3-та неделя след Пасха на жените мироносици

от Предание БГ
„Ето, Иисус ги срещна и рече:
радвайте се!“
(Мат. 28:9)
 
Христос Воскресе!
И в третата неделя след Христовото Възкресение то продължава да вълнува душите ни и остава център на нашите религиозни преживявания. След като миналата неделя проследихме лъкатушния път от съмнението до пламенната изповед на апостол Тома, днес Църквата ни предлага да преживеем великото събитие на Възкресението с очите и сърцата на преданите
жени-мироносици. Защото тези жени първи видяха празния гроб, светлите ангели и възкръсналия Иисус и първи чуха Неговия поздрав: “Радвайте се!” (Мат. 28:9).
Днес е удачно да помислим за усърдието – една позабравена, а от мнозина дори и отричана добродетел. Отричана предимно в духовно-нравствения ни живот, тъй като има области, в които без усърдие и прилежание, без пълно и максимално старание не бихме могли да постигнем нищо. В същото време ние пристъпваме към светото тайнство Евхаристия без необходимата внимателна и прилежна подготовка, идваме на литургия с голямо закъснение, позволяваме си да разговаряме по време на богослужението и въобще да се държим неблагочинно в храма.
Защо постъпваме така? Защо подценяваме усърдието в най-важната област, в сърцевината на нашето битие – духовния ни живот, живота на нашата безсмъртна душа? Навярно поради това, че тук пагубните последици не идват незабавно.
Идвайки на служба в храма, ние идваме на среща не с някой държавник, политик или министър, а с Царя на царете, с Господа Бога – нашия Творец и Спасител, Който именно в светата литургия се претворява за нас, за да можем ние, земните, грешните и недостойни Негови чеда, да се срещнем по достъпен за нас начин с Него, да Го вкусим и дори да се слеем с Него. Какво велико Божие снизхождение!
Днес е неделя на жените-мироносици. На тези предайни и всеотдайни жени, които следваха Господа Иисуса и Му служеха с безпримерно усърдие. Нещо повече. Когато след залавянето на Христа учениците Му се разбягаха и изпокриха, жените бяха тези, които не се уплашиха да засвидетелстват своята преданост към Учителя. И в ранното утро на първия Великден те, без да се боят от стражата на гроба Господен, взеха благовония и с присъщи само за женската природа вярност и усърдие тръгнаха да изпълнят своя дълг – да помажат тялото на своя мъртъв Господ. За тази своя смелост и преданост, за тази своя любов и усърдие те бяха удостоени първи да чуят възкресната вест: “Радвайте се!”, и първи да я занесат на учениците, а чрез тях и на целия свят.
От мироносиците Господ направил благовестници на Своето Възкресение и на Своята Слава. Каква мисия в света може да превъзхожда тази, която била дарувана на тези жени - те възвестяват на учениците на Спасителя – на апостолите – за Неговото Възкресение, а те вече по-късно ще бъдат изпратени да проповядват тази вест на целия свят. Мироносиците станали като че ли апостоли на апостолите, и, чули първото «радвайте се!», тези прости женици се сподобили с такава радост, каквато още не познавал светът от момента на неговото сътворяване.
Пълнотата на тази радост превъзхождала всяко разбиране.
Ние сме призвани да бъдем солта на земята, ние сме длъжни да бъдем тази закваска, която трябва да закваси тестото на света и ние трябва да имаме тяхното усърдие. Но ние сме толкова немощни, че не можем да заквасим самите себе си. За съжаление, много малко се трудим, не проявяваме нужното усърдие и като, че ли е много малко в нас истинският евангелски дух, този благодатен живот, който се ражда в сърцето, ума, душата на християнина не от формалното изпълнение на правилата, а се съобщава от Живия Източник на този живот - от Самия Живот – Христа Спасителя.Така живели светите жени - мироносици, които ние днес възпоменаваме и почитаме.
Нека този велик пример на преданост и усърдие ни даде сили и ни помогне и ние да вървим колкото се може по-близо до Христа, да Му бъдем предани в думи и дела и старателно и прилежно да пазим заповедите Му. И да помним, че само усърдието, само максималната вярност и старание ще придадат смисъл на труда ни и усилията ни ще родят добри и богати плодове.
Възвестявайки на света: "Христос Воскресе!", ние благовестваме заедно със светите мироносици Царството Божие. След светите жени-мироносици, нека и ние да прославим Възкръсналия Господ и да Го възлюбим с цялото си сърце и с цялото си същество. А Той да ни сподоби по молитвите на Своите верни свети ученици да празнуваме Светата Пасха в Неговото Небесно Царство. Амин. Христос Воскресе!