Старец Ефрем Аризонски: За помислите, мечтанията и разсейването - ч.1

от Предание БГ

1. Постенето не е просто въздържание от храна, но цялостно стриктно въздържане на възприятията. Когато сетивата са претоварени с външни неща, те предават съответното количество отрова на ума и сърцето, което убива стремежа на клетата душа към Бога. Нашите Бдителни Отци имат много да ни казват за светото постене и сетивата. Тяхното цялостно учение е основно насочено към прочистването на разума от греховни фантазии и помисли, и от изчистване на сърцето от чувства, които го оскверняват. Нещо повече, те учат, че трябва да изтриваме всяко зло в неговия зародиш, за да запазим душата си чиста. Веднага щом някой зъл помисъл се приближи дори леко, безусловно необходимо е да го прогоним и да кажем веднага Иисусовата молитва. И когато по такъв начин посрещаме помислите, идващи от сетивата и дявола, много скоро ще почувстваме радостта и ползата, която придобиваме от ограничаването на сетивата. Ако Ева бе ограничила зрението си, не би отровила своето потомство, всичките тези хора, родени от нея. Накратко, въздържането на сетивата спасява човека от ада.

2. Моля се, дете мое, да устоиш на егоистичните и горделиви помисли, защото чрез тях и чрез подобните им страсти произлизат всички други зли страсти и чрез тях клетата душа бива изтласкана от скалата на разрушението. Не обръщай внимание на страстните помисли; напълно ги игнорирай, понеже грозотата на злото е белязала цялото им лице. Пренебрегването на помислите, внушени ни от дявола носи спасение. Смирението е най-добрата стратегия, защото да не бъдем въвлечени в битка да ги приемем (съчетание с греховния помисъл) и прибегнем към помощ от Христа чрез молитва, е смирение. Страстните помисли могат също така да бъдат прогонени чрез отхвърлянето им след като ги приемем, но битката е трудна и Христовият войн трябва да е много опитен, за да се справи без вреда, тъй като сатаната също така познава отлично Писанието и цитира аргументи, с които да подхлъзне войнът. Така че, каквото и да ти се предлага чрез помислите – дали ще е гордост, тщеславие, да критикуваш и т.н. – остави го да мине през едното ухо и да излезе от другото. Тъй като това са страстни помисли, ненужно е да разговаряме с тях. Заключи ги навън! Кажи им: „Не одобрявам това да се свързвам и да изговарям еретични помисли“ и остани непоколебим в своята молитва.

3. Не обръщай внимание на нищо, казано от врага на душата ти. Щом се приготви да прошепне нещо в ухото ти, незабавно кажи: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ или „Спаси ме“, бързо и без да спираш, и скоро ще видиш, че помисълът – или по-скоро натиска да го приемеш – е отслабнал, и няма да си спомниш какво точно се е опитвал да ти каже. Този метод е по-прост и ефективен от приемането на греховния помисъл(съчетаването) – именно, да пресечем внушените ни помисли – защото в такъв случай, след като демонът си е тръгнал и е изказал всичко, което е искал, след него не е останала и сянка. Където има съчетаване с греховния помисъл, щом е победен той си тръгва, но оставя след себе си остатъци и сенки от онова, което е внушил на душата, а именно бегли мисли относно това, срещу което си се борил. Първият метод – т.е. да търсиш незабавно убежище в молитвата – е по-лесен и душата скоро се успокоява. От друга страна, вторият метод – отхвърлянето – е по-труден, и ако душата не успее с него, човек може да бъде наранен в съответствие с уменията на демона да убеждава.

4. Избягвай греховните помисли; пресичай фантазиите, идолът на провокациите, тъй като сатаната - този „всезнайко“ – иска да те отдели от Бога, твоят Творец. Щом направи някого виновен чрез греховното му съгласие, благодатта на Светия Дух се отдръпва, точно както и пчелата отлита от пушека, и тогава душата е оставена без благодат и радост, изпълнена с отчаяние и тъга. Но щом се противопоставим на злите фантазии веднага щом те се появят в ума, като ги унищожаваме и отхвърляме и веднага се браним с духовния си меч – малката свята молитва на нашия Иисус – с усърдие и ревност веднага ще видим лъжовните зли помисли да се махат, и да оставят победата на бдителния разум, подпомогнат от Господната благодат и милост. Лукавият дявол не може да понесе светият ангел пазител на нашата душа да стои близо до нас. Този дракон от бездната се опитва да го отдалечи, за да ни свари неподготвени и без защита, и да ни се нахвърли подобно на страховита буря и да ни погълне. И тъй като знае, че само нецеломъдрените мисли отдалечават този ангел, виждаме как той поражда множество скверни помисли и мечтания за суетни идоли, за да оскверни ума, сърцето и тялото. Но когато Господният войн разбере неговата злоба, незабавно вади Христовото оръжие и отхвърля неговите машинации.

5. Дете мое, внимавай със своето въображение. Всички грехове възникват от въображението; в него се корени греха. Веднага щом се появи мечтание за даден човек или постъпка, за нещо което си видял или чул, незабавно я прогони от ума си с гняв и молитва. Казвай я бързо и интензивно, като веднага призовеш нашата Дева на помощ, и имам вяра в Бога, че победата ще е твоя.

Ти бе горделив и това е причината дяволът да започне борба с теб. Сега се смири; унижи себе си; обиждай себе си мислено и Бог, виждайки твоето смирение, ще ти помогне. Точно както се пазиш от огъня, за да не изгориш и от змията, за да не те ухапе, също така – и дори в по-голяма степен – трябва да избягваш дяволските мечтания! Бъди внимателен, повтарям, със скверните мечтания, защото по такъв начин големи духовни мъже са се проваляли и загивали.

6. Внимавай съзнанието ти да не се разсейва насам-натам, но го насочи твърдо към Христовото име. Прегърни Го сякаш Той е пред теб, като призоваваш името му с духовна болка и ще видиш каква голяма полза ще получиш. Прогонвай бързо злите помисли – изритай ги! Извикай: „Махайте се оттук, негодници, от Божия храм, вън от душата ми!“ Не ги оставяй в себе си, тъй като рискуваш да бъдеш ранен и тогава ще стенеш и ридаеш. Бъди търпелив, дете мое. Бягай от помислите като от огън, тъй като те разкъсват, смразяват и умъртвяват душата! Но ако ги прогонваме с гняв, с бдителност и с молитва, това носи голяма полза. Така че бори се, не се страхувай. Призови нашият готов за помощ Лекар. Не са нужни много призиви; Той не иска пари; не Се гнуси от рани; приема сълзите подобно на добрия самарянин; Той лекува и се грижи за човека, изпонаранен от умствените крадци. Поради това, нека побързаме при Него.

7. Що се отнася до скверните помисли, те изникват от мечтателната част на душата. По такъв начин в съзнанието възникват хора, неща и постъпки, които петте сетива на тялото са събрали и пренесли в склада на въображението. И след време дяволът ще представи пред въображението хора или неща, или песни и т.н., които сетивата са складирали, и за да предизвика помисли, той подбужда страстта, за да може да плячкоса Божият град – а именно сърцето, и да го оскверни. Поради това, не трябва да правим нищо друго освен да прогонваме мечтанията, хората и т.н. веднага щом се появят в съзнанието ни. И ако успеем в това, с Божията благодат, цялото изкушение е премахнато в своето начало и печелим с малки усилия. Но ако помисълът е настоятелен, трябва да устоим, като призовем Христовото име и да посрещнем тези помисли с гняв. Нещо повече, щом видим хора, които ни възмущават, не трябва да оставяме техният образ да се отпечатва в нас, но веднага трябва да ги прогонваме, иначе тези образи проникват във въображаемата част на душата и това позволява на дявола да се бори с нас, като ни ги покаже отново по-късно.

8. Не се бой от богохулните мисли, които дяволът поставя в ума ти, дете мое. Това се дължи на ревността на сеещия злото. Дяволът се опитва да задуши християнската душа с идеята, че самата тя богохулства и по този начин да отрови сърцето ѝ! Подобни помисли трябва да влизат през едното ухо и да излизат от другото. В такава степен трябва да ги пренебрегваш, тъй като тези помисли не са твои. Казвам ти, дете мое, не се страхувай. Аз ще поема отговорност за тях. Щом забележиш тези помисли да идват, кажи на сатаната: „Давай насам каквото пожелаеш. Отсега нататък няма да обръщам никакво внимание на казаното от теб, тъй като всички тези неща са от хитростта на твоята злоба!“ Макар че е съвсем ясно това за богохулните мисли, все пак имаме частична отговорност за тях. Как? Отговорни сме поради скритата гордост в нашия ум, която мисли, че сме важни: това се разкрива чрез богохулните помисли. Те също така може да произлизат от нашия гняв, ярост, омраза и т.н. Поради това, наред с това да не им обръщаме внимание, трябва да се погрижим да се обърнем навътре в себе си и да прогоним всяка горделива мисъл. Нещо повече, трябва да имаме мирни отношения с всекиго, дори някой да ни нанася вреда.

9. Не говори много. Въздържай се от дръзки отговори, кавги, бъбривост и всичко, произлизащо от невнимателния език. Прогонвай злите помисли и нечистите мечтания от ума си веднага щом се появят. Защото щом се задържат в ума и сърцето, те създават тежко състояние. Щом сме внимателни при първото появяване на нечистото мечтание и последвалите от нея скверни помисли, оставаме спокойни и се наслаждаваме на моралното наслаждение, което носи чистотата. Поради това, деца мои, нека внимаваме в себе си всеки път щом различни лоши помисли влизат, тъй като подходът трябва да е един и същ към всеки лош помисъл. Независимо от неговия вид, щом намери ума безгрижен, той прониква и създава – в съответствие със страстта – гореспоменатото нездраво състояние. Поради това, тъй като монахът е атакуван основно от помисли, това, което го спасява, е бдителността! Когато сме внимателни, нащрек, жилището на нашата душа ще бъде добре защитено и ще спасим душите си, за което се и борим през целия си живот.

10. Когато човек е млад, не е възможно да не бъде атакуван от покварени мисли и мечтания. Те трябва да се прогонват незабавно и да казваме Иисусовата молитва и те ще си тръгнат. Но отново ще се върнат; и отново трябва да ги прогонваме чрез молитва и бдителност, а именно чрез вниманието и наблюдателността на ума. Човек трябва да е внимателен да не позволи на изкушението да оформи образ, защото първо идва мечтанието, после помисъла, а след това скверното удоволствие. Така че чрез бдителност ние не трябва да позволяваме на скверното мечтание да се образува и същевременно да казваме молитвата и така се освобождаваме от безпокойствието. В допълнение, получаваме венец от Господ поради доброто ни предразположение и желание да Му угодим.