Преподобни Герасим Йордански (книжка за оцветяване)

от Пътят на отците

С благословението на Ловчанския митрополит Гавриил в навечерието на Рождество Христово  излиза нова книжка за деца от инициативата "За децата на България". Новото издание на Ловчанска Епархия този път проследява живота на св. Герасим Йордански и предоставя на малките читатели възможността да оцветят основни моменти от житието на светеца. Книжката е с меки корици и съдържа икона на Богоявление и още 17 красиви графики за оцветяване. Изданието е на цена от 4 лв. За повече информация и поръчки: тел. 0888 286 937 или Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Напомняме, че в навечерието на светлото Христово Рождество излезе и новата книга на Ловчнаска Епархия "Срещата на човек с Бога". Автор на изданието е Месогийският митрополит Николай, който любезно предостави на Епархията авторските права на изданието. По-долу поместваме откъс от книгата:

kniga 18Пустинята на Света гора – целият планински масив на Атон от Великата Лавра до манастира „Свети Павел“ – прибежището на подвижниците и исихастите, винаги ме очароваше. Омайваше ме нейният блясък. На това място въображението ми с лекота можеше да придаде форми и очертания на моя неутолим копнеж за абсолютното, свърхлогичното, героичното, небесното, божественото. Съзирането ѝ предизвикваше у мен неизразимо благоговение. Споменът за нея изпълваше душата ми с утеха и надежда.
Това място е своеобразна пустиня. Пред взора ти се открива оскъдна природна картина: голи скали, сухи храсти, пръснати тук-там дървета, изсъхнала земя.
Звуците са необичайни и оскъдни; рядко някое птиче ще изчурулика или по-скоро някоя дива птица ще развее криле, подчертавайки наличието на живот. Шепотът на храстите или свиренето на планинския полъх нежно гали слуха. Внезапно се търкулва някой камък или изпълзява някое гущерче. Мирисите в пустинята са слаби, но характерни. Освен дивите цветя обонянието различава тънкото ухание на нагорещени скали, незамърсена почва, свеж въздух и морска сол. Принуден си да напрягаш зрението, слуха и обонянието си както на никое друго място: всички сетива тук са в „понижени тонове“.
И най-голямата изненада – срещата с някой подвиж- ник! Тук те са много малко. И тези, които се подвизават тук, никъде не ходят. Затворени в местата на своя подвиг, те се отдават „на пазенето на ума“, а техните „пътеки в сърцето са насочени към Тебе“ (Пс. 83:6).
Молейки се, те възлизат по тесния и скръбен път (Вж. Мат. 7:14). Ако по някаква причина се наложи да излязат от „арената“ на своята калива или пещера, съкровеното им лице е толкова непроницаемо, плътта им е толкова лека, че дори да ги срещнеш, просто няма да отдадеш значение на такава среща, няма да ги забележиш.
Когато човешките сетива утихват и вероятността да срещнеш хора е сведена почти до нула, тогава откриваш нови гледки, звуци и мириси. Прекосяваш пустинята през дълбоката зима и те заливат пролетни благоухания, без да можеш да си обясниш техния произход. Самото място е осветено. Всичко е заквасено с чудото и излъчва неземност. Светците удостоверяват по различни начини своето съществуване. Бог вежливо уверява за Своята благодат и присъствие. Бъдещето е толкова реално, като настояще. Земният човек става нищо и придобива всичко. Съблича се от греха и се облича „с бели дрехи“ (Откр. 3:5). Гладува и се насища. Лишава се, бори се, подвизава се и чувства пълнотата на обещанията в блаженствата (Мат. 5:3-11). Преживява възкресяването на своите сетива, тяхното преобразяване от природни в духовни. Подготвя се да разпознае Бога и да се срещне с Него. Ако сърцето му е чисто, тази среща става реалност.

  • Sveti_Gerasim_i_lavat
  • Sveti_Gerasim_i_lavat2
  • Sveti_Gerasim_i_lavat3