Слово в Неделя Цветоносна на Архиепископ Лука Войно-Ясенецки

от vbfczAmivepelmDA

Печатът на дълбоко смирение и мълчаливост лежал върху преславния Вход на нашия Господ Иисус Христос в Йерусалим. Нямало гърмеж на фанфари и тръби и само необикновеното приветствие „Осанна във висините, благославен е Идещият в име Господне“ огласявали въздуха.

Йерусалим бил препълнен с народ, дошъл отвсякъде за великя празник Пасха. От хиляди уста на уста се предавала веста за изумителното, никога нечувано  чудо, извършено от Господ Иисус Христос в недалечна Витания. По една Негова дума възкръснал и излязъл от гробната пещера обвитият в погребални пелени Лазар, умрял преди четири дена и, разбира се, започнал вече да се разглага. 

Целият Йерусалим се раздвижил с радостно вълнение. Навсякъде се събирали групи хора, обсъждащи как трябва да срещнат Господа Иисуса Христа. Измислили посрещане обикновено, но пълно с любов и най-дълбоко уважение към невиждания от света Чудотворец  и многократно по-добро от знаменития римски триумф, с който просрещали вождове и победители на народите, триумф, пълен с гръмка слава.

Нашият Господ Иисус Христос, след като възкресил четиридневния Лазар, победил самата смърт и за тази победа, изискваща сили не човешки, но Божествени, достойни хвали биха възпели само безчислените ангелски сили, съставили единен велегласен хор. 

А на земята със своите слаби и грешни гласове събралите се в Йерусалим хора могли да принесат на Господа Иисуса само малък дар на любов и преклонение, разкрили се в подстланите одежди под нозете на ослето, на което яздил великият Чудотворец; в развяването на палмовите клонки и гръмките възклицания: „Осанна! Благословен е идващият в име Господне, Цар Израилев!“ (Йоан 12:13).

Но нека да погледнем на Виновника за тези излияния на любовта – на Господа Иисуса Христа. Няма и следа от радост на Неговото ниско склонено чело и сълзите една след друга капят от причистите Му и пресветли очи.

О Господи наш, Господи! За какво плачеш Ти? За какво скърбиш? Ние, малките и грешни хора, е невъзможно това да разберем, а пред Твоя всевиждащ взор вече се открива страшният път към Голгота. Твоите учши вече слушат, как този народ, сега възпяващ „Осанна във висините! Благословен е идещият в име Господне“, след няколко дни ще вика пред Понтия Пилата: „Разпни, разпни Го!“ (Йоан 19:16).

Пред Твоето Божествено всезнание се разкриват неописуемите ужаси на обсадата и разрушението на Йерусалим след 37 години и Ти  Си мислиш в Себе Си: „...о, да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен. “ (Лук. 19:42-44).

О вие, братя и сестри, слушащи тази скръбна моя реч, нима и вашите очи не се премрежват от сълзи? Нима не разбирате колко нищожна е човешката слава, колко безсмислено е да я търсиш и се домогваш до нея?

Колко е важно за всички нас, взирайки се в плачещия при въздаваната Му слава Иисус, да помислим за това, че и за нас се приближава часът на смъртта, и колко е важно да се готвим за него чрез равносметка за целия наш живот и неуморно покаяние за множеството ни грехове.

Колко е важно, страшният глас на Архангелската тръба да не ни накара да потръпнем в ужас, но да повдгинем учи и да изправим глави, когато великият Съдия на света, сега смиренно отиващ на осленце в Йерусалим, ще дойде с велика и страшна слава с безчислено войнство небесно за да съди всички нас, да съди целия свят.

Амин

1957 г.