Колко прекрасно е заминаването, даруващо идване при Бога (из Похвално Слово на Успение Богородично от Свети Иоан Дамаскин)

dormition-of-mother-Mary 1

Как да те наречем, Владичице? С какви думи да се обърнем към теб? С какви венци на похвала да увенчаем твоята священна и препрославена глава, Подателнице на благата, Дарителнице на богатствата, украшение на човешкия род, слава на всички твари, чрез Която те намериха истинското блаженство...

Не към теб ли съм длъжен да отнеса вещанията на пророците, ако искам да ги покажа истинни? В действителност, що е това руно Давидово, на което Синът на Всецаря-Бога, събезначален и съцарствен на Своя Отец, слязъл като дъжд? Не е ли ясно, че това си ти? Коя е тази Дева, за която Исаиа пророчески предвъзвести, че ще зачене и ще роди Син, който е Бог с нас, т.е. който, станал човек, ще пребъде заедно с това и Бог (Ис. 7:14). Каква е тази планина у Диниила, от която без ръка на мъж е отсечен краеъгълният Камък-Христос (Дан. 2:34). Не си ли ти това, безсеменно родила и пребъдваща Дева? Да пристъпи пребожественият Иезекиил и да те покаже като заключена врата, премината от Господа и неотваряна, за която пророчески е предвъзвестил (Иез. 44:1-2), – да покаже изпълнението на своите думи. Той без съмнение ще укаже на теб, през която преминал пребъдващият над всички Бог с възприетата плът, без да отваря дверите на девството; защото печатът остава навеки неповреден. И така, теб предвъзвещават пророците, теб предстоят ангелите, на теб служат апостолите и (в тяхното число) девственикът и Богословът – на теб Приснодевата и Богородица. Защото днес, когато си отминала при своя Син, те окръжават ангелите, душите на праведните, патриарсите и пророците; апостолите те съпровождат с безчислено множество богоносни отци, по божественото повеление като че на облак събрали се от краищата на земята в този божествен и свещен Иерусалим, и вдъхновено възпяващи свещени химни на теб, извора на живоначалното тяло Господне.

О, как изворът на живота се превежда към живота чрез посредството на смъртта! О, как преминалата в рождеството пределите на природата се подчинява сега на законите на природата и непорочното тяло се подлага на смърт – защото подобава, отвхърлила това смъртно тяло, да се облече в безсмъртие (1 Кор. 15:53). Сам Владиката на природата не отхвърлил изпитанието на смъртта. Защото и Той умира по тяло и със смърт смъртта разрушава, на тленното дарува нетление и умъртвяването прави извор на възкресението. О, как Създателят на всичко приема в собствените Си ръце свещената душа, отлъчваща се от богоприемната скиния, въздавайки законна чест на тази, която, подчинена на природата, по недосегаемата глъбина на Своето човеколюбие, премъдро направил Своя Майка, като се въплътил истинно, като се въчеловечил неложно! Това видели редиците на ангелите, очакващи твоето излизане от средата на людете. О, колко прекрасно е заминаването, даруващо идване при Бога! Макар това да е дарувано от Господа и на всички богоносни слуги Божии (а ние вярваме, че е дарувано), но безмерна е разликата между рабите и Майката на Бога. С какви имена да назовем това, извършило се над тебе тайнство? Смърт? Но макар и всесвятата и славна твоя душа според естествения проядък и да се отделя от блаженото и нескверно тяло и тялото да се предава на законно погребение, то не остава в смъртта и не се разрушава от тлението. У тази, у която в рождеството двеството останало невредимо, след преставянето тялото било съхранено неразрушимо, и преселено било в по-добро и божествено селение, непопадащо вече под ударите на смъртта, но оставащо за винаги в безкрайни векове.

превод: Ловчаска Света Митрополия