Св. Лука Войно-Ясенецки: Проповед на празника Вход Господен в Йерусалим

от Предание БГ

Йерусалим бил напълно разбунен от новината за изключителното чудо, свързано с възкресението на умрелия преди четири дни Лазар от Господ Иисус Христос.

Те трябвало да посрещнат със слава този Чудотворец, подобен на Когото светът не бил виждал дотогава, Този, Който извършил това безпрецедентно чудо.

Хората били под властта на римляните и поради това не могли да се подготвят наистина впечатляващо и победоносно; поради това влизането на Господ Иисус в Йерусалим носело напълно различен знак от триумфалните празненства на римските императори и командири. Този свят знак бил предсказан стотици години преди това от пророк Захария, който рекъл: Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9).

Хората постилали дрехите си върху пътя пред Иисус, махали с палмови клонки и високо викали: Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне! Мир на небето и слава във висините!

Нашият Господ Иисус Христос не бил посрещнат като цар на земната слава, но като духовен Цар. Те викали към Него: „Осанна!“, което означава „спаси ни“. Те виждали в Него Спасителя и водача към една по-висша слава.

На пръв поглед тази радост би трябвало да изпълни сърцето на Господ Иисус, но когато погледнал към Йерусалим от хълма, Той заплакал и множество сълзи потекли по страните му. Той, всеведущият Син Божий, знаел, че неверният иудейски народ само след пет дни, щял да крещи пред Понтий Пилат: Разпни Го!

Пред духовните Му очи се разкривала потресаващата картина от много тежкото наказание, на което Неговия Небесен Отец щял да подложи тази неверен и лукав род поради Неговото убийство. Той видял неописуемите ужаси на нападението и разрушението на Йерусалим от римския пълководец Тит Веспасиан, и с ридание Той изрекъл: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен (Лук. 19:42-44).

Нима някога се е виждало един цар, бивайки посрещнат триумфално от хората, да пролива сълзи? А Иисус бил посрещнат именно като цар.

Страх и злоба изпълвали сърцата на Неговите врагове и те рекли на Иисус: Учителю, запрети на учениците си. Те не проумявали, че ако учениците замлъкнат, то камъните ще завикат, както им рекъл и Иисус.

Когато стигнали до храма в Йерусалим, внезапно кроткото и плачещо сърце на Иисус било изпълнено с царствен гняв. Как се осмеляват те да оскверняват Неговия храм с продажбата на животни и със сменяне на пари?! Той изпъдил търговците от храма и преобърнал масите на менячите на пари.

Но тогава около него се събрали тълпи от болни и страдащи. И отново неговият гняв се сменил с кротост и милост – и Той ги изцерил всичките. Неговото влизане в Йерусалим приключило с това действие на милосърдие.

С благоговение и свято отдаване на хвалебствие нека се поклоним на нашия Спасител и Цар. Нека никога не забравяме Неговите слова, насочени към Йерусалим: Да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!

Нека също така не забравяме Неговият свещен гняв, който сменил Неговите сълзи и да помислим дали това не е също така и урок за нас, измежду които има мнозина твърдоглави.

Нима и в наши Господ често не идва при нас, ала ние не забелязваме, или пък не признаваме, че това служи за наше смирение и спасение?

Случаите, когато Светия Дух идва при нас, са многобройни и разнообразни по своите прояви. Когато е необходимо да ни спре от това да следваме нашите порочни пътища, Той прави това чрез сериозно заболяване; Той ни разтърсва със смъртта на нашите близки и обични хора, подлага ни на безчестие, или унищожава нашето имущество; Той смирява нашата гордост чрез публично унижение и обида. Той дори възпира онези, който са по-заслужили и по-близки до Него, със Своето тихо слово, както насън, така и лично.

Нима това не са дните на Неговото посещение при нас, които ни служат за смирение и спасение?! И колко често, вместо да изправим пътищата си, ние роптаем срещу Бог за тези посещения! Това е първият урок за нас.

Вторият урок, който Господ ни дава, като изгонва търговците от храма, се състои във факта, че дори във време на дълбока тъга и горчиви сълзи, ние трябва веднага да избухваме в гняв, ако видим или чуем за оскверняване на свети неща и предмети.

Тогава тъгата ни следва веднага да се смени със свещен гняв и без дори да помисляме за каквито и да са опасности, дори да съществува такава и за живота ни, ние следва смело и безстрашно да застанем в защита на светинята.

Но често ли се случва така? Нима много по-често не става така, че поради завладялото ни малодушие ние дори и думичка не казваме на безочливите богохулници и подигравачи?

Нека великият ден на Вход Господен в Йерусалим да ни напомня за Неговите сълзи и за свещения гняв, и че никога не трябва да забравяме неговите горчиви сълзи и слова, насочени не само към Йерусалим, но и към всекиго от нас!

Нека целта на нашия живот бъде да следваме Христа, защото Самият Той казва: Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител (Йоан 12:26).

Нека следваме Христа през тесните врата и стеснения път – и ще намерим покой там, където свети вечната слава на Светата Троица.

Амин.