от Предание БГ

Патриаршеско и синодално послание

по случай 140-годишнината

от Освобождението на България

3 март 2018 г.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Прочети още
от Предание БГ

ОБРЪЩЕНИЕ

на

СВ. СИНОД НА БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

към

българското общество и държавни институции

относно

процедурата по приемане и ратифициране в

България

                                                                                                                              на Истанбулската конвенция

Прочети още
от Предание БГ

Становище

на Светия Синод на Българската Православна църква –

Българска Патриаршия

по повод Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, придобила обществена употреба като Истанбулска конвенция

Прочети още
от Предание БГ

Почитаеми архиереи, уважаеми свещенослужители и събратя - монаси, скъпи братя в Христа,

През последните месеци братството на Зографската св. Обител е свидетел на явна клеветническа кампания срещу него, която по различни канали и в различни форми се излива върху църковното и гражданското общество в Родината ни и се старае да руши доброто име на манастира. Донякъде и ние с нашите човешки слабости сме виновни за това, което се постарахме да изясним в кореспонденция със Софийската св. митрополия. Бихме искали да уверим вярващите, че манастирското ръководство взе необходимите мерки за преодоляване на смущенията.

От друга страна тези прояви на човешки слабости и грешки се използваха извънредно активно от определени среди и станаха повод за обвинения срещу манастира, които са изцяло клеветнически. Такива са, например, публикацията на архим. Никанор "Право на отговор: Старият стил и старостилието" от 26.11.2017 г. в портала "Двери на православието", както и анонимната статия в същия портал "Софийска епархия излезе с увещателно послание до отклоняващите се по пътя на псевдомонашеството" от 20.07.2017 г. Германският манастир също стана обект на нападки и злостни клевети (вж. напр. статията "За историята около Германския манастир" от 23.12.2017 г., също в "Двери"). В тези и редица други материали по некоректен начин се смесват действителни събития с предположения и фантазии, за да се създаде образ на зографските монаси като ръководители към разкол и нездрави разбирания. Паралелно с това е налице създаване на постоянна дезинформация в управленските учреждения на българската държава, както и сред църковната йерархия. Разпространява се слухът, че Зографският манастир е пълен с руски монаси и българският му характер е сериозно застрашен. Подобни слухове се използват включително с цел да се внушава, че манастирът не е в състояние добре да управлява имотите си в България, което създаде сериозни проблеми пред манастирското ръководство съвсем неотдавна.

Чрез настоящото кратко обръщение бихме искали да заявим следното.

Прочети още
от Предание БГ

Български всеучилищен химн

 

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Прочети още
от Предание БГ

Христовата църква има божествен произход и предвечно е предвидена в Божието домостроителство. Неин основоположник е Господ Иисус Христос - живия драгоценен камък (1 Петр. 2:4). Спасителят основа една и единствена Църква и Той е неин единствен глава (Еф.1:22). Под водителството на Св. Дух (Йоан 16:13), Който обитава в нея (Еф.2:22) и я ожитотворява, тя расте за да бъде "стълб и крепило на истината" (1. Тим.3:15).

Прочети още
от Предание БГ

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като върху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Българският народ преживя доста трагедии през последните тридесетина години. Една от най-големите от тях е срещата му с „праведниците“… Разбира се, не става дума за истински праведници. И децата лесно ще забележат, че такива се срещат рядко. Говоря за хора, които възприемат себе си за гениални, надарени, осветени, богоизбрани. Някои дори не вярваха в Бога, но усещането за особено избраничество беше все така натрапващо се. Те идваха и си отиваха. Заемаха важни постове. Създаваха кризи и катастрофи. А после до един се разсърдваха на „простия народ“, който не е оценил изключителните им заслуги. Един след друг, „месия“ след „месия“, уморяваха и обезсърчаваха народа, на когото е забранено да е уморен и обезсърчен, защото на опашката чакат нови герои.

Прочети още
от Предание БГ

- Ваше Високопреосвещенство, читателите ни помнят от предишни Коледи вашите интервюта - човешки достъпни слова, които споделяхте с тях пред нашия колега Николай Москов.

- В интервютата с покойния Николай Москов словата бяха топли, искрени и по човешки достъпни най-вече благодарение на него. Той беше един много талантлив, прекрасен, честен журналист, достоен християнин.

Прочети още
от Предание БГ

Преп. Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, в гр. Девол, Македония, наставлявал в Христовата вяра, там се подвизавал и починал в 910 година. Мощите му са източник на изцерения.

Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Рождественски пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.

Прочети още
от Предание БГ

 Има моменти, в които небето се продънва. Светът спира да съществува. Оставаш ти и никой друг човек освен теб. А насреща ти Той. Само двамата сте. Творецът на всичко видимо и невидимо е пред теб. Апокалипсисът е откровение и откровението е апокалипсис – колко хубаво се е получило с новия нюанс на смисъла в нашия език. Можеш да Му задаваш въпроси. Можеш да Го обвиняваш. Можеш да склониш глава пред Него, за да получиш благословията Му и утехата Му. И двете наведнъж са възможни – и обвинението ти, и неразбирането ти, и утехата Му. В този момент можеш всичко, защото небето се е продънило заради теб. Твоят миг си е твой и никой от останалия околен свят не съществува за теб в този миг. Ако си известен, богат, важен – нищо от това не остава. Ти си съвсем разголен, съвсем сам, съвсем безпомощен. Тук е единствено волята ти, силата ти, тук си само ти, без нито едно земно украшение.

Прочети още
от Предание БГ

Един от най-несправедливите ропоти на съвременните българи е за това, че сме се родили точно на Балканския полуостров и точно в тази държава. „Какви заплати вземат в Западна Европа, каква мъдрост има на Изток… Пък ние сме захвърлени на кръстопътя на цивилизациите, сякаш осъдени да водим едно мизерно съществуване…” – ето така говорят. Тази логика стига до абсурдни крайности. Някой си дори „откри” причината за лошия ни живот в Православието. Всички страни от католико-протестантския свят имали висок стандарт на живот… Но не и православните. Ето какви сме… Дори критерият ни за духовен живот се измерва в пари и материални придобивки. А на Балканите пари няма…

Прочети още
от Предание БГ

Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.

Прочети още
от Предание БГ

Разказът за това чудо е достигнал до нас благодарение на иеромонах Онуфрий, комуто пък бил разказан от офицери-очевидци на самото събитие.

Било времето на Балканската война (1912-1913). Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Константинопол се намирал важният стратегически пункт Чаталджа. Българските воини напредвали устремно нататък.

Прочети още
от Св. Николай Велимирович

Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.

Прочети още
от Пътят на отците

Уважаема редакция,

Обръщам се към вас с молба да споделите с читателите на сайта на Ловчанска Епархия потреса, който изпитах тази сутрин: днес, 05.07, реших да отида на църква да запаля свещичка за здраве и късмет. Влизам в катедралния храм и застинах от изненада (неприятна) и възмущение: Ловчанският митрополит Гавриил чете службата на руския светец Сергий Радонежски. Имайте предвид, че съм богослов и много добре знам какво говоря.

Прочети още
от Отец Владимир Дойчев

Беше през лятото. Такава жега, че чак въздухът трепереше. Криех се на една рехава сянка пред параклиса на Малашевските гробища и чаках да дойде „моето“ опело. Пръв пристигна човекът от погребалната агенция. И той като мен беше облечен в черно и едва дишаше. В първия момент дори не ме забеляза. Погледът му мина през лицето ми и продължи отегчено да обикаля пространството. После изведнъж спря, върна се обратно и се втренчи в мен. Аз го познах веднага. Но на него му трябваше доста време, за да осъзнае това, което вижда. Накрая отстъпи крачка назад и несигурно попита:

– Владко, това ти ли си, моето момче?

Засмях се и кимнах утвърдително. Изумлението обаче не искаше да си отиде:

Прочети още
от Пътят на отците

Светият Кинотис на атонската Света Гора отправи обширно послание, посветено на подготвяния Всеправославен събор. Текстът на писмото е съгласуван след многобройни съвещания и е подписан от представителите на всички атонски манастири. Посланието е адресирано до Константинополския патриарх Вартоломей, а така също в съответствие с решението на Светия Кинотис (1), копия от писмото са изпратени до всички поместни Църкви. AgiоnОrоs.ru информира читателите за основните положения в документа:

Прочети още
от Предание БГ

Есе от Симона Иванова, ученичка в 9 Г клас на ГЧЕ "Екзарх Йосиф І"- Ловеч

Изпитания! Всеки е принуден да се сблъсква с тях, да се изправя срещу тях. Но защо? Те са част от нашия живот и не могат са бъдат пренебрегнати.

Животът е като кръстопът. Изпитания. Избори. Компромиси. Всичко това само, за да продължим пътя си напред. Дали ще завием наляво или надясно, или ще продължим напред, зависи от нас. Всеки наш избор е изпитание, всеки наш успех – награда за преодоляване на препятствието. Да, наш избор, наш успех, всичко е наше, защото ние чертаем своя път.

Прочети още