Давещият се се хваща и за сламка, по същия начин и ти в своето душевно безпокойство търсиш подкрепа в своите близки. Моят жизнен опит ме кара да имам следния възглед, че никой не може да ни помогне: нито сами на себе си, нито другите хора, а само Господ.
Твоето душевно състояние не само не се подобрява, а понякога става просто непоносимо заради това, че ти почти не възлагаш надеждите си на Бога. Виждаш своите грехове и справедливо мислиш, че за тях, по справедливост, трябва да пострадаш в бъдещия живот и дори тук, преди смъртта, по време на смъртта и митарствата и т.н. Ако възприемаш така нещата, може да изпаднеш в пълно отчаяние. Нима подобава на един християнин да разсъждава така? Ако човек се спасява заради своята праведност, то защо Му е било на Господ Иисус Христос да идва и да страда? Никой не е влезнал в Царството Небесно само по свои заслуги. Човек трябва да разбере: 1) своята немощ, опороченост, падение, всяка неправда, пълната деформация на цялата му душа и т.н; 2) да се убеди от своя печален опит, че сам той със собствени сили не може да поправи себе си, да пожелае и да се бори постоянно със своята паднала природа и да оплаква това свое състояние; 3)че трябва да се обръща към Господа подобно на митаря: Боже, бъди милостив към мене, грешния (Лк. 18:13). Загивам, потъвам в морето на моите беззакония, спаси ме ме, Господи Иисусе Христе, както си спасил всички, които са се обръщали към Тебе: разбоиниците, митарите, блудниците и т.н. Бог е любов (1 Ин. 4:8). От любов към падналия човешки род Господ извърши велика жертва: Бог Отец изпрати Своя Син на кръстни мъки, Бог Син имаше послушание до кръстна смърт; Бог Дух Свети не се погнуси да влезе в грешната човешка душа, да го очисти и да го спаси. Какво повече може да направи Господ за нашето спасение? Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.(Иез. 33:11; Ин. 3:16).
Така спасението е дадено всекиму, който вярва в Христа и Го моли да го спаси от греха и вечната мъка. За покаянието от греховете Господ обещава прощение и милост и ако просим, то непременно ще получим това, което просим, според словата на Самия Господ. Със словата Божий е създаден целия свят, Неговите слова го държат в порядък, а не го обръщат в хаос. Същите тези слова ни обещават прощение на греховете и вечен живот за вярата и покаянието. Това се потвърждава от въплъщението на Сина Божий (словата на Евангелието) и Неговите кръстни страдания.
Игумен Никон (Воробьов)
"Нам оставлено покаяние"
