Преподобни Никодим Светогорец, Светото Причастие и „предаването на заразни болести“

от Пътят на отците

(По материали от вестник Ὀρθόδοξος Τύπος, бр. 2299, 20.03.2020 г.)

Във връзка с епидемията от коронавирус през последните няколко седмици бяха публикувани няколко материала, в които се набеждава свети Никодим Светогорец. Обвинението срещу светия отец е, че уж твърдял, че чрез светото Причастие могат да се разпространяват зарази. Такова нещо свети Никодим никъде не е казвал!

Става дума за един коментар на свети Никодим (заедно с другия съставител на сборника със свещените правила на Църквата „Пидалион“ – йеромонах Агапий). Твърди се, че уж свети Никодим Светогорец в първата си бележка под линия към 28-о правило на Пето-Шестия (Трулски) вселенски събор оправдава всички онези, които защитават позицията, че чрез светото Причастие може да се предават тежки болести, когато верните се причастяват от една и съща Чаша и с една и съща причастна лъжица. Затова преподобният отец уж съветвал да се използват други, различни свещени съсъди за болните от заразни болести.

Ако човек прочете обаче внимателно текста на споменатото правило 28, но и на бележката под линия, ще се увери, че не само че не се дава дори най-малкият аргумент в полза на твърдението, че чрез божественото Причастие се предават болести, а НАПЪЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНОТО!

Въпросното правило на Пето-шестия вселенски събор е посветено на един древен обичай, който имали някои клирици (говорим за първите векове на християнството до 7 век), да смесват на светата Трапеза Тялото и Кръвта Христови, т.е. пречистите Тайни, с първите гроздови плодове през август месец. Конкретното правило забранява недвусмислено и наказва с низвержение онези клирици, които вършат подобно нещо. И знаем, че до ден-днешен се е установил друг обичай: свещениците да благославят гроздето на 6 август, когато е празникът Преображение Господне и за целта поставяме гроздето в кошница пред иконата на Господ Иисус Христос, като се чете съответната молитва.

По време на турското робство, следователно във времето, в което е живял и свети Никодим Светогорец (1749 – 1809 г.), съществувал следният обичай сред някои клирици. Поради страх у поробените православни християни от техните фанатични господари мюсюлманите, когато имало болни от страшната и смъртоносна болест чума, а някой тежкоболен искал да се причасти преди да умре, намирайки се в изолация у дома си или надалеч дори от семейството си (поради страх от лесното предаване на смъртоносната болест), свещениците да изпращат една мъничка частица „сухо“ свето Причастие вътре една предварително изсушена и издълбана стафида.

Свети Никодим Светогорец, този велик учител и богослов на Църквата, държи отговорни тези клирици, като им казва, че подлежат на съд, тъй като въпросното 28-о правило ясно и недвусмислено забранява да се смесва божественото Причастие с грозде (в случая стафида), като налага наказанието низвержение.

Затова предлага един друг начин за преподаване на божественото Причастие на тези, които страдали от чумата и на онези, които били преболедували страшната болест, но били придобили имунитет. Начинът, който предлага светията бил много прост и лесен за изпълнение в онази мрачна епоха на робството. Свети Никодим съветвал свещениците да имат един чист съд, който да се ползва само за тази цел, и вътре да поставят „сухото“ свето Причастие и да го носят по домовете на онези болни, които били на смъртно легло или на онези, които вече се били изцерили, но оставали преносители на страшната болест. Със сигурност свещеникът, след като потреби останалото след причастяването на болните, трябвало да пази чист този съд и да го почисти с оцет – едно средство, което се ползвало по онова време за почистване на цялата свещена утвар, а също така се ползва и до днес за почистване на костите на починалия (или светите мощи), след тяхното изкопаване на третата година.

Нима същото не се случва и днес, когато свещениците ходят да причастяват болни хора по техните домове? Тъй като днес имаме повече икономически възможности в сравнение с онази епоха, днес се ползва един малък Потир (Чаша), поставен в специална кутийка, която свещеникът понякога дори може да носи на врата си. Самоочевидно е, че след причастяването на болните, свещениците ВИНАГИ потребяват остатъка от светото Причастие от малкия Потир (Чаша).

Това е единственото, което съветва свети Никодим Светогорец, който е голям традиционалист и привърженик на Преданието, и учител на православните в най-тежките години на робството! Просто тогава, в онази епоха на всеобщ недоимък, ползвали като почистващо средство оцет.


Още новини
  • Prev