Велики Понеделник

от vbfczAmivepelmDA

Lord Jesus Christ icon thЦърквата от древност е посветила всеки от дните от Страстната седмица на особено възпоминание и всеки от тях е нарекла велик.

В богослужението на този ден Светата Църква призовава вярващите да съпътстват Христа, да се разпънат с Него и с Него да умрат за житейските наслаждения, за да живеят с Него. В тайнствено съзерцание, сближавайки събитията на Ветхия и Новия Завет, тя ни показва настъпващите невинни страдания на Спасителя във старозаветния предобраз на целомъдрения Йосиф, който поради завистта на братята си бил невинно продаден и унижен, но после прославен от Бога.

"Йосиф, - се казва в Синаксара, е предобраз на Христа, защото и Христос става предмет на завист за Своите единоплеменници - юдеите,  бива продаден от ученика за тридесет сребърници, заключва се в мрачен и тесен ров - гроба, и като възкръсва от него чрез собствената Си сила, се възцарява над Египет, т.е. над всеки грях, като го изтребва докрай, владее над целия свят, човеколюбиво ни изкупва, дарявайки ни тайнствена пшеница и хранейки ни с небесен хляб - Своята живоносна плът".

Из Евангелските събития Светата Църква възпоменава изсушаването на безплодната смоковница. Изсушената смоковница по думите на Евангелието била за Апостолите знаменателна проповед за силата на вярата и молитвата, без която човек пред Бога е духовно мъртъв. Според разбирането на Светата Църква безплодната смоковница изобразява юдейското сборище, у което Христос не намерил истински плод, а само лицемерна сянка на Закона, която изобличил и проклел; но тази смоковница изобразява и всяка душа, не принасяща плода на покаянието. Освен повествованието за изсушаването на смоковницата, утренното Евангелие ни назидава с казаната от Спасителя именно в този ден притча за неправедните лозари, убили отначало изпратените за гроздобер слуги на своя господар, а после и неговия син. В тази притча не би могло да не се различи и страшното осъждане, тегнещо над християните, които дръзко нарушават апостолските и светоотечески заповеди и така продължават да разпъват Сина Божий чрез своите грехове. В Евангелския откъс на Литургията Светата Църква напомня съдбата на богоотстъпния народ юдейски и свършека на света, както са били предизобразени от Иисус Христос. Чрез обрисуването на големите и разнообразни бедствия и на признаците за разрушаването на Йерусалим и края на света вярващите биват подбуждани сред скърбите да бъдат великодушни, умиротворени, търпеливи, отдадени на молитва и духовно бдение и да се утешават с обещанието на Спасителя за разпространението на Евангелието по целия свят и прекращаването на бедствията "заради избраните".

(Закон Божий, превод Ловчанска Света Митрополия)