Днес отбелязваме светлата памет на Апостола на свободата - йеродякон Игнатий - Васил Левски. Днес се навършват 142 години от неговата мъченическа кончина.
Какво да си кажем тук, в Ловеч, на 19 - ти февруари?

Може би да започнем с благодарността, че той е избрал именно Ловеч за център, за столица на работата си по освобождаване на Отечеството. Тази благодарност и почит на ловчанлии откриваме в Програмата, съставена от обществен комитет за възпоменаване на 25-та годишнина от гибелта на Левски през 1898 г.

От този документ разбираме, че дюкяните и заведенията са били затворени до обяд; гражданите са се събрали в храма „Света Троица" за отслужване на панахида; после в шествие са тръгнали за Вароша, като са спирали за почит най-напред на Табашкия площад, където е бил обесен поборникът Тодор Кирков, а после - пред къщите и руините на къщите, в които най-често е отсядал Апостолът.

В присъствие на гражданството тогава е бил поставен и надписът на улицата, определена от Общинския съвет да носи името „Васил Левски".
Какво да добавим днес, след толкова години?

Може би думите на Захари Стоянов в първия опит за биография: „Ако на Левски на мястото беше който и да е, то неговият кураж и надеждите му щяха да се разбият още в началото на неравната борба."
Всеки път на този ден споменаваме отличителните черти в характера на Левски: вяра в Бога, несломим дух, морална чистота, благородство, саможертва - събрани в една личност, която си е отишла от този свят едва на 36 години.

И кое е гениалното, кое е неповторимото, това, с което той остава, с което е вечно жив сред нас? - Идеята за апостолство, за проповед и работа сред народа - не срещи с двама / трима „първенци", а дълъг, самотен, къртовски труд сред народа-това е неговото достояние; за това е наречен и Апостол - като Христовите Апостоли - без образование и без да дири своето ...
В тази връзка ще цитираме приблизително думите на един философ-книжовник пак от 1898 г., 25-та годишнина от гибелта на Левски:

„И с величието на своя подвиг и с лъчезарността на своя лик и простотата на своята душа Левски е заслужил името народен герой в най-благородния и най-велик смисъл на тая дума. И в своя живот и в своето развитие той не се отдели от живота на народа. Сред тоя народ, пред неговите очи живя и умря той, като запечата с кръвта си своите идеали и проповед. Така той ще живее вечна млад в паметта ни и неговото величие ще расте във вековете."

Ако се запитаме какво да сторим днес, за да бъдем по-близко до Апостола, то отговорът може да бъде - с добри дела да сме полезни за повече хора, а не само на нас самите.
Да обичаме България и да й бъдем верни, да пазим нашата праотеческа света православна християнска вяра.
Вечна да пребъде паметта на йеродякон Игнатий - Васил Левски.