Св. Синод не е утвърждавал никого като архонт от дадените досега такива звания. Такъв се утвърждава, само ако отговоря на критериите, приети от Св. Синод.

Първият от принципите, за да бъдеш архонт, е кандидатът да бъде православен християнин. Което означава не само да е кръстен, но да мисли и да живее като православен християнин. Един от много важните принципи е при дарените средства от архонтите начинът на тяхното придобиване да не противоречи на християнския морал и на добрите нрави, проповядвани от БПЦ. Естествено е, че ние не сме следователи, защото и следователите трудно понякога могат да разберат произхода на средствата на дадена личност. Но приемайки този принцип, човек, досега получил отличието архонт, или който в бъдеще ще го получи, ако се окаже, че начинът на придобиване на средствата противоречи на този принцип, той по същност не е и не може да бъде архонт.

Няма, и уверен съм, че няма да има решение на Св. Синод, с което отличието архонт да е благородническа титла, или както някои го наричат псевдо-благородническа титла, и да се предава от поколения на поколения. Св. Синод не е признал никакъв „велик архонтски събор” и не носи отговорност за взимани решения на този събор. Самият аз се явявам защитник на решение на Св. Синод, но не и поддръжник на званието архонт. В Ловчанска епархия се строи голям катедрален храм, първият катедрален храм в България в последните 90 години, и ние, въпреки огромните трудности за намиране на средства, не сме придобивали такива чрез даване на отличието архонт.

Накрая искам да кажа, че според приетите критерии за даване званието архонт, архонт може да бъде и човек, който е получил това звание при “проявени изключителна гражданска активност в сферата на религиозното просвещение и значим интелектуален или творчески принос, при който удостоеният е вложил не материални, но духовни ценности, вложил е всичките си способности и таланти за прослава на Бога и благото на Светата Църква“.

Като заключение ще напомним думите на Господ Иисус Христос от светото Евангелие: „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (Мат. 6:3-4). Няма по-съвършен начин на дарение или милостиня от посочения ни от Самия Господ Иисус Христос.

+ Ловчански митрополит ГАВРИИЛ