Слово на митрополит Гавриил, произнесено при връчването му на званието "Почетен гражданин на Ловеч"

от Пътят на отците

Днес 11 май Св. Православна Църква почита паметта на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Този ден е бил преди 9-ти септември празник на град Ловеч и след 1991 г. става отново такъв.По Божия милост днес е и празник за Ловчанска Епархия, защото званието „Почетен гражданин на град Ловеч“, което ми беше присвоено, е награда за многото свещеници, монаси и миряни, с които заедно работим и градим духовните и материални блага на Ловчанска Епархия. Сърдечно благодаря от мое име и от името на клира и паството ни на ръководството на Ловешка Община в лицето на г-н кмета Минчо Казанджиев, на г-н председателя на Общинския Съвет Тихол Тихолов, на общинските съветници и на много други хора, които издигнаха моята кандидатура и единодушно гласуваха за нея.

Ловчанска епархия, която имам честта да оглавявам от 2001 година, е извървяла дълъг исторически път. Днешните й граници в общи линии съвпадат със земите от двете страни на Стара планина, управлявани в началото на 14-ти век от Ловчанския деспот и бъдещ български цар Иван Александър (1331-1371). Близкият до града манастир „Св.Богородица”- Ястреб е бил център на оживена книжовна дейност, с известни от това време творби, между които - Ловчанският сборник.  Децата на Ловеч са учели в манастира до разрушаването му от турците в началото на 16ти век. 

През 16ти и 17ти век ловешките книжовници се специализират в преписване и украсяване на Четвероевангелия, а в началото на 19-ти век създават музикални сборници, лекарственици и учебници.  Стопанският възход на Ловеч в края на 18-ти век е съпроводен с дарителство, вкл. и на Света гора - Атон.  Така през 1768г. със средства на хаджи Василий от Ловеч е построен параклис „Св.Йоан Предтеча” в Зографския манастир „Св.Вмч.Георги”.  

Особено драматичен е периодът, предшестващ политическото ни Освобождение, свързан с дългогодишна упорита борба против елинизацията и за църковна независимост. В тези усилия на българския народ Ловчанска епархия има своето заслужено място.

С големи усилия на българите през 1852г. за Ловчански митрополит бил ръкоположен Иларион Българин (1852-1872г) и това е първият сериозен пробив в борбите на българския народ за църковна независимост – 8 години преди Българския Великден и 18 години преди учредяването на Българската Екзархия. До пристигането си в Ловеч Иларион Българин служи в Търновската митрополия.  В спомените за него проличава истинската архипастирска любов и грижа към миряните, а наред с това - изключителната строгост към свещеници и монаси.  В запазената му кореспонденция четем:  

„Аз никога не мога да намеря кусур на народа... На времето апостолите какви диви народи срещнаха, че ги укротиха,  а ние сега - готови християни, че не можем да ги оправим.“ 

В Ловеч митрополит Иларион освещава храма „Св.Троица” през 1868г. – преди да замине за Цариград, където се присъединява към борбите за Българска екзархия.

В периода 1873-1875г. в Ловеч е светителствал митрополит Дионисий. Той се проявява като извънредно деен администратор и ревностен проповедник на Евангелието из цялата епархия, която непрекъснато обикаля, отстоявайки интересите на своето християнско паство. Изявеното му патриотично съзнание води до конфликти с местната османска власт. Ето защо с голяма болка е изпратен на 29 май 1875, когато туберкулозата го отнема толкова млад от неговите епархиоти. Днес тленните останки на митрополит Дионисий почиват в престолния му Ловеч, в притвора на старинния храм „Св.Неделя“.

През размирната за българските земи 1876 за нов Ловчански митрополит, по желание на християните от Ловеч и епархията, е избран архимандрит Йосиф. Епископското му ръкополагане е извършено през месец февруари в Цариград от трима архиереи, в храма „Св.Стефан“, на брега на Златния рог. Така Ловчанската епархия се оглавява от едва 36 годишен предстоятел, пристигнал в нашия град на 02 май, насред Априлското въстание.  Тогава вече е обявен и бунтът в Ново село (дн. Априлци), в Троянския и Тетевенския Балкан се укриват въстаници от Копривщица и Панагюрище; а малко по-късно и оцелелите Ботеви четници.

Сред всеобщото смущение, всявано от въоръжени башибозуци и черкези, младият владика с голяма мъдрост и настойчивост се застъпва пред турските власти за своето паство и успява да облекчи положението му. С негова намеса е предотвратено опожаряването и разграбването на гр. Троян и околните християнски села. Митрополитът посещава и успокоява навред селяни и граждани, подканя ги да отварят училищата си, сам по места настанява придружаващите го учители; призовава османските властници да бъдат по-човечни в отношението си към българите.

Изминава само една година и Ловчанският митрополит е избран за български Екзарх, скоро след обявяването на Руско-турската освободителна война.

През 1902г, във връзка с 25-годишния юбилей на Екзарх Йосиф, като глава на Българската църква, градската управа на Ловеч го удостоява със званието „Почетен гражданин” , а едно от училищата в града започва да носи неговото име. По същия повод Софийското кметство преименува централната улица „Хаджийска” на „Екзарх Йосиф I”, заедно с едно училище. Министерският съвет на Княжество България издава Постановление, с което учредява на името на Екзарха,  стипендия за следване в духовна академия в Русия. След кончината на Екзарх Йосиф през 1915г., завещаните от него средства са предназначени за стипендии на семинаристи, подпомагане на бедни и способни ученици, издаване на книги в защита на православната вяра и българската народност.

Десетилетията след войните са изключително тежки, както за епархията, така и за цяла България. Престолът в Ловеч се заема едва през 1937г. от митрополит Антим, българин от Одринска Тракия. Православно богословие изучава отначало в Цариградската духовна семинария, после – в Черновци, дн. Украйна, където завършва и специалността философия, с титлата доктор. Преди идването си в Ловеч, митрополит Антим заема редица престижни постове. Впоследствие той оставя трайна диря с пастирското си служение, а също и в българското богословие с редица трудове от църковно-исторически, богословски и философски характер. За жалост си отива твърде скоро, едва 55-годишен, през 1939г. Погребан е до олтара на катедралния храм „Св.Троица”.

В навечерието на Втората световна война, през 1939г. за Ловчански митрополит е избран епископ Филарет – тогава най-млад между българските митрополити и първият архиерей, възпитаник на Софийския Богословски факултет.  Наред с поверената му епархия, в периода 1941-1945г, белязан от надеждата за обединение на българския народ, митрополит Филарет е определен от Св. Синод. и за временно управляващ Битолско-Охридската епархия.

Служението на митрополит Филарет се свързва с изграждането на 11 храма, 3 от които са построени след 1944 г., организиране летуването на 6 хил.деца в манастирите край Етрополе и Врачеш. В спомените на ловешките граждани митрополит Филарет остава с „обаянието на един висококултурен човек – добротворец на висок пост, но обичащ да слиза при малките Христови братя; състрадателен към страдащите, към бедните – отзивчив”. След кончината му през 1960 в София, той е погребан с големи почести в престолния си град Ловеч, в двора на катедралния храм „Св.Троица“.

От 1960 до 1971г. Ловчанската катедра е възложена на митрополит Максим, бъдещ Патриарх, най-дълго управлявал Православната ни църква (1971-2012), който през 2012 беше удостоен с титлата почетен гражданин на Ловеч.

От 1972 до 2000 г. начело на Ловчанската епархия е митрополит Григорий, чиято митрополитска катедра по Божия милост наследих аз през 2001 г.

Стараейки се да бъдем верни на своето призвание и служение в молитвата, духовната просвета и Църковните Тайнства, чрез които да възрастваме Евангелските добродетели в душите на хората, в същото време подкрепяме всяка възможност за стопанско развитие на града, където чрез инвестиции да се създаде работа особено за младите хора, които да остават тук и градът да има перспектива за развитие.

Господ по молитвите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и на всички светии да благослови нашия град, нашата епархия и нашата родина, да дарува мир, духовен и материален възход.