Архим. Йоан (Крестянкин): За честотата на причастяване

от Предание БГ

В Православния Катехизис е написано “Древните християни се причастявали всеки неделен ден (защото постоянно живеели в смъртна опасност от гонителите): между сегашните не много имат такъв чист живот. Църквата завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот, четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички непременно веднъж в годината.“ Близкият до нас по време праведния отец Йоан Кронщадски съветва своите духовни чада да се причастяват през две седмици. Човек се подготвя една седмица, като пости, прочита правилото и се причастява. Следващата седмица живее с получените при причастието дарове и отново се готви една седмица.

Светият преподобен Серафим Саровски в отговор на въпроса на един от духовниците, често ли трябва да се взема причастие, отговорил: „Да се приобщаваме със Светите Христови Тайни заповядвам, отче, през всичките четири поста и дванадесетте празника, даже трябва и в големите празнични дни…“ В наше време, когато благочестието е оскъдяло и поради умножаването на съблазните, е необходимо да се причастяваме поне през две седмици при спокойно стечение на живота. При преживяване на големи скърби, болести, изкушения и изтощение на духовните сили е нужно да се причастяваме и по-често, но този въпрос всеки от нас трябва да реши не произволно, но заедно и с благословението на духовника, при когото се изповядва.

Скъпи мои, обърнете внимание, че през Великия пост за по-дълбоко покаяние Църквата и за свещенослужителите съкращава броя на причастията. Тези хора, които самоволно често пристъпват към причастие, в своя живот стават крайно самонадеяни, охладняват и се отнасят грубо към ближните. Не се ли явяват тези проявления на нелюбов и самомнение като свидетелства, че Спасителят не благоволи към такъв причастник и си струва да обърнем внимание на това Негово осъждане.

Приятели, нека вървим по пътя на смирението и търпението на всички трудности, като молим Господа: „Нека не ми бъде за осъждане причастяването с пречистите и животворящи Твои Тайни, нито да заболея по душа и тяло“. Нашата борба с последиците от греха ни се вменява за подвиг. Скъпи мои, в земната долина сме обречени да се трудим с пот за Славата Божия, така че в края на тези трудове да настане вечната радост на Пасха, която вече никой няма да може да отнеме от нас. И дай Боже, на предела на нашата борба и трудове нашето сърце да усети, че „вече не аз живея, а Христос живее в мене“.

Амин.