Да не позволяваме, братя, да прекарваме дните на нашето спасение в бездействие, леност и нерадение и да прекарваме дните на живота си в без полза, но да започнем да купуваме добродетели, да привлечем богатството на небесните блага, като се изпалваме с мъдростта, с която са се умъдрявали светите наши отци, които не са губили напразно нито ден, нито час, но твърдо и непрестанно се устремявали към очистването на душата, към прогонването на страстите и възприемането на благо разположения, и не щадели нито трудове, нито пот – но търсели с цялото си сърце единия Бог.
Търсели са и са придобивали, чукали са и им било отворено – отворили им се дверите на любовта, вратата на истината и влизането при Христа по пътя на безстрастието. Влезли са и са придобили радост и веселие, неувяхващи и вечни. Елате, спасяеми, да тръгнем по пътя на нашите отци, чрез спазването на заветите им към нас, да запазим сърцата си чисти и непорочни. Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие, защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват (Пс. 36:1, 2). Да не гледаме тези, които живеят нерадиво, но онези, макар и малцина, които ревнуват за спасение и богоугаждане. На тях да подражаваме, по следите на техните добродетели да тръгнем, с техните очи да започнем да гледаме, с техния ум да разсъждаваме за всичко, с техния език да говорим, за да се сподобим с тяхната участ, блажена и всерадостна.
