Св. Игнатий Брянчанинов: Из проповед на Велики Четвъртък

от Предание БГ

Хлябът укрепява сърцето на човека (вж. Пс. 103:15), като чрез това пророкът предсказва определен чудодеен хляб, който, за разлика от обикновения, веществен хляб, даващ сила на тялото, идва, за да укрепи сърцето на човека. Необходимо е нашето сърце да се заздрави! То е понесло ужасяващо сътресение, когато сме паднали и само не може да преодолее своята слабост. То непрестанно е разтърсвано от най-различни страсти. Падналият човек, в своята слепота, напразно и всуе проповядва за силата на човешката воля. Такава сила няма: тя е съпричастна със силите на греха, които са я покорили. Нужен е, крайно е нужен е този предсказан, чудодеен хляб, за да укрепи немощното, отслабено човешко сърце.

Този хляб, слязъл от небето (Йоан 6:58, 48), прави силно сърцето на човека. Този хляб е нашият Господ Иисус Христос. Той рекъл: Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан 6:51-56)

Какво чудесно заявление! Съзнанието на човека е озадачено от подобно свръхестествено, неразгадаемо заявление. Хората, които го чули, били омрачени от плътските си съждения и неверие и не пожелали да приемат обяснение от Господа относно това Божествено тайнство и произнесли своята си присъда върху него, с което сами себе си осъдили и погубили. Тежки са тия думи! кой може да ги слуша?(Йоан 6:60). От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него (Йоан 6:66). Дори днес съмнения относно това велико Тайнство се пораждат измежду тези, които само на думи се наричат християни, които спазват външните обреди, но по начина си на живот и според желанията на сърцата си са чужди на Християнството. Тези слова биха били мъчни, ако бяха изречени от човек; послушанието към тях би било невъзможно, ако бяха казани от човек. Но тези думи са изречени от Господа, Който поради Своята безкрайна доброта дойде, за да спаси човеците – поради това тези слова са преизпълнени с благост. Тези слова са изречени от Господа, Който се приклони, за да спаси човеците – и поради това е необходимо да изострим своето внимание върху тях и преценката ни не трябва да бъде повърхностна. Трябва да приемем тези думи с вяра, идваща от цялата ни душа, както подобава да бъде приеман и Бог, Който стана човек. Божиите пътища за хората са неразгадаеми за тях; както са и тайнствата и действията на Богочовека; те правят човека, заченат в беззаконие и роден в грях – човекът, прокълнат на вечна смърт и вечно мъчение в преизподнята – подобен на Бога, чрез Божията благодат да бъде въздигнат до небесата вовеки и за вечно блаженство. Който осъжда и отхвърля реченото и установеното от Господа, е осъдил и отхвърлил Словото – духът и животът (Йоан 6:63), осъжда и отхвърля установеното тайнство, дадено на учениците на Христовия дух и живот. Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Йоан 6:53).

„Достойно е да се разбере, казва св. Йоан Златоуст, какво е чудодейното качество и въздействие на Светите Тайнства: какво представляват те? Поради каква причина са ни дадени? Каква е ползата от тях? Ние сме едно тяло с тялото на нашия Господ Иисус Христос; ние сме плът от Неговата плът, и кост от Неговите кости (срв. Бит. 2:23). Тайнствено учение! Обърнете внимание на казаното: всички ние сме съединени с пресветата плът на Господа не само чрез любовта, ала и чрез самото св. Тайнство. Пресветата плът на нашия Господ става наша храна! Той ни даде това ястие, желаейки да покаже каква любов има Той към нас. Той стана един от нас, смеси Своята кръв с нас, за да бъдем съединени с Него, също както тялото е свързано с главата: това е естеството на тази неизречена любов. Говорейки сякаш наместо Бога, Йов рекъл за своите слуги, от които той бил особено обичан: О, кой не се е насищал от неговите месни гозби? (Йов 31:31).Христос ни е дал това, водейки ни към ненадмината по своето величие любов, и показвайки ни Своята любов, позволил на тези, които желаели не само да го видят, но и да Го докоснат, да Го приемат и да се възсъединят с Него, насищайки всички техни нужди.“ Господ заместил със Себе си нашият праотец Адам, чрез когото сме родени смъртни, чрез когото се раждаме, за да умрем. Той встъпил вместо нашият общ праотец, сменяйки плътта и кръвта, която сме наследили от Адам със Своите Собствени плът и кръв. Подобно действие от Господ, като имаме предвид божественото освобождение на хората чрез това, че Бог стана човек, като при това си остана необхватен и свръхестествен, също става ясно и съвсем естествено. Поквареното естество на нашата паднала плът и кръв трябва да бъде заместено чрез природата на това, което Богочовекът е обновил; с пресветата плът и кръв на Богочовека.