Старец Ефрем Аризонски: За помислите, мечтанията и разсейването - ч.2

от Предание БГ

11. Винаги имай предвид, детето ми, че каквото и да ти внушава дявола, неговата цел е да те доведе до отчаяние, докато той стои отстрани и се смее гръмко. Поради това, ти също трябва да го направиш за посмешище и да не обръщаш внимание на закачките му. Никога няма да претърпиш вреда, ако не му обръщаш внимание. Пази се да не слушваш каквото и да ти говори той, и ще се спасиш. Въобще няма да пострадаш, ако се придържаш към този съвет. Всеки, повярвал на думите му, е получил вреда. Именно поради това ги игнорирай, а казването на молитви върши чудеса. Не тъжи, дете мое, не се отчайвай, не губи кураж.

Каквото и да нашепва дявола в ума ти, то е лъжа и измама. Не му вярвай въобще! Той се радва, когато види хора, които му се доверяват и в следствие на това се огорчават. От друга страна, той ужасно скърби, когато не му вярват и останат в мирно настроение! Що се отнася до мен, когато моят Старец ми каза, че не трябва да обръщаме внимание на тези мисли, веднага напълно му повярвах и незабавно приложих съвета му на практика – и така бях излекуван. И за да е пълно лечението, не трябва да обръщаш внимание на тези помисли. Внимавай да не пренебрегнеш това правило. Цялото ти усърдие следва да е насочено да не мислиш за това, които дяволът ти нашепва. Не им обръщай внимание и въобще недей да скърбиш. Бъди безмилостен към скверните мечтания; удряй по тях с гняв, със страх Божий и с двуострия меч на молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. Казвай я интензивно, извикай я; Иисус невидимо присъства, за да ти помогне. Близо е Господ към всички, които Го призовават (Пс.144:18).

12. За младостта са присъщи естествените закони. Поради това тя изпраща вълни от скверни помисли към цитаделата на Божия храм и пробва да го оскверни с отвратителни помисли. Бягай от скверните мечтания. Унищожавай ги и убивай вавилонските помисли ( срв. Пс.136:11-12) с меча на духа и на молитвата, за да бъдеш благословен в деня, когато тайните дела на хората ще станат явни.

13. Не се плаши, дете мое, от блудните помисли; просто се научи как да ги прогонваш. Ако се научиш на това ще ги намалиш наполовина и ще получиш победни венци. Веднага щом човекът, предизвикваш скверни помисли, се появи във въображението ти, незабавно, без ни най-малко забавяне, прогони този образ – точно както затваряш очи, когато не искаш да видиш нещо – разгневи се на дявола и казвай молитвата бързо, с болка и сълзи, и ще видиш как злите помисли незабавно се отдръпват. Но ако мечтанието се усили, нарежи образа на този човек на парчета и го направи непривлекателен, за да се отвратиш и да прогониш удоволствието. Бъди много внимателен да не би да станеш небрежно смел и да не обърнеш внимание на злите помисли, защото тази малка разсеяност ще доведе до огромна битка. Бъди внимателен, иначе сладостта на скверните помисли ще те примами и душата ти влиза в общение с човека, за когото мислиш, а сетне ще изпиташ големи трудности и след това преживяване ще видиш колко необходимо е да бъдем бдителни с помислите.

14. Когато се борим с демонични внушения, борбата ни се смята за мъченичество. Това е така, защото човек страда силно, когато злите помисли атакуват и Бог, виждайки голямата борба и болка на душата, смята това за мъченичество. Помислите на неверие се причиняват от гордостта и егоизма. Поради това, дете мое, прогонвай егоистичните мисли и имай смирено мнение за себе си. Не критикувай другите; гледай само собствените си прегрешения. Бъди внимателен с думите и не огорчавай никого. Пренебрегни напълно мислите на неверие, тъй като те са демонични и силно се стреми да придобиеш борбен дух. Ако не успееш, те ще те предадат на плътския демон и след това на духовна гибел. Веднага щом започнеш борбата, при теб ще дойдат горделиви помисли – че ти си боец и т.н. – и маловерните мисли ще изчезнат. Така ще можеш да видиш демонската измама. Въобще не обръщай внимание на помислите; напълно ги пренебрегвай. Дръж се за молитвата и към помненето на смъртта и ще видиш как дяволът ще промени своя облик.

15. Умът ни постоянно трябва да е зает с добротворни духовни мисли, така че лукавият дявол да не немери възможност да ни внуши хиляда и една порочни и греховни помисли, които оскверняват душата и ни представят виновни и нечисти пред Бога. Така че да внимаваме, дете мое, към всеки наш помисъл, както и към всяка дума и постъпка, така че да не оскърбяваме пресладкият Иисус, Който претърпя жестока и болезнена смърт заради нас, грешните. Дете мое, внимавай над мислите си. Имай в себе си борбен дух и бъди винаги готов да посрещнеш помислите. Не се предавай, защото плащаме скъпо и ужасно за всяка отстъпка.

16. Получих писмото ти, в което пишеш общо за богохулните помисли. Мисли от този вид произлизат от гордостта. Заблуждаваш се като казваш, че изкушенията са премахнали гордостта от душата ти. Дървото се познава по своя плод, а причината по своето следствие. Един старец е написал, че количеството гордост, обитаващо в нас, съответства на броя на изкушенията, които ще изпитаме. Ако имаме наистина смирена непредубеденост, Божият мир славно ще обитава в нашето сърце и всичко ще бъде тихо и преизпълнено с покой. Но тъй като мирът на вътрешния ни град е нарушен, изглежда имаме работа с въставане и шпионаж, и поради това има смут между жителите му, а именно помислите. Лекарството е: да не се четат еретически книги; пълно игнориране на богохулните помисли; да гледаме на тях като нещо външно и чуждо, подобно на лаещи кучета, като на нещо, произлизащо от дявола; смирена молитва; помирение, ако се е случило да се скараш по човешки с някого; бдителност, ако се е промъкнало нехайство. Това са лекарствата, които лекуват болестта – но тя се изцерява най-вече чрез пълно презрение на богохулните помисли като „глупости“ от страна на дявола. Когато авва Памбо се борел с духа на богохулството, той се молел по следния начин: „Господи, как да се спася от тези мисли?“ А един ангел му отвърнал: „Памбо, Памбо, спри да се притесняваш за чуждите неща – а именно относно богохулните помисли - и внимавай върху собствените ти грехове.“ Що се отнася до това, че истината е в Православието, няма никакво място за съмнения. Светият Дух е ръководел Вселенските събори. Каквото и да изрекат Божиите светии, те го казват чрез Божия Дух, и в потвърждение на това имаме светостта на техните свети мощи.

17. Въобще не се обезкуражавай, дете мое. Всяка страст, която възниква и ни обърква, е благотворно лекарство. Прогонвай всеки образ на който и да е човек или предмет, който те безпокои и те води към изкушения. Отърви се от всеки образ на човек в своето въображение и нека устата ти изрича молитвата непрестанно, и незабавно ще видиш ползата от този метод. Стреми се да не позволиш на желанието и образа на този човек да завладеят твоите сърце и ум. Обикновено в началото на монашеския живот, дяволът довежда в съзнанието ни образите на скъпи наши приятели, за да пречупи силата на душата и да смачка нейния стремеж и така да предизвика поражение с несигурни последствия. Така че не трябва да приемаме нещата лековато, но смело трябва да устоим на изкушението от самото начало, като прогонваме образите на хора от нашето въображение, като казваме молитвата и като се въздържаме известно време от храна. Тогава с искрена и непрестанна изповед и чрез Божията благодат на наша страна, вярваме, че врагът ще отстъпи.

18. Получих писмото ти, дете мое, и видях номерът, който дяволът ти е погодил. Не се тревожи в такива случаи, но се разправи с този „експерт“ по много прост начин: когато ни вкара мисли на неверие, на богохулство и т.н., въобще не се разправяй с него, а вземи молитвената си броеница и започни интензивно да казваш молитвата - продължително, подобно на мотор – и не след дълго ще забележиш, че безпокойствието и помислите са те напуснали. В подобни случаи, недей да разговаряш с него! Просто изричай молитвата без друга мисъл или мечтание и ще видиш как всичко се разпада, подобно на паяжина. Нека тревогата не нарушава твоя мир.

19. За да напреднем в духовния живот, нужно е да прокудим различните зли мисли, като и техните зли мечтания, които ни провокират и омърсяват душата ни. Не трябва да оставаме безразлични при прогонването на злите помисли и мечтания, тъй като всеки грях произлиза от въображението и помислите. Така че ако изкореняваме злите помисли и мечтания и прилежно ги отпъждаме, ще разберем, че водим систематична борба с нашите страсти, като по този начин човек се освобождава от духовни и умствени тревоги. Напротив, когато пренебрегнем това да поемем борбата, за да прочистим ума от зли помисли и мечтания, неминуемо гнусните страсти ще ни завладеят и от тук насетне демоните и греховете ще ни контролират.

20. Бъди крайно внимателен със своето въображение. Не приемай какъвто и да е образ, тъй като той ще се превърне в идол, когото ще боготвориш. Разсеяният ум е безсрамна птичка и рисува най-гротескни сцени: навлиза в дълбините на съзнанието на нашия ближен и открива неговите скрити и тайни неща. Незабавно унищожи образа чрез молитва, веднага щом започне да се оформя. Колкото повече отлагаш, толкова повече ще пострадаш и ще си изпатиш сетне.

21. Всеки от нас е нужно да внимава върху себе си, върху своята работа и най-вече върху сърцето си – да види дали помни Бога, смъртта, ада и всяко друго ползотворно божествено припомняне. Фактът, че нямаме духовна утеха се дължи на нашата мечтателност и липса на вътрешно наблюдение, придружено с помненето на Бога. Вашите помисли трябва да се въртят около себе си; дайте на ума си духовни занимания и не го оставяйте да се скита насам-натам. Положете малко усилия да бъдете тихи; не говорете ненужно; молете се непрестанно; критикувайте себе се мислено – не се самооправдавайте. В заключение, без да покорим и обуздаем самите себе си, нищо духовно не може да бъде завършено.

(Откъс от „Съвети от Света Гора“)