Замисли се над един дар, чиято скъпоценност става видна, когато в теб се съчетаят три неща: осъзнаване на величието на дара, любов към Този, Който ти го дава, и осъзнаване на ползата от дара. Тези три чудни неща показват дара, подаван в Тайнството Божествена Евхаристия. Замисли се за величието на този дар.
Бог, като сътвори света, ни дарува изключително много неща. Първо, дарува ни самите нас, привеждайки ни от небитие, за да съществуваме като сътворени по Негов образ и подобие. Дарува ни безбройните Си творения – небесни и земни – не само невеществени и духовни, но и материални – за да се грижим за тях. Сътвори за нас небето, земята и всичко в тях. А още по-велик дар стана Боговъплъщението, при което Бог Слово се съедини с човешката природа, за да направи човека бог по благодат.
От всички възможни дарове остана само един, но Господ дарува и него на човека в Божествената Евхаристия. В нея Той дава на всички хора да ядат пресветото Му Тяло и скъпоценната Му Кръв, та душата на всеки човек да стане обожена, и това е богатство и благо за нас. Ето какво казва за това Тайнство преподобни Йоан Дамаскин: „Това Тайнство се нарича „Приемане”, понеже чрез него приемаме в себе си Самото Божество; „Общение” – понеже чрез него влизаме в общение с Христа и ставаме участници и в плътта Му, и в Божеството Му”.
Накратко казано, това Тайнство е образ на цялото Домостроителство в плът. То съдържа в себе си и Рождението на Господ, и живота Му сред хората, страданията и смъртта Му, слизането в ада, Възкресението, Възнесението, сядането Му отдясно на Отца и второто Му Пришествие. Всичко това се припомня в Божествените Литургии на светите Василий Велики и Йоан Златоуст. В тях се говори и за блажените човеци, които, съединявайки се с Христа в Божествената Евхаристия, ще получат вечни блага. Ето какво казва по този въпрос Солунският архиепископ Николай Кавасила: „Тогава тези блажени ще бъдат съединени помежду си и с Христа така, както членовете на тялото са съединени с главата и помежду си. Впрочем, още сега, причастявайки се от един Хляб и от една Чаша, те влизат в това единение, както се казва в молитвата на Господ: за да бъдат едно, както Ние сме едно (Иоан. 17:22)”.
Така че вече не ни остава нищо друго, което да просим от нашия Спасител, и бихме могли подобно на апостол Филип само да кажем: Господи, стига ни (Иоан. 14:8). А ако започнем да търсим нещо по-добро за нашия живот, Той ще ни каже: „Тайнството, което ви дарувах, е пълнота на всички блага и нямам нищо по-голямо от него. В този Хляб и в това Вино ви дадох всички блага”. Какъв несравним дар! Какво благодеяние, ненадминато през всички векове – дори многооките Херувими и шестокрилите Серафими не могат да го проумеят!
И така, възлюбени, не трябва ли преди да участваш в това Божие благодеяние и дар, да се принесеш целия в жертва на Този, Комуто на Литургията ще принесеш благодарение? Нима и занапред ще оставаш неблагодарен, въпреки великите дарове, получени от Бога? Какво ще кажат Ангелите за такава неблагодарност? Какво ще кажат за нея на небето светиите, познали великата Божия любов? Засрами се от неблагодарността, която проявяваш по време на извършване на Тайнството, наречено Благодарение (Евхаристия). А то се нарича така не само защото Господ, когато ни го преподаваше, отправи благодарение към Отца, както е написано: взе хляба и, като благослови, преломи го, и: като взе чашата и благодари, даде им (Мат. 26:26, 27), но и защото то ни подтиква да благодарим на Бога за многото Му благодеяния и за благодатта, която ни подава в това Тайнство.
Помисли и че и наказанията ще бъдат съразмерни на даровете, ако не се възползваме от тях както трябва. Тоест колкото велики са благодеянията, изхождащи от Бога, толкова големи ще бъдат за теб и наказанията, ако оставиш в теб Божиите дарове безплодни. Така че обещай на Господ, че ще Му се отдадеш целия, както и Той ти дава всичко. Въздай Му благодарност за този велик и безмерен дар и Го помоли да добави към всичките Си благодеяния към теб още едно – обновление на духа и обновление на сърцето, та да проумееш както трябва благодеянията Му и да можеш да благодариш подобаващо за тях.
Помисли, възлюбени, и за любовта, която ти явява Бог в дара Божествено Причастие. В това Тайнство любовта Му достига до предела на съвършенството, както казва евангелист Йоан: понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай (Иоан. 13:1). И както високата температура на пещта се познава по изскачащите от нея пламъци, така и любовта на Господ към нас се познава по Тайнството Божествена Евхаристия.
С какво можеш, възлюбени, да отговориш на Бога за тази любов? Нашият Господ желае едно – да се съедини с окаяната ти душа, а ти не искаш да се съединиш с Него – Благото, превъзхождащо всичко? Създателят проявява такава гореща любов, а прахът – такава студенина? Господ благоволява да живее в теб и да те направи Свой дом, а ти, неблагодарно създание, затръшваш вратата пред Него и не искаш да Го пуснеш при себе си? Като проявяваш такава неблагодарност, ставаш подобен на евреите, които в пустинята поискаха египетски лук и чесън, тоест плътски наслади. Какво още трябва да направи Бог, за да победи безчувствеността и безчовечността ти?
И така, като стоиш пред величието на Бога, признай бедственото си състояние. Посвети се целия на Господ в това Тайнство и пусни при себе си възлюбения Иисус, Който по голямата Си любов учреди това Тайнство, за да можеш в него и ти да изразяваш любовта си към Него и то да бъде посредник между любящия Бог и теб – обичания от Него. Какво небесно и достойно за любовта единение!
Събуди се, брате, бодърствай и с голям страх се пази от всеки грях, който те осквернява. Щом се причастиш с пречистите Тайни, си кажи: „Сега станах дом, в който Сам Бог обитава. Как мога след това да направя себе си жилище на греха? Съединих се с Бога, как мога да направя членовете си членове на блудница? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! (1 Кор. 6:15)
Накрая помоли Господ, в Когото вярваш и Когото обичаш, да умножи в теб любовта, желанието за единение с Него и горенето на любовта ти към Него. Както Господ на престола в храма принася Себе Си в жертва от любов към Теб, така и ти, бидейки Му задължен за любовта Му, Му принеси мислите и желанията си, както е написано: Жертва Богу е дух съкрушен (Пс. 50:19).
Жертва е милостинята, вършенето на всякакво добро и отсичането на страстите, както казва апостол Павел: В името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу (Рим. 12:1). За да станеш възлюбен, е нужно сам да обичаш, както казва възлюбеният Христов ученик: Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби (1 Иоан. 4:19).
Помисли, възлюбени, и за ползата, доставяна ти чрез дара на Божествената Евхаристия. Този дар се нарича „Приобщаване” – чрез него ставаме участници във всички блага и преди всичко в Царството на Христа. За това говори и преподобни Исидор Пелусиот: „Приемането на Божествените Тайни се нарича „Приобщаване”, защото чрез тях ни се дарува единение с Христа и ставаме участници в Неговото Царство”.
И свети Григорий Богослов пише: „Пресвещеното Тяло Христово изцелява болни, запазва здравите, укрепва немощните. Чрез него ставаме по-кротки, по-търпеливи в трудовете си, по-пламенни в любовта към Бога”.
Накрая, чрез Божественото Причастие Христос влага в нас семена на безсмъртие, както Сам Той каза: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден (Иоан. 6:54).
превод от руски: Красимир Симеонов
