Св. Андрей Критски: Радвай се, благодатна!

от Предание БГ

Бог повелява на един от най-приближените Си ангели да възвести тайната и в Своето величие вещае: "Гаврииле, иди в Назарет, галилейския град, в него живее една отроковица, Дева Мария, обручена за мъж на име Йосиф. Иди в Назарет!" ­ казва Господ. Но защо? Затова, защото Всевишният ще приеме въжделената красота на девството като най-благоуханна роза от земя, обрасла с тръни. "Иди в Назарет!" ­ за да се изпълни пророчеството, "че Той ще се нарече Назорей". Кой ще се нарече Назорей? Този, Когото впоследствие Натанаил нарича Син Божий и Цар Израилев.

Изпратен е Гавриил, на когото и по-рано е заповядвано да възвестява Божествените тайни, както пише ясно в книгата на пророк Даниил. "Иди в Назарет, галилейския град ­ казва Бог на Гавриил, ­ и благовести на Девата радостта, която някога Ева загуби. Внимавай да не Я смутиш, защото този твой поздрав е знак за радост, а не за печал, утеха, а не безпокойство."

Каква по-голяма радост за човеците от тази, че човешкото естество ще се съедини с Божието естество и по причина на това съединение в Едно Лице ще стане едно с Бога? Има ли нещо по-изумително от това, да видиш Бога, смирил се дотам, че да бъде носен в женска утроба? Какво поразително чудо! Бог, за Когото "небето. . . е престол, а земята подножие на нозете Му", Бог, за Когото небесата са тесни, Който заема с Отца престола на вечността ­ да се вмести в девическа утроба! Какво по-изумително от това да видиш Бога в човешки образ, неразделен обаче от Своето Божествено естество, и човешкото естество съединено с естеството на Своя Създател, за да се яви Бог съвършен и цялостен човек?

Като изслушал Божественото предначертание­ и получил заповед, която надвишавала силите му, Гавриил се намирал между страха и радостта. Съзнавал, че е недостоен да изпълни Божествената повеля, но и не дръзвал да я наруши. Той се подчинил на Божия глас и отлетял за Назарет. Спрял се пред входа на Йосифовия дом. Сам, в недоумение, може би е разсъждавал така: "как да пристъпя към изпълнение на Божията заповед? Да вляза ненадейно и бързо? Но така може да смутя спокойствието на Девата. Да вляза бавно? Но тогава Тя, като усети присъствието ми, ще поиска да се скрие. Да почукам на вратата? Но това е несвойствено за ангелите, защото за безплътните не съществува нищо заключено, което да им попречи да влязат. Да отворя вратата? Но аз мога да вляза и при затворена врата. Да се обърна ли към Девата по име? Но така мога да Я изплаша. Най-добре е да вляза тихо и да Я поздравя кротко, както ми заповяда Този, Който ме изпрати. Какво да й кажа първо? Да Я известя ли най-напред за радостното събитие, или да кажа, че Сам Бог ще се вмести в Нея, че Светият Дух ще слезе върху Й и силата на Всевишния ще Я осени? Най-напред ще Я известя за радостта, а сетне и за чудното тайнство. Ще се приближа и радостно ще Я приветствувам: радвай се! Весели се! Утеши се! Това ще бъде най-доброто начало на разговора. Тогава Тя няма да се изплаши и мислите й няма да се смутят. Затова ще започна благовестието си тъй: първо ще й поднеса радостната вест, така трябва да Я приветствувам, като Царица, понеже това е събитие за радост, време за веселие, царство на мира, съвет Божий за спасение, начало на утехата."

Виждате ли с какво страхопочитание пристъпва архангелът към Божествената девица, с каква трепетна почит се готви да се приближи до Владичицата на света, как размисля предварително върху изпълнените с радост думи на благовестието, с които трябва да се обърне към Нея. Нека с благоговение да обър нем внимание и на това, че той Я намерил вкъщи, в нейната стая, а не сред народа и гълчавата по улиците на града, не да се суети в домакинството, а да се упражнява в безмълвие, молитва и четене на книги, както ясно посочва това и иконата на Благовещението, която представя Дева Мария с отворена пред Нея книга, като доказателство за непрестанните Й занимания в богомислие и четене на божествени книги. Богомъдрите отци на Църквата предполагат, че когато небесният благовестител се явил пред Девата, Тя размишлявала върху думите на пророк Исаия: "ето, Девицата ще зачене" и премисляла как и кога ще стане странното и необичайно за девическото естество зачатие и рождение. Както посочва Георги Кедрин, Девата вече била известена чрез Божие откровение, че не друга, а Самата Тя ще послужи за тайнството и ще роди желания Месия. Оттогава в Нея горяла серафимска любов към Бога Творец и призовавала с молитва Неговото милосърдие, за да изпълни по-скоро Божественото Си обещание и пророчеството на Исаия. Казвала си с пламенно желание: кога ще настъпи дългоочакваното време и Създателят, като благоволи да приеме от Мен човешка плът, ще слезе от небето и ще се всели в Мен? Кога ще настъпи благословеното блаженство да стана Майка на Моя Бог? А докато това стане, сълзите ще ми бъдат храна ден и нощ. За горещо очакващите и краткото време е твърде дълго.