Всичкото свое внимание Църквата съсредоточава върху това да познаем в какво се състои най-дълбокият, основен проблем на човека.
Защо се разпадат семействата? След щателно изследване на нещата стигаш до извода, че коренът на проблема е в едно сериозно заблуждение, широко разпространено в нашето общество.
За съжаление, в съвременното общество не ни учат на правилни отношения с ближните. Убедил съм в това след дълги наблюдения на деца от различни възрасти по времето, когато имах тесни контакти с учебни заведения. Неправилното възпитание се започва от твърде ранна възраст и много бързо принася своите тъжни плодове. От деца ни говорят колко е важно редовно да ходим на училище, внушават ни, че трябва да придобиваме различни знания, стараят се да пораснем добри, порядъчни хора, учат ни на добри маниери и правилна реч. На същото са учели и нашите баби: „Бъдете вежливи, дръжте се достойно, приучете се да говорите само добри думи". И в училище нас ни учат да бъдем учтиви, да се обръщаме към по-възрастните на „Вие", учат ни на правилна реч и т.н. Разбира се, всичко това е необходимо.
И все пак, пропуснали сме нещо много важно. Общуването не е само вежливо поведение и красива реч. Общуването е умение да слушаш другия човек. Ето на това практически никой не ни учи. Докато в същото време в Православието и в нашата култура на това се придава важно значение. Ако се обърнем към аскетическите творения на древните и съвременни отци на Църквата и даже на древните гръцки философи, ще забележим, че те отделят не малко внимание на тази тема. Например, свети Никодим Светогорец, монах, аскет, подвизавал се в пустинята на Атон през 18-ти век, в беседите си с духовниците ги съветва как са длъжни да изслушват, идващите при тях. Как трябва да стоят на стола, как да гледат изповядващия се, как да посрещат човека, дошъл на изповед. Даже им казва, че трябва да бъдат внимателни към своите мимики. Свети Никодим съветва духовниците да следят движенията си, та да не би случайно по някакъв начин да смутят човека. Дори ги наставлява как трябва да дишат, докато слушат изповед. Каква чудна премъдрост на опита в отношенията между хората, произтичаща от преданието на нашата Църква! Но, за съжаление, тази премъдрост в наше време на практика е изгубена. Ние сме свикнали само да говорим. Изкуството да слушаш ни е непознато.
Движени от добри подбуди, родителите, мъже или жени, водят при нас за разговор своите деца или съпрузи, с които имат сложни отношения. Но пребивавайки във вражда, как само мъчат и себе си, и другите! Едва щом започнат разговора и става очевиден какъв е техният проблем: те не слушат другия човек. Започват да говорят синхронно, възпроизвеждайки подобно на два магнетофона по-рано снетия запис, в който са изложени всичките „за" и „против" относно тях самите. И така постъпват и двете страни. Но нали два магнетофона никога не биха могли да намерят общ език по между си. Те просто ще възпроизвеждат записаната на касета информация. Така са и хората: всеки се стреми да изкаже своята гледна точка и не е в състояние да изслушва другия.
Някой може да възрази, че да, за съжаление, това е тъжната действителност, но какво да се прави! И аз ще се позова на своя личен опит от общуването си със семейни двойки, за да кажа: 90% от браковете се разпадат съвсем не поради извънбрачни отношения на един от съпрузите. Изневярата на един от съпрузите се оказва последица. Първото пропукване се появява, защото мъжът и жената – оправдано или не – се затварят в самите себе си.
В това ме е убедил дългогодишният ми опит в общуването със съпружески двойки. Мъжът изцяло се посвещава на изкарването на пари, самоотвержено и с достойнство се труди от сутрин до вечер, понякога на две работи, за да посрещне изискванията на съвременния живот. Точно така постъпва и жената. И какъв е резултатът? И двамата се прибират вечерта в къщи толкова изтощени и опустошени, че даже не могат да общуват един с друг и, за съжаление, си изкарват всичката тази психосоматична умора един на друг. А ако са си родили деца, смятат, че е достатъчно да бъдат „добри бащи" или „добри майки": „Правя за децата си и дома си всичко необходимо. Старая се от нищо да не се нуждаят, да не се чувстват лишени". Но опитът показва, че най-главното, от което се нуждаят нашите деца, е хармонията в семейството и много често именно тя липсва в семейството.
Вие, като родители, прекрасно знаете, че децата притежават много тънки чувства, които е изключително трудно да излъжеш. Ние може да избягваме да се караме пред тях и нищо да не им говорим за напрегнатите отношения по между ни. Въпреки това, детето по някакъв непонятен за нас начин разбира какво се случва. Дори младенците. Именно поради това съветвам майките, идващи на изповед със кърмачетата си, да ги оставят на някои от роднините, тъй като съм забелязъл, че когато майката се изповядва, нейното детенце съчувства на това, което говори тя. Детето може да бъде няколко месечно кърмаче и нищо да не разбира, но когато майката, която го държи на ръце, започне да разказва нещо тъжно, или да плаче, или силно да се вълнува, малкото, виждайки я развълнувана, само започва да се вълнува. Поради това казвам на майките: „Не идвай с детенцето на изповед!". – „Та, то е още бебе, все още нищо не разбира" – възразяват ми. Разбира! Още дълго преди да се роди вече всичко разбира. Днес това го доказва и науката и вече съществува така наречената пренатална (б.пр. преди раждането) психология. С други думи, дори зародишът чувства дразнителите и различните негативни емоции около себе си. Така че нека не бъдем наивни, смятайки, че нашите деца нищо не разбират. Разбират! Те се много чувствителни. И е трудно да се скрием от тях.
(Следва продължение)
(превод от руски: Ловчанска Света Митрополия, източник: pravoslavie.ru)
