(Из книгата "Веднъж за цяло живот. Беседи с единодасетокласници за брака и семейството". Автор: свещ. Илия Шугаев)

В предишната беседа вече казахме, че появата на децата изменя семейството – то все едно че се ражда за втори път. Без децата е много трудно да се появи истинската любов, защото съпрузите без деца са съсредоточени върху самите себе си и обичат само един другиго. Истинската любов по израза на Сент-Екзюпери възниква тогава, когато съпрузите започнат да гледат в една посока, т.е. учат се заедно да обичат други хора.

Ако съпрузите не искат да имат деца, то в това има нещо подозрително. Преди две години случайно попаднах на телевизионно предаване посветено на проблема с раждаемостта. Една млада двойка сред публиката заяви гласно своята позиция по въпроса: „Ние със съпруга си стигнахме да заключението, че всички проблеми в семейството – раздори, кавги, скандали – са заради децата. Поради това решихме да се стерилизираме“. Напомням, че стерилизацията е операция, след която човек никога не може да има деца. За мен подобна позиция е толкова дивашка, че и досега не мога да повярвам, че казаното от тази млада двойка е истина. По-скоро това беше поредният трик в ток-шоуто – за да се поддържа интереса към темата, срещу определена сума тази двойка е била помолена да каже това, което са искали авторите на предаването.

И така, децата (или поне едно дете) в семейството трябва да се появят. Днес ще кажа няколко думи по въпроса какво са децата, каква трябва да бъде тяхната връзка с родителите, каква трябва да бъде телесната и духовна връзка.

Ще започна с духовната връзка между родителите и детето. Сред невярващите, а сега, когато няма достатъчно просвета сред енориашите, и сред вярващите хора е широко разпространено едно заблуждение относно духовния живот на детето. Обикновено се приема следното: Ето, майката е донесла детенцето от родилния дом. Взимаш го в ръце – чисто ангелче, само дето криле няма. Душата му е чист лист, върху който няма нито едно мръсно петно. Иска ти се да се разплачеш от умиление и се страхуваш даже да се докоснеш до него, за да не замърсиш чистата му душичка. Но в действителност нещата съвсем не стоят така! На практика, когато майката донася детето от родилния дом, то вече е не на пет-шест дена – но на девет месеца! Христовата Църква винаги е знаела, че животът на човека започва от момента на зачатието. От родителите е тялото, а от Бога – душата, която се дава в момента на зачатието. Това вече е малък човек. Неговото тяло се състои от две, четири, осем и т.н. клетки, и в него има душа – затова то е пълноценен човек, с душа и тяло. Абортите по църковните канони се приравняват към убийството.

И така, детето е вече на девет месеца и за този срок обикновено се случва душата му да е изцапана от много грехове. Какви? Та то още не е направило нито една крачка, не е казало нито една дума, не е извършило никаква самостоятелна постъпка!

Толкова е силна духовната връзка на детето с родителите, че всеки грях на родителите оставя тъмен печат върху душата на детето. Например, майката и бащата вечерта сядат пред телевизора, за да изгледат непристоен филм. Дъщеря им се намира още в утробата на майка си, тя нищо не вижда и почти нищо не чува. Но родителският грях се отпечатва на нейната душа. И след петнадесет-шестнадесет години родителите ще кършат ръце и ще чудят: „Откъде е това в нея? Ние я възпитавахме строго, нищо непристойно не е виждала в живота си, всичките ѝ приятелки са почтени. Как така израсна такава разгулена жена?“ Да, на нея не са ѝ показвали нищо, но самите те са живели блудно: в компанията на приятели майката не е чувствала угризения да си позволи да пофлиртува; бащата на улицата и на работа често се е заглеждал по къси поли; когато са били заедно вечер, след като са слагали децата да спят, мама и тате са си позволявали заедно да четат булевардни статии, с интерес са обсъждали статии, описващи интимни подробности от живота на известни личности. Детето нищо от това не е виждало, но на душата му е оставал отпечатък от греха. Например, баща му си е позволил да задигне от завода хубав инструмент и съзнава, че не е полезно, синът му да знае за това. „Защото ще стане крадец!“ – мисли си бащата. Но след това този негоден баща така и няма да разбере никога защо от джоба му започват да изчезват пари, та нали той не е учил сина си на подобно нещо. Такава е особеността на духовната връзка – майката не вижда сина, но чувства неговата болка; синът не вижда греха на родителите, но придобива склонност към него.

Но не всичко е толкова страшно. Благодарение на духовната връзка се предават не само греховете. Светостта, праведността също се отпечатват върху децата. Много светии в Православната Църква са имали праведни родители, например родителите на преподобния Сергий Радонежски били святи, родителите на светителя Василий Велики възпитали няколко деца, прославени в лика на светиите.

Ако трябва да обобщим: всичкият духовен живот на децата минава през родителите. Детето от момента на своята поява (т.е. от момента на зачатието) иска да се моли, душата му се нуждае от това. Детенцето се събужда сутрин в легълцето, протяга се, душата му иска да се помоли на Бога, но самото то не може – това трябва да направят родителите му. А майката става от сън и отива в кухнята да приготвя закуска. Тя разбира, че детето не умее само да приготвя храна, макар да има силно желание да се храни, поради което е длъжна всичко да му приготви и да го сложи в устата му. Но тя не разбира, че да се моли, то също иска и също не умее, поради което тя трябва да стане сутрин и да се помоли, след това да прекръсти детето и чак тогава да отиде в кухнята да приготвя храна.

Това, че децата могат да се молят още в утробата на майка си, ясно се вижда от житието на преподобния Сергий. Веднъж майката на преподобния, когато той вече бил в нейната утроба, се молила по време на Литургията. И в трите най-важни моменти на Литургията всички в храма ясно чули как детето от утробата издало глас. Майката на светеца толкова проникновено се молила, че детето от утробата издало глас! Разбира се, това е Божие чудо, защото децата в утробата не викат – или по-точно казано, те могат да викат, всичко необходимо за това у тях вече е готово, но нямат въздух, защото около тях има само околоплодна течност. Но Господ показал това чудо, за да не се съмняваме, че децата могат да се молят, още преди да са се родили. Те се молят не с думи – думи те не знаят, но душата им може да почувства устрема на майката към Бога по време на молитва, могат да устремят своята душа също натам и да изпитат същата радост от молитвата, която обхваща майката.

Ето и още една история, но този път съвременна, която разказа една от енориашките за своя позната. Тази енориашка преди работеше с младежи и веднъж при нея дошла девойка, за да поседи до нея без всякакъв повод. Видът ѝ бил много весел, но след това тя внезапно започнала със злоба да се бие в корема. „Какво правиш?“ „Не го искам!“ Станало ясно, че тя забременяла и искала да се избави от детето. Приблизително в същия дух преминала цялата ѝ бременност. Тази девойка се стараела да простине, нарочно носела тежки неща, но не отишла да направи аборт и въпреки всичко родила дете. След неговото раждане в нея се пробудили нормални майчински чувства.

Тя обожавала своето детенце, той станал за нея най-скъпото същество. Семейният ѝ живот не се получил и синът ѝ станал единственият най-близък, роден човек, единственото утешение на майка. Но най-страшното било, че синът ѝ, когато пораснал, започнал страшно да ненавижда майка си. Тя търпяла от него унижения и побои, а той я нямал за нищо. Защо се получило така? Оказва се, че онзи заряд от омраза към него, който той получил от майка си още в утробата, тя така и не успяла да погаси след раждането му. Някой може да каже, че по-скоро го е глезела, неправилно възпитавала, но въпреки всичко с това докрай не би могла да се обясни онази ненавист, която той изпитвал именно към майка си.

Всичко, което се случва с детето в утробата, ще се отразява върху него през целия му живот; впечатленията от тази възраст са най-дълбоки. Веднъж една майка запитала детски лекар: „Докторе, кога трябва да започна да възпитавам детето си?“ – „На колко е?“ – „На половин година.“ – „Вече сте закъснели с половин година“, - отговорил лекарят. Като свещеник аз бих казал, че майката е закъсняла с много повече.

Тук ми се иска да отбележа следното. У вас може да възникне напълно уместното недоумение: „Как така? Защо грешат едни, а грехът преминава върху други? Как може грехът да се предава на друг човек?“

Много често сред хората се среща едно напълно неправославно разбиране за греха. Счита се, че грехът е виновност пред Бога, която Той може да прости или да не прости на човека. Но грехът не е виновност. Вината на един човек наистина не може да преминава върху друг. Ако някой е откраднал 100 лева от съседа си, то претенциите на съседа към сина на крадеца биха били напълно необосновани.

Който е откраднал, именно той е длъжен да върне откраднатото. Грехът, според православното учение, е не вина, а болест на душата, а болестта много лесно може да се предава на другите. Ако човекът е извършил кражба, то вината за тази кражба не може да премине върху сина му, но болестта на душата, склонността към крадене – може, и то много лесно.

Ще приведа и друг пример. Семейство пътува с автомобил. Зад волана стои бащата, до него – майката, отзад – децата. В един момент бащата нарушава правилата за движение, изпреварва в участък, където изпреварването е забранено, насреща внезапно изкача автомобил с висока скорост. За да избегне челния удар, бащата завърта волана и цялото семейство се отправя в канавката. Кой е виновен за аварията? Ясно е, че само един човек е виновен – бащата. А кого ще откарат в болницата? Само бащата? Не, ще откарат всички, защото цялото семейство е осакатено по вина на един. Те нямат вина, но трябва да се лекуват. Така е и с греха. Греши един – майката или бащата, а от греха, от склонността към този грях, ще трябва да се лекуват и децата. В бъдеще те, децата, ще трябва да ходят на изповед и чрез своите покайни сълзи да отмиват този грях.

А да се каже, че това е несправедливо, е неразумно. Та нали не казваме, че е несправедливо, когато един в семейството се разболява от грип, а от него се заразяват всички останали членове на семейството.

И така, обобщавайки казаното за духовната връзка на родители и деца, може да кажем, че в духовен смисъл децата са продължение на своите родители, те са късчета от тяхното тяло. Да поставиш граница между тях е много трудно. 

превод от руски: Ловчанска Света Митрополия