Сега само един труд ни остава и той е: как в нашата къща да Го поканим. Ала ние знаем, че Той и от най-долна хижа не се гнуси; и при митари се отбива, когато с истинско желание Го зоват; че и повече, Сам стои пред вратата и чука: ето, стоя, казва, пред вратата, и чукам; ако някой чуе гласа Ми, ще вляза и ще вечерям с него. Заради нас Той се всели в девическата утроба и плът от чистата й кръв Си изтъка, и се роди чудесно; заради нас не се погнуси от скотската ясла, в която като младенец, повит с пелени, благоволи да легне; няма да се погнуси и от нашата долна къщурка, когато Го помолим със смирение, защото е милостив и човеколюбец и към смирена молба прекланя ухо.
Ще го склони и към нашето смирение: да паднем само в нозете Му, подражавайки на ония благоразумни влъхви; да паднем пред Него не в пелени вече повит, а на престола на славата с Отца Си и Духа седнал. Вместо злато, ливан и смирна молба съкрушена и смирена да Му поднесем. А понеже, както казахме, Той обитава в любовта християнска, то най-първо с нея да се обградим и подготвим. Виждайки брата си гладен, да го нахраним; жаден, да го напоим; гол, да го облечем; скитащ и без подслон, в къщи да го въведем и нагостим; болен, да го посетим, и утешим, и да му послужим; да явим любов и на лежащия в тъмница и с каквото можем, да му послужим; с една дума, да обикнем братята си като самите себе си. По този начин подготвили се, да паднем в нозете Му и със смирение да Го помолим тъй: Царю Небесни, Сине Божи, Който заради нас грешниците благоволи да се въплътиш, смили се, не се погнуси от нас, грешните и смирени Твои раби. Знаем, че заради нас, Твоите раби, Ти прие образа на раб, заради нас се уподоби във всичко освен в греха и тъй с нас немощните беше немощен, с нас пленените и скитащите в тази страна на сълзите странстваше, с нас бедните бедстваше, с нас плачещите плачеше и подир всичко заради нас благоволи един за всички да пострадаш и умреш, за да ни заведеш тъй чудесно при Твоя безсмъртен и безначален Родител. Ти Сам, Господ наш, при нас, Твоите раби, в рабски образ дойде, защото ние при Теб не можехме да дойдем. Ти Сам, Бог Създател наш, към своето създание пристъпи, защото да пристъпим към Теб ние нямахме дръзновение, но Ти Сам към Себе Си дръзновение ни дари: не се погнусявай прочее и сега от нашата мизерия.
Знаем благостта Ти и от сърце признаваме, че с нищо не можем да Ти се отблагодарим за нея. Ангелите Ти принасят пеене, небесата – звезда, влъхвите – дарове, пустинята – ясла. А ние какво? Нищо, защото всичко, каквото имаме, си е Твое. Твои сме и ние, Твой храм сме, с Твоите ръце създаден, с Твоята пречиста кръв възобновен, но – уви, наново съсипан от окаяната ни воля и станал непотребен за Теб, нашия Господ и Бог. А нашето какво е? Греховете ни – това е собственият ни плод, туй е нашето порождение, с тях сме богати, с тях като с бреме сме натоварени, този товар тежък носим без срам. Обаче със страх и смирение идваме при Теб; идваме при Теб като при Агнец Божий, вземащ греховете на света и с този товар този храм телесен целият осквернен пред нозете Ти полагаме; като блудницата с мислените си устни докосваме умилно пречистите Ти нозе, и, не смеейки като митаря да подигнем към Теб очи, из дълбините викаме: Агънче Божий, вземи нашето бреме тежко и греховно, и като милостив ни обогати. А понеже сме мизерни и окаяни, вместо дар Ти поднасяме чистата Дева и Майка, родилата Теб, нашия Бог, от всички твари земни и небесни по- славна, която Ти Сам за Себе Си като дар най-чуден от целия човешки род си благоволил да избереш: с Нейното застъпничество ни помилвай; възстанови пак с вседействената Си благодат съсипания ни храм, очисти го с невеществения Си огън; сърце чисто създай в нас, Боже, и дух прав обнови в утробата ни и тъй ела и се всели в нас. Едничък Ти царувай в нас и над нас с Твоя Отец и с пресветия Твой Дух и никому другиму не давай да ни владее. Тогава и ние с радост и веселие ще възкликнем: намерихме Месията, което значи Христос. Амин.
Св. Тихон Задонски
