Смиреният човек никога не прибързва, не е припрян или напрегнат, няма горещи и разпилени мисли, но винаги остава спокоен. Дори небето да се сгромоляса, смиреният човек няма да се ужаси. Не всеки тих човек е смирен, но всеки смирен човек е тих.
Няма смирен човек, който да не е въздържан; но ще намерите много хора, които са въздържани, без да са смирени. Това е имал предвид кроткият и смирен Господ, когато казва: „Поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 1:29). Защото смиреният човек винаги е уравновесен, тъй като няма нещо, което да развълнува или разклати ума му. Както никой не може да уплаши планината, така и умът на смирения човек не може да бъде уплашен. Доколкото е позволено и не е неуместно, трябва да кажа, че смиреният човек не е от този свят. Защото той не се обезпокоява и променя от скърбите, нито се удивлява и въодушевява от радостите, но цялата му радост и истинското му веселие се намират в неговия Учител.
Смирението е придружено от скромност и самообладание: целомъдрие на сетивата; умерена реч, не повишава гласа си; облича се скромно; походката не е надута; погледът е сведен към земята; изпълнено е с преизобилна милост; лесно пролива сълзи; усамотена душа; сърцето в разкаяние; не се поддава на гнева; малко притежания; умереност във всяка потребност; издръжливост; търпение; безстрашие и дръзновение; сърдечно мъжество, породено от намразването на временния живот; търпение и издръжливост при изпитанията; дълбочина, а не лековитост в разсъжденията; опазване на тайнствата на целомъдрието; скромност; почтителност и над всичко – да оставаш винаги спокоен и смиреномъдър.
