Архим. Софроний(Сахаров): За йезуитите и Испания

от Предание БГ

Бих искал да ти пиша за пътешествието ми много, цяла книга, но е невъзможно и ще ти напиша засега само накратко.

Идеята за пътуването ми в Испания няма никаква връзка с идеята за „благочестивия пелеринаж” (поклонническо пътуване). Знаеш, че светът на римокатолицизма ми е дълбоко чужд, особено „духът на йезуитството”, толкова силен в Испания. Едно случайно обстоятелство беше доста парадоксално: първото място, което посетих в Испания, беше градът на Лойола, родното място на основателя на ордена на йезуитите. Впечатлението от това място мога да опиша само с един израз: страшна съблазън.

Докато с ужас гледах храма, картините в музея, представляващи "житието на свети Игнаций”, непрестанно се спомнях „Легендата за великия инквизитор”. Спекулирайки с името на Христос, те прикриват с това най-свято Име нещо съвършено нелепо, противоположно на Духа на Христос. И тази съблазън продължава вече няколко века. В цялата световна история не познавам друго по-скандално нещо. Озоваваш се пред една страшна маска, на която е написано божественото име. Богатството на ордена е неизчислимо. И до ден днешен тяхната власт е доминиращата в Испания. Не говоря за влиянието им върху цялата световна политика. Пак „случайно” или не, и в последната нощ минах покрай това място „Лойола“ и нощувах в планинска местност около един йезуитски колеж, на чиято територия се намира и съседният с колежа старинен замък.

В Испания има толкова много места с изключителна красота. Имам предвид не толкова природата, планините, долините, колкото запазените от миналото на страната паметници на изкуството, дворци, имения, селища, храмове„някои съборни“, ресторанти, уредени в старинни замъци или дворци. Красота от друг характер, различна от други дворци, където изобилства златото и кадифето… тук няма тази баналност – тук е желязо, бронз, камък, дърво, кожа…., тук е суровост и безкрайно богатство на фантазията.

(из „Писма до Русия”)