Един ден Старецът ми разказа следната история:
„Понякога при мен идваха момичета и момчета. Тези бедни дечица, какво ли не бяха правили. Бяха вършили всеки плътски грях, но аз ги обичах.“ Старецът не оправдавал действията на младите, които той наричал плътски грехове, но същевременно той ги обичаше като скъпоценни души, „за които Христос е умрял.“ Със своята любов той ги привличаше подобно на магнит и постепенно те се изцеряваха от поклонението на плътта.
Отческото отношение на Стареца не срещаше разбиране сред консервативните пуритани, които се оплакваха, както и от някои безотговорни модернисти, които се радваха поради същата причина: предполагаемото „толериране“ от страна на Стареца на плътските грехове. Те не разбираха, че грехът не може да бъде преборен чрез нетолерантно осъждане на грешника, нито чрез легализирането на грехопадението. Старецът ефективно се бореше с греха, като обичаше грешника, като им помагаше да осъзнаят своята отговорност за падението си, както и за възможността чрез Христа да бъдат освободени от греха и вината - чрез покаяние и прошка, както и чрез живот в Христа. Той искаше да ги насочи към нов живот и да не обезпокоява душите им с миналото.
