от Предание БГ

Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.

Прочети още
от Предание БГ

Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна "История славянобългарска" и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.

Прочети още
от Предание БГ

Тя била дърщеря на управителя на гр. Магедон Ликиний, който желаел да я възпитава далеч от света и светските развлечения. Той построил богат и разкошен дворец извън града, но поставил в него златни идоли, понеже бил езичник. Възпитанието на дъщеря си той поверил на почтения старец Апелиан, за когото вероятно не знаел, че е християнин. Апелиан не говорил на Пенелопа за християнската вяра до пълнолетието й, макар да й внушавал християнски добродетели. Самата девойка започнала да проявява интерес и Апелиан започнал да й говори за християнската вяра. Слушайки мъдрия учител, Пенелопа се изпълвала с любов към Христа. Скоро след това родителите ѝ я посетили и съобщили за своето намерение да я омъжат. Пенелопа помолила да й дадат няколко дни срок за размишление.

Прочети още
от Предание БГ

Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски.

Той се родил около 1327 година в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци. Дълбоко религиозен и с вродено влечение към богосъзерцателен живот, той се присъединил към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски. В Кефаларския (сега Килифаревски) манастир около 1350 година Евтимий толкова напреднал в духовния аскетически подвиг, че св. Теодосий го определил за иконом на манастира си и за свой пръв помощник, а самият той се уединил в гората на безмълвие (исихия). Там всеки ден привечер Евтимий бил длъжен да ходи с доклад, като давал знак за своето приближаване с чукане в клепало. Една вечер обаче на неговия клепален звън Теодосий не отговорил. Изплашен, Евтимий се втурнал да види какво се е случило с неговия старец. Той го видял да стои като огнен стълб в своята богосъзерцателна молитва. Това видение било от голямо значение за личната духовна опитност на Евтимий.

Прочети още
от Предание БГ

Преподобният Прохор Пшински по произход бил българин от благочестиви родители из областта Овче поле в Северна Македония. Той бил подарен от Бога на бездетните родители заради техните молитви и всмукал заедно с млякото на майка си и нейното високо благочестие.

Когато възмъжал, родителите му настоявали да го оженят. Но той чул веднъж в храма думите на Спасителя: "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене", (Мат. 10:37) оставил всичко и тайно се уединил в пустинната планина над река Пчиня, близо до сегашния град Враня (днес в  република Сърбия). В една пещера, в която извирала вода, той преживял 32 години.

Прочети още