Преп. Варсануфий Оптински: Целта на живота е да изкореним страстите

от Предание БГ

Всяка страст е болест на душата; в крайна сметка завистта, гнева, скъперничеството не са телесни, а душевни. Лекуваме болното тяло, но в още по-голяма степен трябва да лекуваме и болната душа. За борбата със страстите съществуват и манастирите. Впрочем и светските хора не могат да бъдат избавени от тази борба, ако искат спасение.

Ето, и при нас в скита се води борба. Никой не може веднага да стане безстрастен. Едни идват горди, други - блудници, ако не чувствени, то мислени, трети са толкова зли, че ги приемаме със страх, четвърти са такива скъперници, че пресмятат всяка стотинка, така че неволно си казваш: защо са дошли в манастира? Пети - чревоугодник, иска му се всичко да изяде. И все в този род. Такива хора сами осъзнават своите грехове и се каят за тях, но отначало изправлението идва бавно. Опитните в духовния живот старци гледат на тях снизходително: те все пак са новоначални, какво толкова бихме могли да чакаме от тях? Но минат двадесет и пет години и виждаме, че трудът не е бил напразен. От чревоугодника е станал постник, от блудника - целомъдрен, от гордия - смирен и т.н. в света рядко знаят за тази борба. На въпроса как да се спасят, повечето благонамерени отговарят, че трябва да се молим Богу за спасение, а като се молиш - ще се спасиш. И не излизат от този кръг. А междувременно молитвата на страстния не му носи спасение.

Целта, единствената цел в нашия живот се заключава в това - да изкореним страстите и да ги заменим с тяхната противоположност - добродетелите. Най-добре тази борба можем да започнем по следния начин: тъй като на нас са ни присъщи всички страсти, но някои в по-голяма степен, а други в по-малка, следва да определим коя страст господства в нас и да се въоръжим против нея. Невъзможно е да се преборим с всички страсти наведнъж. Побеждаваме една страст, пристъпваме към изкореняването на друга и т.н.

Човек, който е достигнал безстрастие, получава нещо като диплом с право на вход в Царството Небесно, става събеседник на Ангелите и светиите. Човек, който не е победил страстите, е невъзможно да бъде в рая, него го задържат на митарствата. Но да предположим, че той влезе в рая, но да остане там той не е в състояние и сам няма да иска това. Колкото тежко ще бъде на невъзпитан човек в едно благовъзпитано общество, така и на подвалстния на страстите човек ще бъде в общество от безстрастни. Завистливият и в рая ще си остане завистлив, гордият и на Небесата няма да стане смирен. Хората с противоположни възгледи не се разбират един друг и често си причиняват вреда.