Преп. Марк Подвижник: За скърбите и болестите

от Предание БГ

Наказанието от Бога в този живот е знак, че в бъдешия живот ще получим от Него опрощение на нашите грехове.

Чрез страданията се очиства духът и на сърцето се дарява залогът на оправданието и спасението ни от Бога.

Този живот е временен, а бъдещият е безкраен. Да потърпим известно време, за да се радваме вечно.

Душата бива довеждана до духовното съвършенство посредством изкушенията и скърбите.

Дяволът причинява скръб на човека, за да падне в униние или да възроптае, но ако това не последва, изкусителят си отива посрамен. Цялото Свещено  и светоотеческо Писание ни говори за необходимостта от скърби и всички богоносни отци ни убеждават в това според казаното: ако искаш да бъдеш съобщник на Христовата слава, трябва да бъдеш съобщник и на Неговите страдания.

Не трябва да се поддаваме на унинието и ропота заради своите болести и скърби, защото от Бога е уста­новен закон, по-непоклатим от небето и земята. За­конът, че с много скърби подобава да влезем в Цар­ството Божие. А ние в сегашното време сме навлезли в такъв период от живота на човечеството, в който се спасяват изключително чрез безропотното търпене на скърбите, съчетано с вяра в Бога и с надежда на Неговото милосърдие. По други пътища сега не е спо­собен да се спаси никой. За нашето време е останал само един-единствен път: търпенето на скърбите.

Преподобният Исаак Сирин пише: „Повече от всяка молитва и жертва са драгоценни пред Бога скърбите за Него и заради Него.“ А всяка скръб, която ние при­емаме без ропот, с мисълта, че тя ни е дадена заради нашето спасение и очистване, всяка скръб при тако­ва отношение към нея ни се вменява като скръб за­ради Господа, нашият личен кръст се преобразува в Христовия кръст  и ние чрез него се спасяваме. Ако с Христос пострадаме, с Него ще се и прославим - каз­ва апостол Павел. В минутите на скръб и униние е полезно да помним съвета на преподобния Исаак Сирин: „Дръж винаги в паметта си най-тежките скър­би на скърбящите и страдащите (например на ония, които са в затворите, в изгнание и пр.), за да възда­деш дължимата благодарност за малките и нищо нез­начещи скърби, каквито намираш у себе си, и за да бъдеш в състояние да ги претърпяваш с радост."В скърбите, понасяни с радост, с благодарност към Гос­пода, Който ни спасява посредством страданията, се крие духовна радост, радостта на духовното възхождане от сила в сила.

Спохождащите ни скърби са най-разнообразни. Едни от тях идват от човеци, които клеветят, говорят зло, ласкателстват, въвеждат в заблуждение, съблаз­няват, оправдават, обиждат, ненавиждат, притесня­ват, бият, подхвърлят на гонение, с една дума - вър­шат онова зло, което човеците могат да сторят на човеци. Други скърби се причиняват от собственото ни тяло, когато то безчинства, воюва срещу духа, тър­си удобството, пада в различни недъзи и болести, под­хвърля се на падения, удари и на другите разнообраз­ни последствия от своята немощ. Други скърби идват отвън; такива са ухапването от куче, от отровни или месоядни зверове, така също и заразните епидемии, гладът, земетресенията, наводненията, студовете, зно­ят, старостта, нищетата, заточението и подобното на това. Скърби се нанасят и от злите духове, с които ние сме във война според думите на апостола: те наблюда­ват нашите думи и дела, а според тях заключават и за помислите, които, естествено, би трябвало да са подоб­ни на думите и делата. Правилно е умозаключението на демоните!