Значението на храма

от Пътят на отците

Из “Проповеди на разни случаи”,

+ Видински Митрополит Неофит

Нека си уясним, какво е значението на храма Божий за християнити частно и за народа изобщо. Храмът е място за обществено богослужение, за обща молитва. Той се нарича още дом Господен, свято място, дето се проявява благодатната сила Божия. Нашият Спасител, Христос Господ, често отивал в храма да се моли и да поучава. Защото църковният амвон е една катедра, от дето се пропоявядват божествени истини. А чистата истина просветлява ума, възражда душата, облагородява сърцата. От църковния амвон се благовествуват Божиите повели за вяра, братолюбие, правда и нравствена чистота. Тия божествени повели могат да се проповядват на всяко място. Но те залягат по дълбото в сърцето, когато се говорят и слушат в храма, който е дом Божий, селение на Божията слава.

Има две вековни истини, подчертани в словото Божие. Те трябва да се знаят от всички християни и да се помнят от всеки българин. Първата истина е, че вярата, правдата и нравствената чистота облагородяват хората, въздигат народите и създават тяхната земна свобода и благоденствие. Но тия начала на словото Божие могат да знаят и могат според тях да живеят, само ония от хората, които са близко до църквата, които си възпитават в нейната благотворна атмосфера. Следователно, те могат да се издигат към духовно съвършенство, могат да си създават свобода и земно благоденствие. Втората истина е, че безверието и суеверието, неправдата и моралната поквара, озверяват хората, съсипват народите и погубват племената. Хората, които са далеч от Божия храм, лесно се обезверяват, нравствено огрубяват и духовно затъпяват. Те стават негодни за правда и честност; не са годни те за порядъчен живот изобщо и лесно стават престъпници, рушители на реда и законността. Много хора, много народи, отдалечени от храма и Бога, са се изродили в тия крайности, са изчезнали от лицето на земята ....

Има обаче народи, които, макар поради стечение на обстоятелствата, да изгубят временно своята политическа свобода и независимост, но, бидейки близко до църквата Божия и така живеята с жива вяра, правда и морална чистота, могат да се опязат и отново да се издигнат към свобода и духовно-културно величие. Един нагледен пример за това може да ни послужи миналото на нашия народ. Как можа да оцелее той в петвековно робство? Оцеля само поради факта, че той живя всичкото време с църквата си; оцеля, защото живя със силната вяра в Бога и защото беше украсен с най-чистите християнски нрави. Той строи храмове и манастири; с усърдие се моли в тях и расте духовно; живя братолюбезно в правда и благочестие. Поради това и Бог го възроди и въздигна чрез църквата. Тя му запази езика, писмесността, името и националното съзнание. Чрез нейните начала му се възвърна и свободата.
Тая истина не може да се отрича. Тя е вчерашната българска история. Ала, за нещастие, сега се явяват „българи", които не искат да знаят тая история. Тия нови „българи" не искат да знаят значението на църквата за битието на народа ни. Те застават далеч от Божия храм и се мъчат да поставят една завеса между народа ни и Божиите повели за братолюбие, правда и милосърдие, които се проповядват от църковния амвон. Тия хора отричат вярата, съвестта, морала и Божия съд. Те правят усилия и някъде са сполучили вече да увлекат част от обществото в една гибелна насока. И сега вече се вижда, че у мнозина окото на вярата е повредено, усетът на съвестта е отслабнал, усърдието за молитва към Бога е липсало /изчезнало/. Виждат се обаче и съдбоносните последити от това. Росата на Божията благодат оскъдява към нашия народ. Сърцата на хората започнаха да става по-груби и по-жестоки. Братолюбието се заменявас омраза и ненавист, миролюбието – с раздори и жестоки гонения. Чистите нрави се напетнавят, а добродетелите намаляват. Увеличават се кражбите, грабежите, моралната поквара, убийствата, изобщо престъпността. Животът и безсрамните проповеди на безверните падат като фатален плащ върху нашето интелигентно общество. Тоя плащ го обвива, притиска го, сковава неговият дух, парализира неговите нравствени сили. В падението си обезверените хора си поставят за цел да повлекат целия народ в своя гибелен път. ..
Ще се постигне ли тая пъклена цел? Да не бъде. Нашият народ не може и не бива да се поддава на такава измама. Той достатъчно е страдал; дълголетно се е борил да пази своето съществуване. Той добре помни как се уварди, възроди и освободи. Добре помни вчерашната своя история и знае, че народ без вяра и църква, без съвест и морал, е осъден на израждане и погибел. Българският народ не желае това и никога няма да го пожелае. Фактът, че нашата мила родина ежегодно се украсява с десетки нови храмове, доказва това. Родолюбивите българи добре знаят значението на църквата и за опазване, и за възвеличаване на народа.
Поради това първият съвет от тоя нов църковен амвон е: бъдете винаги близко до храма Божий, защото тука ще бъдете близко до Бога на любовта и силата. Няма друго име под небето, което утешава, просвещава и спасява, освен името на Господа Иисуса Христа. С това мощно име нашият народ се е опазил и вървял към духовно-културен напредък. С това велико име и с Христовото божествено учение и сега трябва да застанем срещу народоборците и безверниците. С него се насажда деятелна вяра и любов в душите и се присажда мир и правда в сърцата. С неговата мощна сила могат да се намалят кражбите, да се прекратят убийствата, да се изгладят семейните раздори, да се възстановят благите отношения между родители и деца. Изобщо, със силата на словото Божие ще могат да се възстановят високите нравствени принципи в живота и нашето общество ще превъзмогне в доброто, за да си създаде едно мирно благоденствие. ...
С тая блага цел е съграден и тоя нов храм. Той днес се освети; устрои се престолът на благодатта Божия в него. От тоя момент той е свет дом Божий, дом за молитва и безкръвно жертвоприношение, катедра за благовестие, училище за вяра, любов и благочестие. Поради туй отсега нека всеки неделен и празничен ден той бъде усърдно посещаван от благочестивите християни. Тук ще намират утеха от тежестите на живота и благословение на своите радости. Тук росата на живота и благодатта Божия ще оросяват техните сърца. Тук ще бъдат те просвелявани духом, за да разберат правия път към истината и доброто, към мира и братолюбието.
Освен това, тоя свят дом Божий ще служи като най-великолепна украса на християнските домове около него. Затова и християните нека усърдно се грижат за неговата украса. Чрез скромни и доброволни приноси и дарове нека се създава неговото външно и вътрешно благолепие. При това трябва да се помни, че най-доброто украшение за всеки храм е туй – да бъде той, при всяко празнично богослужение, преизпълнен със светли души и чисти сърца на християните от енорията.
Ето защо, нека добрите енорийски християни с ревност и усърдие посещават общественото богослужение в тоя дом Божий и да се поучават в евангелските повели. Тогава и храмовият светец, както и тоя, от чиито свети мощи се вложиха в храмовия престол, радостно ще пръсединяват своите молитви към общата, за да измолват от Бога, щото Той винаги да има покровителствено Своята могъща десница над техната челяд и над техните действия.
Прочее, блажени и преблагословени да бъдат тия добри християни – българи, които полагат грижи и усилия за съграждане на такива великопелни храмове за слава на Бога и спасение на народа. Благодат и мир Божий на всички ония, които са дали своята лепата за благоукраса на тия хравоме. Молитвено призоваваме благословение Божие на всички тук присъсващи, както и върху ония, които по благословна причина отсъстват. Того благодатию и человеколюбием всегда нине и присно и во веки веков. Амин.