Св. Йоан Златоуст: За борбата с лукавия

от Предание БГ

Ако някой възроптае защо Бог не е унищожил древния изкусител, ще отговорим, че Той е постъпил така, загрижен за нас. Ако врагът ни завладяваше насилствено, този въпрос би имал известно основание, но тъй като лукавият няма тази сила, а само се старае да ни склони (като в същото време можем и да не се склоним), то защо да бъде отстраняван поводът за заслуги и отхвърляно средството за придобиване на венци?

Бог е оставил дявола, та и онези, които вече са победени от него, да го повалят и потъпчат, а за дявола това е по-тежко от всяко наказание и го довежда до крайно осъждане. Но, ще каже някой: не всички могат да го победят. Какво означава това? Много по-справедливо е доблестните да имат повод да открият своята добра воля, а онези, които не са доблестни, да бъдат наказани за собственото си нерадение, отколкото първите да страдат заради вторите. Сега порочният, и да търпи вреда, то е, защото го побеждава не врагът, а собственото му нерадение и това се доказва от факта, че мнозина побеждават дявола.

***

Това, че хората стават по-добри, само по себе си вече терзае и мъчи дявола. А когато го достигнем въпреки него, той не ще бъде в състояние да понесе такава посрама.

***

Дяволът е зъл за себе си, не за нас. А ние, ако поискаме, можем да придобием чрез него добро - разбира се, против волята и желанието му. В това се появява особеното чудо и превъзходство на Божието човеколюбие.

***

Ако някой не чувства болка от раните, нанесени му от дявола, си навлича още повече беди, защото който не пострада от първата рана, получава и втора, а после и трета. Нечистият, виждайки душата безгрижна и пренебрегнала предишни рани, не престава да поразява човек до последния му дъх. Поискаш ли да разбереш начините за нападение, ще видиш, че те са твърде силни и разнообразни. Никой не познава толкова видове коварство и измама, както нечистият (с което придобива и още по-голяма сила), и никой не може да има такава непримирима вражда и към най-злия си враг, каквато лукавият демон таи към човешкия род. Ако погледнем с каква ревност той се бори, ще видим, че е невъзможно да го сравняваме с хората. Нека някой посочи най-лютите и свирепи зверове и ги противопостави на неговото помрачение - ще види, че дори те ще изглеждат твърде кротки и тихи в сравнение е него. Ето с каква ярост дяволът се изправя срещу нашите души!

***

...В борбата с лукавия онзи, който не иска да бъде ранен, никога не бива да сваля оръжие, нито да се предава на сън. Трябва да избере едно от двете: или, сваляйки оръжие, да падне и загине; или, приготвил оръжие, да стои на пост и бодърства. Врагът винаги стои със своите войски,наблюдава нашето безгрижие и много повече се вълнува за нашата погибел, отколкото ние - за собственото си спасение. Особено трудно в борбата с него за непостоянно бодърстващите се оказва това, че той е невидим за нас и напада внезапно...

***

Нищо друго не ни предпазва (огражда) от нападения така, както молитвата и усърдното моление.

***

Христос може да погони дявола далеч, но му е позволил да рика около стадото, за да те накара да бъдеш бодър и загрижен, и постоянно да търсиш майката (Църквата), та онези, които са в стадото, чувайки гласа на врага, още повече да се сплотяват помежду си...

***

За да отворят вратите с измама и да придадат на лъжата си повече благовидност, демоните я смесват с известна доза истина, също както приготвящите отровни отвари намазват края на съда с мед, та отровното биле да бъде прието по-лесно.