Старец Ефрем Аризонски: За осъждането

от Предание БГ

1. Злословенето е голямо зло. Както малкият рул насочва целият кораб накъдето пожелае, така и езика води човека или към добро, или към зло. Светите Отци силно порицават осъждането на греховете на другите хора, техните грешки или порочни навици. Когато съдим нашия ближен, навличаме върху себе си голям грях. Но когато покрием нашия брат, Бог също ще ни защити от големи грехове. Когато изобличаваме нашият брат, прогонваме далеч от нас Божията благодат и Той допуска ние да извършим същия грях, така че да разберем, че всички сме немощни и Божията благодат е тази, която ни крепи. Този, който внимава над езика си, пази своята душа от големи грехове и тежки падения. Главната причина за осъждането и злословието са гордостта и егоизма, тъй като човек смята себе си за по-добър от останалите. Поради тази причина е от голяма полза за човек да смята себе си за по-ниско от всички останали, така че да счита своите ближни за по-добри от него и по този начин, с Божията помощ, да се избави от това зло.

2. Ако нещо те подтиква да критикуваш, независимо дали става въпрос за даден брат или за манастира, опитай вместо това да се помолиш относно дадената ситуация, без да я преценяваш със своя разум. Ако се вглъбиш в себе си чрез молитва, смирение и съкрушеност, ще откриеш духовно богатство – просто дръж далеч от себе си гордостта и склоноста да критикуваш.

3. Бъди бдителен, дете мое, да не осъждаш никого. Защото Бог допуска човекът, който осъжда своя ближен, да съгреши, така че да изпита съчувствие за слабия брат. Божията милост крепи всички ни, но ако станем горделиви, Бог ще отнеме Своята благодат и ще изпаднем в по-лошо състояние от останалите. Едно нещо е да осъдиш някого, а друго да се бориш с помислите за осъждане. Да съдиш е ужасна страст, но да се бориш с такива помисли и да устоиш – това е повод за венци.

4. Всеки човек следва да търпи слабостите на другите. Кой е идеален? Кой може да се похвали, че сърцето му е неосквернено? И така, всички ние сме болни, и който осъжда своя брат не разбира, че самият той е болен, тъй като болният човек не осъжда друг болен човек. Любов, търпение, прощаване, да не се гневим, да не се възпламеняваме, да прощаваме един другиму, и така да наподобим нашият Христос и да бъдем достойни да бъдем близо до Него в Неговото Царство. Деца мои, избягвайте осъждането – това е голям грях. Бог се натъжава много, когато осъждаме и презираме хората. Нека грижата ни бъде за нашите собствени грехове – за тях следва да ни боли. Нека осъждаме себе си и тогава ще намерим милост и благодат от Бога.

5. Обичайте се един другиго и не се огорчавайте чрез себичността. Смирението е сигурен петеводител; то не позволява на притежаващия го да се сблъска със скалите на небрежността и да претърпи крушение, но като светоносен гид ни води безпогрешно към безопасни места. Самомнението е най-голямо зло; то причинява всички наши прегрешения чрез непокорни помисли. Бойте се от това и се старайте да го избягвате, защото колкото повече се задържа в нас, толкова повече ще ни нарани със съответната болка. Моля ви да не се критикувате един друг, защото това несъмнено е самомнение. Извинете грешката на вашия брат; това е признак на смирение и любов. Братът, който постъпва така, ще получи голяма благодат от Господа, ала онзи, който осъжда и се гневи на своя ближен, трябва да знае, че не само няма да намери благодат, но дори и да има такава, ще я загуби, така че да усвои урока на смирението чрез страдание. Бъдете особено внимателни с вътрешната склонност към критика, имам предвид помислите на осъждане, защото те не стават явни чрез изречени слова, като в такъв случай биха могли да бъдат поправени от някого. Внимавайте, казвам, от вътрешната си критичност, която неусетно ни прави крайно виновни, лишава ни от благодатен живот и ни предлага най-горчива напитка, носеща смърт на душата. Моля се любовта и свободата от това да критикуваме да властва във всеки аспект на отношенията помежду ви, така че Светият Дух да обитава във вашите души.

6. Опитът показва, че не е правилно да обвиниш някого и да го осъдиш, без да го оставиш да се защити. Както казва светото Евангелие: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?(Йоан 7:51). Ако не бъдем внимателни, множество грехове за това, че осъждаме другите, могат да се натрупат в нас и тогава е нужно покаяние. Колко често се налага да се каем заради изреченото! Нека имаме предвид словата на авва Арсений: „Често се разкайвам за казаното, но никога за това, че съм замълчал“. Ако често се случва сетивата ни заблуждават, колко повече става това от думите на другите. Поради това, нужно е голямо внимание, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне (срв. 1 Пет. 5:8).

Християнинът трябва да бъде като многоок херувим, тъй като злото се е разраснало много, особено грехът на осъждане, който се среща често, подобно на „хляб и масло“. Нека Господ ни изчисти и освети за Своя слава. Слънце да ви не залязва гневни (Еф. 4:26). А именно, нека никой не се гневи и ядосва срещу своя брат след залез слънце. Чували ли сте за онзи брат, който бил небрежен и мързелив, който не присъствал на всенощните бдения и не изпълнявал задълженията си, и когото братята познавали като нерадив монах? Когато се разболял и часът на неговата смърт наближил, братята се събрали да чуят нещо полезно, или да го утешат, или да може той да им каже нещо, ако пожелае, ала го видели преизпълнен с радост. Един брат се възмутил и казал: „Какво виждаме при тебе, братко?Намираме те радостен, макар да наближава твоята смърт. Но ние мислехме, че не полагаш достатъчно усилия, така че откъде при теб тази смелост и весело лице? Как оправда себе си?“ „Да, братя, казал той, наистина бях небрежен човек и не изпълнявах задълженията си. Но постигнах едно добро нещо, с Божията благодат: да не осъждам никой брат и да не обиждам никого; и никога нямах в сърцето си нищо срещу брат от манастира, щом слънцето залезеше. И както не осъдих никого от братята, вярвам, че и Бог няма да ме съди, защото Той е казал: Не съдете, за да не бъдете съдени (Мат. 7:1) и след като не осъждах, няма да бъда съден“. Братята се почудили и рекли: „Братко, успял си лесно да откриеш пътя на спасението“. И братът починал с голяма радост. Виждате ли как Отците са се борили и как открили пътя на спасението?

Откъс от „Съвети от Света Гора“