Самоизпитание

от vbfczAmivepelmDA

contemplation

Един добър баща имал безнравствен син, който не обръщал внимание на всички съвети, убеждения, който прекарвал времето си в общество от разпуснати, негодници хора, и който бил дал воля на чувствените си страсти. По такъв начин сърцето му ставало все по-развратно и по-развратно и всичко добро у него заглъхвало. Но бащата тайно тъжал за безнравствения живот на младия човек.

Подир някое време бащата заболял опасно и като чувствал приближаването на смъртта, повикал при себе си своя син. И ето, когато синът се приближил до постелката на баща си, последният му казал: “Не бой се, дете, че ще зема да те упреквам за поведението ти, аз умирам и ти оставам в наследство имота си. Затова изпълни това ми желание, за което ще те помоля. То лесно може да се удовлетвори, вследствие на което ти си длъжен без одумки да обещаеш да го изпълниш и да удържиш думата си. Синът отговорил, че ще стори с охота това, доколкото то зависи от него.

Тогава умиращият баща казал: “Обещай ми, дете мое, че в продължение на два месеца всяка вечер ще идеш в тая стая и ще оставаш сам половин час в нея, като си разсъждаваш“. Синът обещал да удържи строго думата си, в знак на което дал ръка на баща си.

Тогава бащата го благословил, умрял и бил погребан. А що се отнася до сина, той се върнал при своите другари, както по-напред, заживял весело и прекарвал времето си в удоволствия.

Между това, когато настъпвала вечер, той си спомнял за своето обещание, и картината на смъртта на баща му го подбуждала да сдържи обещанието си. Най-напред му било неприятно да остава сам: тишината и самотата му навявали страх. Обаче, той си надделял зарад дадената дума и мислил, че двата месеца ще минат незабелязано.

Но в това време му се отворили очите, за да види своето поведение; съвестта му почнала да го обвинява, страх пред Господа завладял душата му. То се вдълбочил в себе си, почнал да плаче, и станал друг човек.

Из "Примери и разкази", книга четвърта, редактор иконом Йордан Стойков, В. Търново, 1938 г.,